Мразя мотористите

Споделете

Мразя мотористите

Колаж: BMM

Мразя мотористите! Ама всички мотористи – до един! Тия трябва да ги забранят! Или още по-добре – да ги изтребят!

Чували сме това, нали? Виждали сме и проявите на тази агресия. И май я виждаме все по-често. Засичат ни просто ей така – заради единия спорт. Гледат да ни избутат от пътното платно. Или пък да лиснат нещо на същото това платно – за да се претрепем. Ако пък умрем – още по-добре за тях. И с нечовешко злорадство обявяват: “Един идиот/самоубиец/донор по-малко!”.

Да, мотористите не сме ангели. И няма как да угодим на всички. Но каква е причината да има не само такива, които не ни харесват, ами и които откровено ни мразят?

Ако направим една анкета на тема “Какво е отношението ни към мотористите?”, резултатите ще са следните:

  • болшинството от анкетираните ще са неутрални – т.е. все ще им е тая дали ни има или не;
  • една част ще ни съчувстват – защото това, което правим, е опасно;
  • друга част ще твърдят, че сме недисциплинирани водачи – защото караме между автомобилите;
  • трета част ще се възмутят от прекъсвачите, нощните гонки и пр. – т.е. шума, който някои от нас вдигат.

И с това се изчерпва списъкът с нашите “грехове” спрямо редовите-граждани-не-мотористи.

Да, де, ама откъде се пръкват активните мото хейтъри? Онези, които с патологична упоритост пишат и бришат из социалните мрежи? Онези, които твърдят, че “един мъртъв моторист е едно добро начало”? Или пък изповядват философията, че “повече донори по пътищата – по-малко чакащи за трансплантация”?

Ако (и когато) се опитаме да разговаряме с тези мото хейтъри, те ще изпаднат в истерия. От устата им неконтролируемо ще започнат да изскачат слюнки. И няма да могат да ни дадат адекватен отговор (освен ако не сме в режим “силни прекъсвачи”). Но като мантра ще продължат да повтарят “Мразя мотористите!”.

За наше… успокоение нека да кажем:

това е омраза като всички други видове омрази.

И я има навсякъде по света, а не само в България. Някои мразят представителите на друга раса. Или пък друга националност. Или друга социална група. В основата на омразата към нас – мотористите е противоречието между нашите действия (от една страна) и ценностите и убежденията на мразещия (от друга).

Мразят ни, защото не сме като тях. Защото нямат пари за мотоциклет, а ние имаме. Защото те си отвисяват в задръстванията, а ние – не. Защото тях ще ги глобят, а нас – не. Защото, ако не дай, Боже, на нас нещо ни се случи, бързо ще дойдат колеги, които ще ни помогнат. А на мразещите няма кой да им се притече на помощ.

Тези хорица просто не са това, което им се иска да са. Имат си психолого-психиатричен проблем, който се нарича “разминаване между желано и действително”. И затова трябва да мразят някого – евреите, чернокожите, богатите, бедните, успелите, бездомните, мутрите, кифлите със силиконовите устни и гърди, гейовете, ченгетата, толерастите, крадците, свободните… Няма значение кого – важното е, че мразят.

Просто сега на прицел сме им ние. Някак си им пречим да спят. Или пък да будуват. В трафика си късат нервичките двойно – защото хем едвам-едвам се придвижват, хем ние не висим в задръстванията. “Нагло” ги изпреварваме. “Режем” ги на светофарите. Винаги ще си намерим място за паркиране. Заради каските не могат да видят лицата ни. Караме с едни такива дрехи…

А бе, просто сме различни от тях. Пък те не обичат различността. Срещу нашите свобода и различност те възправят своята комплексарщина.

Само че срещу това нищо не може да се направи…

Коментар за BMM: Георги Илков

BMM© 

Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. 


Споделете

3 коментари

  1. Иван

    Аз не карам мотор, или поне не от впечатляващите лъскави машини, които неизбежно предизвикват силни емоции (у някои положителни, а у други – отрицателни). Но наскоро видях нещо, което ме изуми. На паркинг на едно от хилядите места в България, където хората отиват, за да се заредят с положителна енергия от красотата и спокойствието на природата, имаше паркирани няколко мотоциклета. Също и доста автомобили, разбира се. Покрай моторите премина група хора, с които имаше и 4-5 деца на възраст 8-10 години. Когато видяха моторите, децата изведнъж започнаха да викат “Мотористи! Давайте да чупим моторите!” А възрастните около тях одобрително кимаха с глава… Децата не счупиха моторите. Този път. Но ще пораснат.

  2. Pingback: Каската - обет за мълчание | Българска Мотоциклетна Медия

  3. Тихомир

    Всичко се свежда до манталитета на една нация. Когато тя е докарана до това да мрази всичко различно се получава точно това. Ние сме на принципа АБЕ ТИ ЗНАЕШ ЛИ КОЙ СЪМ АЗ БЕ -и това много ни пречи останало от един не лице приятен период от историята на България. Напротив като човек прекарал голяма част от живота си сред моторджии сред тях съм виждал ред дисциплина и най вече човечност . Когато карах мотор винаги когато сме се разминавали с колеги никога не е било да не си вдигнем ръка за поздрав разминавайки се дори напълно непознати. Сега карам автомобил и да си кажа честно винаги когато видя колона мотористи водещи се в група се опитвам по всякакъв начин да ги пропусна безопасно да ме изпреварят знаейки че те движейки се в организирана група са в по голяма безопасност отколкото когато са разкъсани . Да но МРАЗЕЩИТЕ това не го разбират те не осъзнават че дори и един спасен и запазен човешки живот е победа над смъртта и едно щастливо семейство което ще посрещне татко у дома. Пак казвам дребните души не са на АНГЕЛИ те са си просто дребни души хранещи се и радващи се на хорската нищета и мъка !!!!!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *