Vagabonds MC – първият мото клуб у нас

Споделете

Vagabonds MC - първият мото клуб у нас

Снимка: Vagabonds MC

Мото движението в България официално започва с Vagabonds MC. И това е безспорен факт, защото Vagabonds MC е първият регистриран от съда мото клуб у нас. Още много други неща започват с пловдивския клуб. За тях, за традициите, за самодисциплината, за политиците и по още ред други теми ние от BMM разговаряхме с парламентарно излъчена делегация. Пардон – клубно излъчена 😉 . В откровеното ни и провокативно събеседване участваха: Христо Йончев – секретар, Димитър Цанков – сержант по оръжията, Боги Караджов – касиер и Ивайло Петров – офицер по пътуванията.

Vagabonds MC - първият мото клуб у нас - лого

Снимка: Vagabonds MC

BMM: Защо Vagabonds?

Христо: Означава “скитници”. Това са хора, които се интересуват от мотори. И начинът им на живот, идеята да карат мотори ги събира и сплотява. Такива едни хора се събират през 80-те години на миналия век в Пловдив – заедно да карат мотори.

Димитър: И са събирали на същото място, на което е клубната ни къща.

Христо: Тук е мястото, където е започнало да се умува името Vagabonds.

BMM: Т.е. вие сте първите в България, които сте правили организирани мото събирания.

Боги: И официално, и неофициално сме най-стария клуб в България.

Димитър: По онова време мотористите са били преследвани от полицаите.

BMM: Едно време бяха милиционери, Димитре. 

Димитър: Добре, от милиционерите. Заради презумпцията, че мотористите притесняват останалите,

са били преследвани.

Събирали са се тук – на “Чатала”. И това е било единственото място в града, където милиционерите не са ги притеснявали. Същите тези 60-70 момчета решили да създадат движението Vagabonds.

Христо: Това са били момчета от Кючук Париж (квартал в Пловдив – бел.ред.), които първо се събирали на “Камела”. Впоследствие към тях се присъединили момчета от другите квартали и решили да се съберат заедно.

BMM: А какви мотори са карали? Защото тогава CZ-ите и ИЖ-овете бяха абсолютен връх.

Христо: Точно. И Балкан-чета, и Симсон-чета.

Димитър: А мото сдружението става юридически възможно след прехода – през 1992 г. Нашият клуб е първият български мото клуб. И сме първия клуб, който прави мото събор.

BMM: Днес при вас има ли останали от основателите?

Димитър: Да, има – няколко.

BMM: А колко са членовете на Vagabonds MC към днешна дата?

Димитър: В България са 49. Имаме и звено от 8 човека в Англия. Не е със статут “chapter”, защото там правилата са по-различни. Нашите момчета там също правят тематично откриване за българските мотористи. И гледат да бъдат полезни.

BMM: Да се върнем към откриването. Вие сте първите в България, които сте направили откриване на мото сезона – на 22 март 1991-ва. 

Димитър: Не само сме първите. Оттук тръгва идеята за откриването на мото сезона!

BMM: В дух на екипност да попитам – след като тази традиция тръгва от Пловдив, защо не направите едно общо българско откриване на мото сезона? И то да е в средата на България – например в Пловдив? 

Димитър: Ами то така си беше.

Vagabonds MC - първият мото клуб у нас - 2016

Откриване на мото сезон 2016-та. Снимка: Vagabonds MC

Боги: Допреди десетина години никъде другаде в България нямаше откриване. Имаше само в Пловдив и се събирахме страшно много хора – и от София, и от други градове. Но… типично по български…

Димитър: Всяко племе иска да има вожд.

BMM: Балканският синдром “Кой да води бащина дружина”. 

Боги: Точно така.

Христо: Софиянци винаги искат да бъдат едни гърди пред другите, но няма да им се получи.

Димитър: Няма как да вземат традицията! Опитват се да пренапишат историята, но историята си е история. И когато това се отнася до откриването на мото сезона – тогава вече

тази традиция е създадена в Пловдив.

От много по-стари от нас – даже някои вече не са измежду живите… И няма как ние да не уважаваме и да не продължаваме създадената от тях традиция. А това, че софиянци се опитват да променят историята – това вече не е на място. Откриването в София може да е традиция само за София, но не и за цяла България!

BMM: Аз се усмихвам лукаво, защото само си представям какво ще настане, когато материалът излезе 😀 … А сега стигаме до съборите. 

Боги: Първият събор тръгва оттук – през 1991 г.

Димитър: Всичките 80 човека решават да си организират един собствен частен купон,

на който да се забавляват по техния си начин.

Канят си лични приятели и гости. Това е началото – на комплекс „9-ти километър”. Което продължава и до днес.

Христо: Няколко години правихме събора в местността “Синята вода” (край Стряма).

Димитър: От миналата година възраждаме традицията – договорихме се със собственика, защото комплекс “9-ти километър” вече е частен.

BMM: Момчета, да ви попитам – България е една малка територия с прогресивно намаляващо население. Как мислите – логично ли е у нас да има толкова много MC-та?

Димитър: Не зная колко е логично, но това е следствие на балканския синдром – всеки просто реши, че трябва да си направи MC. В София вече са 11.

 

Vagabonds MC - първият мото клуб у нас - събор 2017

Мото съборът на Vagabonds MC през 2017 г. Снимка: Vagabonds MC

BMM: Е, нали преди няколко години имаше квота?

Димитър: И какво от това? Вече са 11. В Пловдив MC-тата са две, а MCC-тата са 3. Имаме и една мото организация – бригада от 20-30 дейни момчета.

BMM: Прави ми впечатление терминологията, която използваш – звено (в Англия), бригада (в Пловдив). Тази терминология навява към… наказателни действия.

Димитър: Не! Категорично не! Бригада е като компания – от мотористи, които са обединени и карат спортни, пистови мотори. Момчетата ни подкрепят, присъстват на всяко едно наше събитие, кефят се, участват дейно. Но те са малко по-надалече от идеята, която ние следваме – тази на Vagabonds MC.

BMM: Как чисто хипотетично си представяте идеалната мото атмосфера в България? Карам ви да мечтаете 😉 .

Христо: Ами тя е постигната – събираме се, купонясваме заедно, отбелязваме всички празници – рождени дни, националните празници и пр. Всеки ден, в който има повод, е празник.

BMM: Аз не говоря за вашия клуб, а говоря в национален мащаб. 

Димитър: Да помечтаем… би било добре в национален мащаб на тези мероприятия

да има абсолютна посещаемост от всички.

Да, мероприятията са много, но ние си правим едни общонационални събрания – на всички клубове. И стига всички да го искат, можем да отсеем някои от мероприятията. Да го има единството…

Vagabonds MC - първият мото клуб у нас - обща снимка

Снимка: Vagabonds MC

BMM: А то какво се случва?

Димитър: Например се случва датите за съборите да се дублират.

BMM: За тази наша територия мото съборите не са ли прекалено много?

Димитър: Да, прекалено много са. Но е трудно всички да са на едно мнение – пак заради балканския синдром. Преди имаше максимум 7-8 събора – с много забавления, игри, шоу. И всеки един мото събор се посещаваше от 3500-4000-5000 човека.

Боги: Така беше докъм 2005-та година.

Димитър: Големите събори в България бяха: нашият, в Стара Загора, в Ямбол, във Велико Търново, в Казанлък. И накрая беше закриването в Сопот.

Боги: Тогава и клубовете бяха по-малко.

Димитър: Но пък посещаемостта беше по-голяма. Всички бяхме много по-единни и задружни. И политиката не се беше намесила…

Боги: Събирахме се под две сватбарски (големите военни – бел.ред.) палатки. Всички бяхме като братя. И беше страшно готино, защото на тези 5-6 национални събора се събираха едни и същи муцуни.

Хората бяха по-малко, но бяха качествени.

Аз съм малко краен, но това си е мое мнение. Тогава нямаше неразбирателство и всичко течеше по вода.

BMM: Боги, дефинирай ми, моля, “некачествени хора”?

Боги: …

Димитър: Ей сега си го нахака 😀 !

Боги: Аз отново казвам, че това е мое лично мнение. То е старомодно и някой ще го разбере, а друг – не. Значи… едно време имаше хора от една и съща класа. Т.е. всички работехме и по някакъв начин събирахме пари. Пътувахме по събори, а там всички седяхме под едни шатри, ядяхме и пиехме това, което ни се дадеше.

BMM: Бяхте от една черга, Боги.

Боги: Точно! Ядяхме, каквото домакинът ни е приготвил – без някой да мрънка, че кебапчетата не били хубави, че нямало салати, басейн, хотел в близост и т.н. Всичко беше така, както си го чувствахме.

И тогава беше най-гот

– познавахме се, бяхме като братя, всички под шатрите, независимо кой от кой град е.

Димитър: Това продължава да е така с хората, с които отдавна се знаем.

Боги: Не съм съгласен! Половината от тях не посещават съборите точно заради това, което казах. Много грозно започна да се…

BMM: …парадира?

Боги: Това е едната страна – хора с пари, с по 6-7 човека охрана, с чисто новия си мотор…

BMM: А от кого ги пазят?

Боги: Нямам никаква идея. Може би от себеподобните… Тук, в България, всичко май е мерене – виж ме колко пари имам, какъв мотор имам, как имам 6 човека охрана. Вижте ме кой съм аз.

BMM: Хайде, Димитре, сега към тебе. Преди малко каза, че тогава политиката не се е била намесила. А сега каква политика се е намесила?

Димитър: През годините… може би след 2005-2006-та, по един или друг начин, започнаха опити от разни политически партии да се мъчат едва ли не да сложат ръка върху мото движението. И може би някои хора просто са податливи. Това го забелязваме отстрани, но не можем да говорим кой и как е податлив.

BMM: А имало ли е такива интервенции към вас?

Vagabonds MC - първият мото клуб у нас - UK

Vagabonds MC – Англия. Снимка: Vagabonds MC

Димитър: Имало е. Но ние си държим на нашето.

Държим на себе си.

Личните симпатии са си лични симпатии.

BMM: Мислите ли, че в България има мото клубове, които са политически проекти? Защото в чужбина има такива.

Димитър: Не можем да твърдим такова нещо.

Боги: Аз съм сигурен, че има, но спирам дотук.

BMM: Аз не казвам “Кажете ми кой е (кои са)?”. Казвам само “Мислите ли, че…?” 

Димитър: Най-вероятно може би има.

Христо: Мото обществото е много голямо. И политиците имат доста голямо желание за влияние вътре в това общество – в клубовете да има троянски коне и да знаят какво се случва.

Боги: Защото ние – мотористите – сме по-свободомислещи.

 

Vagabonds MC - първият мото клуб у нас - откриване

Снимка: Vagabonds MC

BMM: При всяка среща с ГДНП ми казват: “Ние проблем с клубните мотористи нямаме – те си имат книжки, застраховки, мотоциклетите им са изрядни”. Няма да ви питам дали и при вас е така, защото ми се ще да вярвам, че Vagabonds MC спазват законите…

Всички вкупом: Абсолютно е така!

Боги: Ние носим гърба на Vagabonds MC и нямаме право да уронваме престижа на клуба ни!

BMM: Кажете ми тогава коя е основната причина за безумствата на някои мотористи по българските пътища?

Димитър: Ами искат по един или друг начин да приличат на нас – клубните мотористи. Искат да са като нас, но нямат нашата дисциплина.

Христо: Това са момчета, които имат финансовата възможност да си купят бързи мотори. Но те не знаят какъв ад стои под краката им. И не са минали през йерархията на мотоциклета – така, както ние сме минали. Не са тръгнали от Балкан-чета, Симсон-и, CZ-та…

Ако си с малък мотор и направиш грешка,

ще паднеш и ще се ожулиш. Ще те боли г*за, ще имаш охлузвания. Но след това ще знаеш, че повече такова нещо няма да направиш. А една секунда заиграване с голям мотор, без рутина и опит – и всичко свършва…

Димитър: Качват се на някаква супер мощна машина, парите за коята са взели от баща си…

Vagabonds MC - първият мото клуб у нас - моторист

Снимка: Vagabonds MC

BMM: И какво, според вас, трябва да се направи, за да се прекрати тази практика?

Димитър: Трябва да има повече самодисциплина. И да знаеш къде можеш докрай да изпробваш машината си. А това са обезопасени писти, на които не можеш да срещнеш дърво, кон, каруца, движещ се или пък паркиран автомобил. Там, като изпуснеш завой, ще паднеш, ще се хлъзнеш, но ти си изцяло екипиран. На пистата няма да те допуснат без свидетелство за правоуправление и без нужните документи. Там си има медицинска помощ, има си всичко.

BMM: Имате ли проблеми с местната полиция?

Всички вкупом: Не!

Димитър: С тях вървим ръка за ръка. Правим общи мероприятия, свързани с безопасността на движението. Опитваме се да си съдействаме, така че и свободните мотористи, и всички останали да разберат, че самодисциплината е нещо важно и нужно.

BMM: Разбират ли?

Димитър: Малко по малко почват да разбират.

Боги: Разбират, че ние не сме хора извън закона. Че не сме се събрали, за да си правим безнаказано своеволия.

Димитър: Винаги има черни овце, но се опитваме да сведем това до минимум. А полицаите си вършат работата. Когато има незаконни мотористи – без номера, без застраховки, моторите им ще бъдат конфискувани. И целта на всичко това е една – безопасността! А ние пък се опитваме да покажем на всички, че нашият начин е по-добрият.

Безсмислица е утре ти да не си жив!

Ти трябва да създаваш семейство… Тази държава трябва да продължава нанякъде, а не да свършва!

BMM: А инициирате ли благотворителни мероприятия?

Димитър: Стараем се. Където с каквото можем да помогнем, да бъдем полезни и, разбира се, докъдето ни стигат възможностите. Ние даваме от собствените си средства и го правим чисто и от сърце – без користни цели.

Боги: Правим много неща, но не обичаме медийни изяви.

BMM: Виж сега – има една песен “Ако до всяко добро същество застане поне още едно…”. Затова, Боги, отговорно ти заявявам, че за доброто трябва да се говори!

Димитър: Е, нали затова правим съвместните инициативи с КАТ, с Ротари клуб, с BMM – за да можем постепенно да наложим идеята, че това е начинът да се продължи.

Боги: А не да ни мислят за донори. Ти нали знаеш

какви коментари има под почти всеки материал за загинал моторист?

Мрете и т.н.

BMM: Зная. Нали и заради това преди две години обявихме безсрочната си социална мото кампания Ние сме хора, не “донори”. Защото целта ни е да покажем на хората, че голямата част от мотористите са много стойностни и читави хора. И постепенно успяваме. 

Димитър: Та ние в редиците си имаме мозъчен хирург! Той работи в болница в Лондон и отваря главите на хората!

Ивайло: Още един от нашите членове работи в Англия. Той разкарва с мотора си органи за трансплантация и кръв. Ами ако този човек го няма?

BMM: Какво е вашето пожелание към читателите на BMM?

Христо: Нека всички на пътя да са толерантни! Нека останалите участници в пътното движение, като видят моторист, да не го засичат. А да му направят път, за да мине.

Димитър: Всеки от нас е тръгнал нанякъде и иска да се прибере жив! Със сигурност някой го чака – жена, дете, майка, баща… Със сигурност той обича някого и него го обичат! Всички трябва да бъдем хора. В държавата ни всеки се е озлобил срещу другия. А това е излишно и не ни води до никакво бъдеще! А само до срив на цялата система…

С Vagabonds MC разговаря Любомира Бончева. С това интервю продължаваме традицията на BMM да представяме български MC-та и MCC-та.

BMM©


Споделете

2 коментари

  1. Румен "Fats" Алеьандров

    Oтдавна не бях яел по-голяма глупост. Нищо чудно, в България всеки наглец смята, че историята започва с него, а нещата стават още по-смехотворни когато интервюто взема човек, който е виждал мотор само през крив макарон. Освен това ми е чудно, че никой от клубните вождове не спомена името на Малено, хубав-лош, но той е човекът, създал Vagabonds. Вътрешните разправии не са повод за преиначаване на фактите. Но де само с това да сеизчерпваха лъжите на новоизлюпените рокери. Ще изреждам едно по едно:
    1. Най-старият мотоклуб е основан през 1974 г. във ВМЕИ – София. Постоянните членове са 9 + 6 временни. Мотоциклетите са CZ – 175, MZ – 175 и 250, Jawa – 250. Клубът съществува до 1977 г.
    2. В по-ново време ПЪРВИЯТ мотоклуб със съдебна регистрация е “Мототуристически клуб София” от 1991 г. Аз съм първият президент на клуба, в момента съм почетен член.
    3. Събори започнаха да се правят още през 1988, първият беше край Плевен.
    4. Откриване на сезона се прави в София на 22 март или пържата събота след тази дата. Аз със сигурност мога да говоря за организирано откриване в София от 1988 г. насам.
    5. И на края, най голямата глупост, която прочетох – как милиционерите преследвали мотористите. Преследваха и глобяваха тези, които вършеха простотии на пътя, караха без номера и книжки, с измушени трещящи ауспуси. Мислв, че и днес полицията не толерира подобни юнаци.
    Карам мотор от 1972 г., вече 46 години, повече от възрастта на доста отворковци. Тия измислици да ги разправят на някой друг.

  2. Калоян Малев Колев

    Само за информация!За първи регистриран в съда мото-клуб може да претендира Мотоклуб Тангра Генерал Тошево регистриран още през 1984г. Ако се интерсувате мога да ви дам и още малко информация и някоя друга снимка.А защо не и редакцията да направи един материал по темата.Тога по спомени на членове на мотоклуба милиционерите са ги мислели за чужденци отдалече.Имали са си знаме ,плащали са им бензина и други подобни.Историята на този клуб наистина е много интересна.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *