Балканче: кой не е слушал за него?

Споделете

Балканче

Снимка: MZ i Simson

Кой не е слушал за българското Балканче? Кой не е виждал тази наша родна гордост, която в продължение на 17 производствени години ускорява пулса на мотористите ни? Която родна гордост и до днес продължава да се движи по български пътища и пътчета?

Балканчето е донякъде символ на свободата при социализЪма. Там, където бяхме безсвободни, имаше едно нещо, на което можеше да почувстваш освобождаването от ограниченията – държавни, партийни, социални. Балканчето беше нашият, българският мотор! Родееше се с германското Симсонче, което обаче беше някак си по̀ за връзкари 🙂 . А пък соц-тузарите караха Jawa, CZ или ИЖ (тук категорично не говорим за разни партийни отрочета, които по бащинско-партийна линия се бяха сдобили с японски машини).

Историята

На 27 ноември 1919 г. в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан Ньойският мирен договор. България е пооразяна териториално и са ѝ наложени репарационни задължения. Освен всичко, съгласно договора, държавата ни няма право да притежава модерни военни технологии, флот и авиация.

Но през 1938 г. ограничението, отнасящо се притежание на бойни самолети, отпада. Тогавашното командване на въздушните ни войски решава да създаде модерна самолетна фабрика, в която да се произвеждат летателни апарати, отговарящи на европейските стандарти. Определя терен за строителството ѝ в гр. Ловеч. Царски указ от края на 1941 г. дава началото на дейността на Държавната самолетна фабрика.

След 13 години ловешкото самолетно строителство приключва. Но мощностите са си мощности и те продължават да бъдат експлоатирани за машиностроителни нужди. Т.е. номенклатурата на предприятието се сменя – при това на няколко пъти. И тъй като нас ни интересуват мото трансформациите, стигаме до 1957 година.

Балканче - 60-те години

60-те години на миналия век, Троян. Снимката е предоставена на BMM от Иван Петров

Производството

Тогава (през 57-ма) от конвейра на ловешкия завод слиза първият български мотоциклет Балкан, модел М-1. След година започва серийното производство, което продължава 17 години (1958-1975). Двигателите на нашенските мотори са с три различни кубатури – 50, 75 и 250 cm3.

Най-слабото Балканче е Балкан 50. Това е мотопед, който развива максимална скорост от 80 км/ч. И за 100 км пробег изразходва 2.5 л гориво. Има 3 скорости (в зависимост от модела са ръчни или крачни). 50-кубиковото Балканче бързо става любимец на доста българи. Става и осъществена мечта на много виетнамци, дошли по линия на братско-партийния обмен да учат у нас.

Истинският мотоциклет обаче е с кубатура от 250 cm3. Балкан М-1 тежи 150 кг и е с мощност на двигателя 12,5 hp (9,3 kW) при 4 800 об/мин. Резервоарът му е с обем 13 л и в него бензинът и маслото се смесват в съотношение 1:25. Максималната му скорост е 110 км/ч. Има 4 скорости и запалването е с крачен кик стартер.

Малко след М-1 се появява и М-2. Той е със същия двигател. Максималната скорост, която развива, е същата, а скоростомерът е разграфен до 140 км/ч. Разходът на гориво е 3.3-3.5 л/100 км.

 

Балканче - Балкан 250

250-кубиковият Балкан. Снимка: Уикипедия

Последният Балкан е С-2. Характеристиките са (почти) същите като на предшествениците му. Различията спрямо М-1 и М-2 са по-скоро козметични: цяла седалка и скоростомер, разграфен до 160 км/ч.

Пазарите

За времето си мотопедите и мотоциклетите Балкан са доста добри машини. И всичко по тях се произвежда у нас: двигателите – в София, спирачките и инсталацията – в Годеч, гумите – в завод “Георги Димитров”.

Балканче - състезание

60-те години на миналия век, Троян. Снимката е предоставена на BMM от Иван Петров

По това време в соцлагера производители на мотоциклети са: България (Балкан), Чехословакия (Jawa и CZ) и СССР (Ковровец и ИЖ). MZ започва да се произвежда в ГДР по-късно. В сравнение с основния си конкурент Jawa, нашите мотори са по-бързи и с по-малък разход на гориво.

Две години след старта на серийното производство българските двуколесни се показват и пред чужда публика. Първото представяне е на техническия панаир в Ерфурт. На това изложение Балкан 250 печели златен медал. А по-късно Йордан Топлодолски печели първата балканска титла – отново със същия мотор.

Но най-успешно е Балканчето! За Унгария са изнесени 14 000 мотопеда. През 1969 г. е създадено съвместно българо-мароканско предприятие, което произвежда 5000 мотопеда за Мароко.

За съжаление, партийно-производствената линия не успява да се възползва от огромния пазар на Виетнам. Защо ли? Ами защото поточната линия и за мотопедите, и за моциклетите е спряна в началото на 70-те години на миналия век. За някои това е родна недалновидност, за други е резултат от дългата ръка на СССР, за трети е изява на интересите на Чехословакия и ГДР (това, което днес наричаме лобизъм). Общият брой на произведените в Ловеч мотопеди и мотори е 273 562.

Балканче - днес

Снимка: Ловеч News

Емблематичното Балканче

Виждали сте го, нали? И сигурно все имате някой дядо или чичо, който пази или още кара това чудо на българското социалистическо производство.

Ако пък ви се прииска да видите Балканче, добре е да знаете, че от 15 години насам в България ежегодно се провежда “Балканче – крос”. Отидете и ще разберете защо нашите мотори и завод “Балкан” (като производител на мотоциклети) са включени в световната мотоциклетна енциклопедия.

А ако и когато попаднете в Мароко – оглеждайте се! Казват, че произведените преди 48 години Балканчета продължават да се движат 🙂 .

BMM©


Споделете

1 коментар

  1. Pingback: Балкан(че) - Забравен завод, но Жива легенда - LovechNews

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *