Мразя мотористите

Споделете

Мразя мотористите

Колаж: BMM

Мразя мотористите! Ама всички мотористи – до един! Тия трябва да ги забранят! Или още по-добре – да ги изтребят!

Чували сме това, нали? Виждали сме и проявите на тази агресия. И май я виждаме все по-често. Засичат ни просто ей така – заради единия спорт. Гледат да ни избутат от пътното платно. Или пък да лиснат нещо на същото това платно – за да се претрепем. Ако пък умрем – още по-добре за тях. И с нечовешко злорадство обявяват: “Един идиот/самоубиец/донор по-малко!”.

Да, мотористите не сме ангели. И няма как да угодим на всички. Но каква е причината да има не само такива, които не ни харесват, ами и които откровено ни мразят?

Ако направим една анкета на тема “Какво е отношението ни към мотористите?”, резултатите ще са следните:

  • болшинството от анкетираните ще са неутрални – т.е. все ще им е тая дали ни има или не;
  • една част ще ни съчувстват – защото това, което правим, е опасно;
  • друга част ще твърдят, че сме недисциплинирани водачи – защото караме между автомобилите;
  • трета част ще се възмутят от прекъсвачите, нощните гонки и пр. – т.е. шума, който някои от нас вдигат.

И с това се изчерпва списъкът с нашите “грехове” спрямо редовите-граждани-не-мотористи.

Да, де, ама откъде се пръкват активните мото хейтъри? Онези, които с патологична упоритост пишат и бришат из социалните мрежи? Онези, които твърдят, че “един мъртъв моторист е едно добро начало”? Или пък изповядват философията, че “повече донори по пътищата – по-малко чакащи за трансплантация”?

Ако (и когато) се опитаме да разговаряме с тези мото хейтъри, те ще изпаднат в истерия. От устата им неконтролируемо ще започнат да изскачат слюнки. И няма да могат да ни дадат адекватен отговор (освен ако не сме в режим “силни прекъсвачи”). Но като мантра ще продължат да повтарят “Мразя мотористите!”.

За наше… успокоение нека да кажем:

това е омраза като всички други видове омрази.

И я има навсякъде по света, а не само в България. Някои мразят представителите на друга раса. Или пък друга националност. Или друга социална група. В основата на омразата към нас – мотористите е противоречието между нашите действия (от една страна) и ценностите и убежденията на мразещия (от друга).

Мразят ни, защото не сме като тях. Защото нямат пари за мотоциклет, а ние имаме. Защото те си отвисяват в задръстванията, а ние – не. Защото тях ще ги глобят, а нас – не. Защото, ако не дай, Боже, на нас нещо ни се случи, бързо ще дойдат колеги, които ще ни помогнат. А на мразещите няма кой да им се притече на помощ.

Тези хорица просто не са това, което им се иска да са. Имат си психолого-психиатричен проблем, който се нарича “разминаване между желано и действително”. И затова трябва да мразят някого – евреите, чернокожите, богатите, бедните, успелите, бездомните, мутрите, кифлите със силиконовите устни и гърди, гейовете, ченгетата, толерастите, крадците, свободните… Няма значение кого – важното е, че мразят.

Просто сега на прицел сме им ние. Някак си им пречим да спят. Или пък да будуват. В трафика си късат нервичките двойно – защото хем едвам-едвам се придвижват, хем ние не висим в задръстванията. “Нагло” ги изпреварваме. “Режем” ги на светофарите. Винаги ще си намерим място за паркиране. Заради каските не могат да видят лицата ни. Караме с едни такива дрехи…

А бе, просто сме различни от тях. Пък те не обичат различността. Срещу нашите свобода и различност те възправят своята комплексарщина.

Само че срещу това нищо не може да се направи…

Коментар за BMM: Георги Илков

BMM© 

Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. 


Споделете

2 коментари

  1. Иван

    Аз не карам мотор, или поне не от впечатляващите лъскави машини, които неизбежно предизвикват силни емоции (у някои положителни, а у други – отрицателни). Но наскоро видях нещо, което ме изуми. На паркинг на едно от хилядите места в България, където хората отиват, за да се заредят с положителна енергия от красотата и спокойствието на природата, имаше паркирани няколко мотоциклета. Също и доста автомобили, разбира се. Покрай моторите премина група хора, с които имаше и 4-5 деца на възраст 8-10 години. Когато видяха моторите, децата изведнъж започнаха да викат “Мотористи! Давайте да чупим моторите!” А възрастните около тях одобрително кимаха с глава… Децата не счупиха моторите. Този път. Но ще пораснат.

  2. Pingback: Каската - обет за мълчание | Българска Мотоциклетна Медия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *