Как да станем мото режисьори

Споделете

Как да станем мото режисьори

Снимка: Phil Turner

Можем ли да станем мото режисьори и мото оператори? Можем, отговаряме ви категорично! Е, няма да сме чак толкова добри като холивудските режисьори и оператори 😎 . Но с модерните компактни GoPro камери можем да постигнем (почти) завидни висини 😉 . Защото с тези камери лесно се снима и лесно се качва. Нашата креативна намеса ще е в междинния етап – монтирането.

И, ако си мислим, че ето – закрепваме своята GoPro камера на каската си, пускаме я, тя си снима (каквото си иска), след това ние качваме записа и готово – не, не, ние още не сме мото режисьори и/или мото оператори. Трябва да планираме много внимателно – какво, кога и къде искаме да снимаме. Освен това трябва да сме дисциплинирани и креативни. Понякога, за да заснемем добре всичко, вратът ни ще се нуждае от укрепления 😀 . Ето няколко практически насоки как почти професионално да заснемем следващото си пътуване.

Можем ли да се забавим?

Сега да се запитаме дали наистина искаме да спрем и да са наслаждаваме на умопомрачително красивите планински завои? Дали искаме да запечатим тази наслада? И дали сме готови да снимаме отново и отново – докато не заснемем кадъра, който ще ни удовлетвори? Ако отговорът е “Да” – то тогава да извадим статива (трипода), да сложим GoPro-то и да започваме да снимаме. Ако обаче отговорът е “Не”, трябва да приемем, че видеото просто… не е нашето нещо. И да продължим да си караме, без да документираме пътуването си 😉 .

Какво точно искаме?

Нека да помислим какви кадри точно искаме. Да помислим и как да ги заснемем. Важно е да си отговорим на въпроса “Искам ли и другите да видят това, което аз виждам?”. Ако искаме да снимаме само (или основно) пътя, тогава ще ни е необходима поставка за GoPro камерата. Но ако искаме по-богати кадри, носещи атмосферата и духа на местата, през които минаваме, непременно трябва да се оборудваме със статив (трипод). В противен случай ще ни се наложи да закрепяме камерата на крайпътен камък например.

Независимо от това кой от двата посочени варианта ни устройва, ще трябва предварително да си изберем оборудването. Каквото и да е то, нека се придържаме към най-лекото, компактното и простичкото.

Трябват ли ни “пресечки”?

Да, категорично! Но не пресечки на пътя, а “пресечки” на жаргон 😉 . Това са онези кадри, които са различни от главния заснеман от нас обект. Ето няколко примера: вдигаме си ципа на якето – бавно и с апломб 😎 . Или пък посочваме някакви карти – мъдро и с разбиране 😎 . Сменяме скоростите на мотоциклета си – с ряз или пък нежно, сякаш галим… котката си 😀 .

Май нещо досадно ни изглежда всичко това, а? Да, ама не! Защото тези “пресечки” ще са ни необходими, когато започнем да обработваме и да монтираме. С тях ще можем да дадем допълнително внушение на филма, който мислим да направим.

Да продължаваме ли да снимаме?

Понякога ще сме в ситуации, в които е по-добре да не снимаме – когато преминаваме през граница например. Или пък когато сме седнали с някого и си говорим. Ако сме убедени, че такива ситуации не биха ни създали проблем/-и, нека GoPro-то ни да продължава да работи – вероятността да излязат страхотни кадри е немалка.

Да търсим ли подходящ ъгъл за снимане?

Даааа! Я сега да си представим, че на болшинството кадри сочим с пръст/ръкавица/ръка. И авторитетно обясняваме “Ето това тук е еди-си-какво-си. А пък това тук…”. От такъв един запис ще сътворим повече от достоен конкурент на старите видеокасетки на родителското тяло 😀

Затова е важно да снимаме от различни ъгли и перспективи. Това ще ни помогне да “съживим” основния обект на нашите кадри.

Как да снимаме?

Добре е да “задържаме” повечко, а не рязко да спираме да снимаме. Например виждаме едни хорица, които си тръгват от крайпътна почивка. По-добре е да ги снимаме достатъчно дълго, защо все можем да уловим нещо напълно неочаквано. Пък и когато седнем да монтираме, винаги е по-добре да имаме от какво да режем. А не да се чудим откъде да вземем кадрите, които не ни достигат.

Да създадем ли тема?

Добре е да се научим да се оглеждаме за специфични за дадена страна (местност, район) неща. И, оглеждайки се, да снимаме знамена, местни хора в характерни облекла (носии), разни забележителности и пр. А още по-добре е да улавяме и звуците  – говорещите на родния си език, местните диалекти, музиката… Така ще можем да предадем реално усещане за мястото, на което сме били.

Затова нека да си пожелаем километрите ни да са безаварийни, пътуването ни да е красиво и снимането ни да е приятно. А, за да станем мото режисьори и мото оператори, нека и вратлето ни да е яко 😀 😀 😀

Източник: MotoFire 

BMM©


Споделете

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *