Suzuki GSX-S1000 или 50 нюанса сиво

Споделете

Suzuki GSX-S1000

Снимки: Владимир Красноручки

 

Suzuki GSX-S1000 2015 е предизвикателен модел. Защото истински е придизвикал Владимир Красноручки от Латвия да сподели мнението си – с плюсовете и минусите на това предизвикателство.

“Това е първото ми познато Suzuki, на което не натискаш съединителя, за да запалиш двигателя. Най-накрая! Свърши се! Просто завърташ ключа, натискаш бутона на стартера и двигателят запалва. Вълшебно! Ако натиснете бутона на стартера, когато моторът е на включена скорост, нищо няма да се случи. За Suzuki това е великолепно. Давам своя плюс!

Това е първото ми познато Suzuki, на което не се налага дълго да натискаш бутона на стартера. Лекичко и бързичко го “удряш”, даваш команда на мотора “Давай, приятелче, запали се!” и електрониката сама си върши работата. Всичко това се дължи се на системата Start System Easy. Да, дреболийка е. Да, не е много важно. Защото ние цял живот ей така, по обикновения начин, си пускахме моторите – задържайки бутона за няколко секунди. Но, приятели, тази система е нещо много приятно. Давам своя плюс!

Дотук приключвам с най-важните новини 🙂 .

Ключът

Имам и въпроси, и претенции. Защо ключът е с такъв размер? Защо е толкова дълъг? Странно ми е. Хубаво – ключът има имобилайзер. Обаче с тази си дължина ми е неудобен. Пък и някак си не ми стои красиво. От мене – минус.

Е, сега ще сложа нещо като плюс. Защото, по мои спомени, това е първото Suzuki, на което ключалката е между резервоара и кормилото. Явно е взаимствано от street-стила.

Външният вид

Аз много обичам Suzuki. Обичам го заради семплостта, достъпността и абсолютната му надеждност. На резервоарите на повечето от моите мотори гордо имаше буквата S. Но ще бъда обективен. GSX-S1000 е… сива мишка във всякаква цветова гама. Нямам особени претенции към външния му вид. Но и не съм възхитен от дизайна, линиите, формите му. В сивостта си мотоциклетът евентуално може да се сравни с Yamaha MT-09. В този клас повечето от конкурентите на външен вид изглеждат по-големи зверове, по-привлекателни са и са по-агресивни. Давам своя минус!

Фарът

Suzuki GSX-S1000 - фарИзглежда… никак… Все едно конструктурите са хванали първото, което им се е изпречило пред очите. И са го лепнали на този мотор. Късата светлина и тя свети по същия начин, т.е. никак. Дългата е добре, ама късата си е гнила работа – лъчът е никакъв. И се питам: нужно ли е това за street-а? Все пак не е турист, нали?… Убеден съм, че не е чак толкова сложно фарът да се направи с нормална светлина.

Има обаче нещо добро – под фара, отстрани, има два светодиода. Те са много ярки и се открояват от жълтата светлина на самия фар. И тази дреболийка наистина работи! Не е досадна, но пък ясно дава да се разбере, че това е мотор и той се движи. В градските условия няма нужда, за да те видят, да включваш дългата светлина. Така че от мене: за фара – минус, за диодите – плюс!

Кормилото и огледалата 

Вместо спортни дръжки, както е при други мотори, тук са сложили Fat Bar от Renthal. Това осигурява изправена стойка. Простичко. Познато. Практично. Удобно.

В огледалата нещо се вижда 🙂 . Към тях и към кормилото нямам пренеции. Но не съм и възхитен. От мене нито плюс, нито минус!

 

Ходовата част и управлението

Значи… Конструктурите са взели простичка, но напълно регулируема 43 mm вилка Kyb. Направили са нова здрава рама. Към нея са сложили махало от серията GSXR – и готово! И знаете ли, че вкупом всичко това работи отлично! Моторът е станал хармоничен, здрав и прецизно управляем. Държи си траекторията, няма никакво поднасяне, никакво усукване. И продължителните, и късите скоростни завои се взимат точно и безпроблемно. За да съм коректен – управлението на GSX-S ми напомняше бившия ми GSX-R1000 от 2008-ма година. Само дето кормилото е друго. Давам плюс!

Двигателят

Трудно ще определя по звук спортните мотори. Но един винаги ще позная – GSXR! Точно звукът на двигателя (не на ауспуха, за който ще говоря по-долу), точно GSXR към 5-6 хил. оборота започва да реве, а на 9-10 хил. оборота – да вие. Няма как да го сбъркаш с друг мотор. И този звук в Suzuki GSX-S1000 е запазен. Има го! Чух го веднага, щом излязох от магазина. И физиономията ми разцъфна в усмивка!

Двигателят е от еталона на надеждност GSX-R1000 К5. Ясно е, че са го адаптирали към градските условия. Малко са му подрязали оборотите и са размазали целия GSXR-овски изстрел на ниските и средни обороти. Направили са това достатъчно толерантно към високите обороти – тях все още ги има и се усещат. Отлично се е получило! Нарочно пробвах на шеста скорост да намаля оборотите до 2000/мин. и след това да ги вдигна, без да превключвам предавка. Работи. Не се дави и не кашля. Равно, спокойно, прогнозируемо и дава възможност на моториста да усети онзи изстрел на 9000 оборота. Да, той не е такъв като на GSXR, но все пак се усеща.

При достатъчно агресивно градско каране разходът е 6,8 л на 100 км. На втора предавка леко и без усилие се прави “кантар”. За двигателя – плюс!

Трансимсията 

Кутията е много прецизна. Истинска сузуковска кутия! Обаче ми се видя малко шумновата. Когато преди години смених GSX-R1000 с R1, се оклюмах. Ямаховската кутия ми се видя дивно шумна – при 5-8 хил. оборота воят режеше ухото. Е, тук ситуацията не е толкова фатална, но нека да си го кажем – кутията на GSX-S1000 лекичко вие. Няма да слагам минус, но и плюс не ми се откъсва от сърцето.

Още нещо – не е необходимо да разбираш (или да се чудиш)  в момента на коя предавка си. Защото двигателят е с “правилен” обем. На всяка предавка мотоциклетът “върви” и с това силно ми напомня на GSX-R1300 Hayabusa. Там също не ми пукаше на коя предавка ще карам. Естествено, че има разлика във въртящия момент, но това не пречи на GSX-S1000 да минаваш бавно през кръстовищата. И да се ускоряваш, без да превключваш предавките.

Спирачките

Suzuki GSX-S1000 - спирачки

По този параграф маркетолозите на Suzuki грозно ни излъгаха! Когато в магазина видях Brembo, се успокоих. Мислех си: O.K., всичко е наред. По петобалната система Brembo и ABS заслужават… четворка. Обаче! Аз съм карал KTM 1290 Super Duke R, карал съм Triumph 1050 Speed Triple. И двата мотоциклета са от същия клас и са преки конкуренти на GSX-S1000. Прекрасно знам какво означава Brembo. Прекрасно знам и какво са “армирани маркучи”. И прекрасно знам всичко това как работи.

Suzuki НЕ СПИРА така! В Япония очевадно са решили да се ограничат само със спирачните механизми на Brembo. Оставили са главния цилиндър и маркучите стандартни.

Задният спирачен механизъм е стандартен Nissin. Това точно не ме притеснява. Притеснява ме нещо друго: ако в завода-производител не се бяха ограничили само с един спирачен механизъм на Brembo, спирачките можеха да бъдат много по-добри. И това е ФАКТ. Минус или плюс – сами решете.

Нека да повторя – спирачките са достатъчни. ABS-ът помага, но всичко това не работи в режим “два пръста”. Можеха и да не слагат Brembo. Но са сложили, защото маркетингът е сработил. И аз се подведох.

Ауспухът

Ауспух на Suzuki GSX-S1000

Малкият размер е плюс. На фона на стандартните ауспуси на GSX-R1000 или пък двете дълги тръби на Hayabusa – това е отлично. Но изглежда странно. И на мене не ми харесва. Изглежда ми несериозно – като играчка. Не мога да намеря нищо атрактивно.

Доста време мислих защо този ауспух не ми импонира (да не кажа възбужда). И накрая разбрах! Концепцията му прави Suzuki GSX-S1000 да изглежда като Suzuki Gladius 650. Ама това си е мотор за девойки, нали?! А пък GSX-S1000 си е друга бира!!! Звукът на ауспуха – ИМА го. Първият фабричен ауспух, който звучи добре! Да, бе – не звучи като Akrapovic или Yoshimura. Но има по-добър звук от този на всеки друг фабричен GSXR. За дизайна на ауспуха – минус, за звука – плюс.

Traction-control и табло

Това е вторият сериен мотор на Suzuki, който има система против буксуване. Първият беше V-Strom 1000. И защо така? Защо не на Hayabusa и GSX-R1000? Мисля си, че те изпитват новата за тях технология – за да не направят грешка и да не изглеждат нелепо с тези изключително мощни мотори. Системата все пак е достатъчно сложна. Тя отчита скоростта от двете гуми, разбира положението на ръчката на газта, вижда датчика на коляновия вал и знае коя предавка е включена. Всички тези данни се отчитат 250 пъти в секунда. И в момент на буксуване на задното колело компютърът намалява въртящия момент на двигателя, като включва лампа на таблото. Системата се управлява от копчета на лявата дръжка – те са разположени на обичайното за превключвателя на дълги и къси светлини място. Превключвателят е преместен на бутона за “премигване” на дълги светлини. Тук, при този модел, за да включиш на дълги, трябва да дръпнеш бутона към себе си.

Голям плюс е индикаторът за включената предавка. Скоростомерът и оборотомерът са дигитални и светят в мек бял цвят. Що се отнася до новите функции – има функция Range, която показва за какъв пробег ще стигне горивото в резервоара. Дреболийка, но приятна. За таблото – плюс!

Резервоарът

17 литров, железен 🙂 . Nice, a? Няма какво да скърца и всяка една чанта с магнитни фиксатори може да се закрепи на него. Обаче… все пак намерих минус. Конструкцията на капачката не позволява да наместиш пистолета на бензиноколонката и да натиснеш клапана (на пистолета). Тръбата (с горивото) влиза едвам-едвам и пречи на горивото да тече. Неудобно е някак си. Защото през цялото време трябва да държиш пистолета в ръце, почти не-докосвайки отвора на резервоара. За резервоара – минус.

И сега да теглим чертата на Suzuki GSX-S1000

Струва ли GSX-S1000 толкова, колкото искат за него? Да, струва.

Атрактивно ли е да го караш в града? Да, атрактивно е. А е и весело! Но за дълъг път… глупаво е да го караш, когато за тази цел има версия GSX-S1000F с пластмаси.

Надминал ли е конкурентите си? Зависи кои конкуренти. Зависи и в какво. Но е факт, че е по-добър и по-евтин от преките си “братя” Kawasaki Z1000 и Honda CB1000R.

Бих ли го купил за себе си – като втори мотор за града? Не! Защо ли? Ами всичко в него ми е прекалено познато, надеждно, семпло. Чак ми е омръзнало! Иска ми се нещо нестандартно, по-звучно, по-ярко…

Ако карате 600-кубикови мотори и искате надеждност, простота и мощност, GSX-S1000 е отличен избор. На мене обаче ми е противоречив…”

Владимир Красноручки

 

За автора: Владимир Красноручки е от Латвия. На 35 години е и от 15 години кара мотоциклет. Има онлайн магазин. На въпроса на BMM “Коя е любимата Ви марка мотори?”, отговори така: “Не съм привърженик на някоя определена марка. В момента в гаража си имам Yamaha, Suzuki, Polaris, BMW. И всички те са много различни.”

Автор: Владимир Красноручки

Превод: Андрей Шеховцов

Адаптация: Любомира Бончева

 


Споделете

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *