За жените на Hells Angels – най-известния и вероятно най-скандалния 1%-ов мото клуб в света, се знае малко. За тях почти нищо не е писано. Защо са с Hells-ове? От любов към силните изживявания ли? От любов към романтичния уклон ли? Или просто от любов…
Предисторията
Исторически и географски Калифорния, САЩ е последният бастион и истинската крепост на духа на Дивия Запад. Има хора, които са убедени, че тази територия все още крие огромни възможности – нищо, че е гъсто населена и внимателно проучена. Но има и такива, които смятат, че това си е чиста митологема на пънкари и разни други, изпаднали в кризата на средната възраст 🙂 .

Калифорния обаче винаги ще си остане идеалното съчетание на земя, море и… неизкореним индивидуализъм, който успешно може да бъде проследен още до времето на първите колониалисти. А след това стигаме до 1967-ма – в Сан Франциско, в Лятото на любовта (The Summer of Love), когато близо 100 000 хипита отстояват своите културни, сексуални и политически убеждения.
И докато хипитата се “грижат” за имиджа си на тоталните калифорнийски непукисти, местните 1%-ови клубове воюват за територии и влияние. Те са господарите на пътя и в очите на дамите изглеждат адски готини 🙂 . И съблазнителни. И желани…
Необикновените фотосесии
През 1965 г. фотографът Бил Рей (Bill Ray) изкарва цял месец сред момчетата от Hells Angels в Сан Бернардино. За да изпълни поръчката на списание LIFE, той снима живота на клуба – на пътя, в крайпътните заведения, в билярд клубовете, в юмручните боеве и в схватките със закона.

Бил Рей успява да се запознае и със спътничките на Hells-овете. Най-забавните му фото герои са точно те – жените на Hells Angels – тинейджърки със зависимости и любовници, изпепелени от живота. За тях фотографът казва: “Докато бях в клуба, разбрах нещо много важно и интересно. Разбрах, че никой насила не е завлякъл и въвлякъл момичетата в този начин на живот. Те сами са го избрали, щом като са искали да бъдат приети от Hells Angels. Момчетата бяха кралете на пътя и не мисля, че точно те са търсили дамите. И след като момичетата сами са отишли при тях, те просто са ги избрали за себе си. А след това са им казали къде да бъдат и какво да правят.”
Фотосите на Бил Рей дават един свеж и искрен поглед на културата на извън-законниците – тези, които са в черния списък на обществото. Фокусът на фотографа е не върху явния криминален характер на мото клуба, а върху откровената изява на идеализираната младост.
Книгата на Томпсън
По същото това време известният журналист и писател Хънтър Томпсън (Hunter Thompson) започва да събира материали за чаптъра на Hells Angels MC в Сан Франциско. Защо ли? Ами защото в този период се появяват филми, които дават началото на цял един нов жанр – на мотористите извън закона. Сред знаковите филмови ленти са “Дивите ангели” (The wild angels – 1966) и “Волният ездач” (Easy riders – 1969) на режисьора Роджър Корман.
И да се върнем на Хънтър Томпсън. През март 1965 г. от списание The Nation възлагат на журналиста да напише статия за мото бандите и по-специално – за Hells Angels. Томпсън се захваща за работа и на 17 май 1965 г. излиза „The Motorcycle Gangs: Losers and Outsiders”. Тази статия предизвиква интереса на няколко издатели.
Журналистът прекарва следващата една година с Hells-овете в чаптърите в Сан Франциско и Оукланд, включително, че контактува достатъчно и с президента Ralph “Sonny” Barger. И има възможност да се “докосне” и до дамите на този мото клуб. Книгата му “Hell’s Angels: The Strange and Terrible Saga of the Outlaw Motorcycle Gangs” излиза през 1967 г. С нея започва писателската кариера на Хънтър.

За жените на Hells Angels Томпсън пише: “…В основата на тяхното печално положение е много повече от неясното желание да бъдат приети от същия този свят, който ги отхвърля. Истинската им мотивация е инстинктивната увереност в разстановката на силите. Те не са в “бизнеса” и знаят това много добре…”
Резултатите
Бил Рей прави страхотни фотографии. А Джо Брайд пише много интересна статия. За съжаление, главният редактор на списание LIFE – Джордж Хънт, категорично заявява, че историята е неподходяща за печат, и нарича персонажите от снимките “смърдяща измет”. Така и материалът, и снимките на жените на Hells Angels дълго време не виждат бял свят.
Доста по-късно историята си казва думата – фотографиите на Бил Рей са признати за едни от най-ранните репортажи и най-красноречивите портрети на мото клубовете. Фотосите на Hells-дамите пък придават допълнителен колорит, защото жените са волно-неволните “съучастници” на Hells Angels в дългия им път към свободата.
А книгата на Хънтър Томпсън, след като излиза през 1967-ма, предизвиква противоречиви реакции – от пълно одобрение до наситени критики 🙂 .
Източник: Timeline
BMM©
Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.


