Мартин Чой: Това ми е работата

Споделете

Мартин Чой Снимки: Ники Зайнелов и Пепи Пишев Колаж: BMW Motorrad

Снимки: Ники Зайнелов и Пепи Пишев; Колаж: BMW Motorrad

Дни преди старта на тазгодишния сезон на Мартин Чой ви припомняме едно наше интервю с него отпреди 3 години.

Мартин Чой е един готин и усмихнат, здраво стъпил на земята човек. Въпреки 24*-те (!!!) си шампионски тили – не брои вицешампионските – той не се е взел насериозно. Хобито му е и негова работа, негова професия. Кара мотор от 6-годишен. Казва, че за това е заплануван. От петата до тринадесетата си година усилено тренира таекуондо, има и черен колан. На 13-годишна възраст (1997 г.) за първи път се бори в аматьорско състезание. От 1998 г. се състезава професионално. За тези общо 20 години на състезателен мотор само в една (2006 г.) не участва в състезания.

Караш от малък. Как си се запалил?

От детската градина съм на мотор, а когато бях на 6 години, ме качиха на по-голям мотоциклет. Имам и някакви спомени, където съм малък, много малък… Преди да започна да се занимавам с мотори, поне 2-3 години са ме водили да гледам състезания. Много им се кефех! Исках да стана като състезателите.

Мартин Чой Снимка: Официална Facebook страница

Снимка: Официална Facebook страница

Вярно ли е, че в началото, преди да почнеш да се състезаваш, си тренирал на детелината на Околовръсното шосе в София?

Еее, ти къде ме върна… Да, тогава тренирах там, тъй като нямаше къде другаде. Но тогава и движението, и пътищата бяха различни. То на Околовръстното и състезания правеха. По-голямата част от деня изкарвах там.

От 13-годишен съм отдаден на мотоциклетизма

– по 4-5 часа на ден само това съм правил. Училище и тренировки, тренировки и училище.

Баща ти те тренира. Очевидно те подкрепя. А майка ти как го приема? 

В началото трепереше – като всяка майка. Но с течение на времето разбра, че това ми е професия. Пак не ѝ е приятно, но по-леко го приема. С често чуване по телефона, когато съм навън – така го приема 🙂 . А баща ми ме подкрепя още от когато започнах. Тогава всичко беше на семейни начала, на негов гръб. Сега неотлъчно е до мен. Без него не ходя нито на тренировки, нито на състезания, никъде!

Това е хубаво, но само той си знае какво му е, като те гледа и като паднеш, например.

Той е искал да стане състезател, но по негово време е било много трудно. И всичко е прехвърлил към мене 🙂 . Талантът, който имам, е от него!

Кое е най-важното качество, което човек трябва да притежава, ако иска да постигне успехи? Дисциплината ли?

За мене е много важно доверието, което ми гласуват. А и няма как да не погледнеш сериозно на тези състезания –

ако не си сериозен, за теб самия е опасно.

Баща ми е много дисциплиниран и има много голяма роля в това и аз да съм такъв. Не ме е карал да съм точно такъв и да се състезавам – на мен отвътре ми идва да го правя. А и при мен нещата винаги са се случвали с много труд, дисциплина и амбиция.

За да караш мотоциклет добре (още повече в твоя случай), трябва да оставиш настрани всеки инстинкт за самосъхранение. Как се справяш с това?

Мартин Чой Снимка: Официална Facebook страница

Снимка: Официална Facebook страница

Какво да ти кажа? Инстинкта го имам, но и опитът ми вече е много голям. Аз тези неща не ги мисля много – те са се впили в мен и всичко се случва, без да се фиксирам в тях. Виж, това е моята работа в последните години. Може би съм единственият мотоциклетист в България, при когото всичко се случва с много работа и много тренировки. Другите момчета имат различни приоритети, работят нещо друго, за да изкарат пари и да отидат на състезание. А на мене това ми е работата.

 

Едно от малкото неща, които обединява хората в България, са спортните успехи на българи в чужбина. Разкажи ми твоите успехи.

През 1998 г. започнах да се състезавам професионално. От 2010 г. направихме 2-3 излизания в Европа, за да видим къде сме и какво още ни трябва като подготовка. В Европейския шампионат реално сме от 2011 г. И точно тази (2011) година беше най-силна за нас, защото тогава

успях да стана шампион на Европа.

От 98-ма досега съм прекъсвал само през 2006. Защото през 2005 г. се състезавах в Световния шампионат и през 2006 г. имах договор с Федерацията (по мотоциклетизъм – бел. ред.). Тогава ми казаха, че този спорт е много скъп, няма да има средства да участвам пак в Световния шампионат – т.е. да си карам само на нашия. Аз реших, че четирите кръга на Долна Митрополия просто не са ми достатъчни, не е за мене това… И тогава прекъснах за 1 година, махнах се от Федерацията и станах самостоятелен състезател.

Какво се случи през 2012-та?

Мартин Чой Снимка: Личен архив

Снимка: Личен архив

Бяха минали 2 кръга от Европейския шампионат и бях водач – единия кръг го бях спечелил, а на другия бях втори. Бях излязал напред с 1 точка. В събота имахме кръг от Националния шампионат в Плевен, а на следващата събота имахме кръг от Европейския шампионат в Полша. В четвъртък трябваше да пътуваме за Полша. Та падам аз в събота в Плевен, ама падам юнашката! Много лошо си бях счупил ключицата. Имах 2 или 3 фрагмента на сантиметър от сънната артерия. Вариантите бяха два: без операция (да ме вържат с някакви каиши, с които да ходя 40 дни) или с операция – веднага и да си почивам. Заявих категорично на лекаря, че трябва да карам. Оперираха ме в понеделник и ми сложиха 15 винта. В сряда ме пуснаха, а в четвъртък летях.

На петъчните тренировки в Полша бях на много силни обезболяващи. Но още на първата тренировка един австриец ли, унгарец ли беше… се удари в мен.

Паднах и се ударих точно в операцията.

Скъсах единия от 15-те винта и хайде пак по болници в Полша. На другия ден карах – валеше дъжд, имах 1-во време. След това изсъхна, а на сухо вече така ме болеше, че не можах да издържа. Станах десети. Състезавах се, за да мога да взема някакви точки, защото за класиралите се до 15-то място дават точки. Бяхме в началото на сезона… Когато се прибрахме в България, ми направиха още една операция. От второто падане всичко тотално се беше раздробило. Обясняваха ми, че нещо се е случило и ключицата не зарастнала като хората, не се е калцирала (показва около 10-15 см белег на ключицата с хлътване по средата – бел.авт.).

Честно ти казвам, че, ако нямаше състезателна година, нямаше да се оперирам. Щях просто да си сложа каишите.

Да, но не се отказваш от моторите.

Няма как да се откажа. Аз не мога без тях! Моторите си вървят с мене. Това е, което аз искам. Много!

Хобито ти е твоя професия. Не ти ли писва по някое време? 

Ще те излъжа, ако ти кажа, че ми писва. Аз съм все около мотори и почти не слизам от тях. В сезона карам 14 кръга Европейски шампионат, в България са около 10 кръга. Това са общо 24 състезания. На тези 24 състезания сложи още около 20 теста с тренировки – всяка седмица съм на някъде. А всяка зима съм в Испания и в Гърция, за да тренирам. Дори и административните работи са свързани с мотори. През голяма част от времето имам и различни кампании на спонсорите ми.

Мартин Чой Снимка: Официална Facebook страница

Снимка: Официална Facebook страница

Когато не тренирам с пистовите мотори, тренирам със Супер мото. Това е кросов мотор с пистови гуми и се кара на картинг писти. Карането му много ми помага на пистата, а пък в същото време е по-евтино и достъпно. Мога да тренирам на много места, без да се налага да се помъквам с целия панаир с другите мотори. С тях е доста сложно – тръгват механици, камиони, бусове, мотори, части и всяка една тренировка е фиксирана какво точно ще се тренира. А пък Супер мотото го качвам на ремаркето и тръгвам. Трябва непрекъснато да подобрявам собствените си качества, за да съм добър, за да съм бърз. И всички тези хора, които представлявам, да продължа да ги представлявам и те да са доволни.

Мартин Чой Снимка: Adrian Sandu

Снимка: Adrian Sandu

А ти доволен ли си?

Има още какво да се иска.

Доскучава ли ти вече да се състезаваш?

Никога не ми е било скучно. Състезанието си е състезание.

Където и да карам, винаги се раздавам на 100%.

Спортът е такъв – не може да излезеш неконцентриран или да подцениш някое състезание. Не само заради конкуренцията, а и заради самия себе си. Колкото по-разсеян си, толкова повече грешки стават. Когато си на състезание, си на състезание – без значение какво е то!

А ще спреш ли някога да караш?

Всички спират в един момент. Но се надявам още доста години да съм във форма, да мога да карам и да има хора, които да ми помагат да карам. Защото без всичките тези хора, които са около мен, отбор няма как да стане. Сам не мога да го направя! Искам да благодаря на всички, които са зад мен, заради които участвам! Защото нивото, което имаме, предполага много големи разходи.

Имаш ли право да караш извън пистата?

Нямам време, а и нямам желание да карам извън пистата. Не изпитвам удовлетворението да го правя. Пък и, ако нещо се случи – контузия или някой ме засече, всичко отива на кино. В България всички знаем как се кара… И ти караш мотор, трябва да внимаваш много.

Е, аз внимавам.

Знаеш ли кое е лошото? Че ти и повечето хора внимавате, но другите не внимават. Няма я културата от автомобилистите към мотоциклетистите. Това ми прави силно впечатление. Ти също виждаш – само да се затопли времето и веднага започват инцидентите. За това и ги правим тези кампании “Шофирай безопасно”, затова и правим ЕКО-училищата.

А мотористите в България трябва винаги да са нащрек.

Никога, ама никога нищо не трябва да се подценява, защото всичко се случва много бързо. Обяснявам на участниците в училищата, че моделите мотоциклети от последните години са ужасно бързи. И това да се научиш да го караш, е много лесно – самата машина те предразполага.

Мартин Чой Снимка: Личен архив

Снимка: Личен архив

Проблемът обаче е, че са бързи и всичко се случва бързо. А при такава ситуация повечето хора не могат да реагират. Ние ги обучаваме точно на това – да се научат, да възприемат и да могат да реагират в ситуация. А ситуации има бол! Ако ти не пазиш сам себе си, няма кой да те пази. Трябва сам да се пазиш! Как може да се кара без каска и екип?! Така могат да карат само хора, които не знаят какви са последствията, които не са ги изпитали. Това е много страшно и тези, които го правят, според мене, са безотговорни. Ако си изцяло екипиран, то тогава си много по-обезопасен.

Ти караш много. С много висока скорост. Знаеш ли колко много хора си мечтаят да правят същото?

Аз карам на писта. И това е доста по-различно, отколкото карането на улицата. Пистата е обезопасена, има медицински екипи, лекари, болница, екипиран съм изцяло с най-добрите екипировки. Всичко, случващо се на пистата, е коренно различно от случващото се на пътя. Няма място за сравнение. Ако някой иска да кара като на писта, качва си мотора на ремарке и отива на писта. Плаща си и цял ден си кара колкото бързо може и иска.

Освен екипировката, какво друго е важно за безопасността на пътя?

Екипировката е на първо място. А на второ е какви мотоциклети карат и в каква изправност са. Не може да излезеш с мотоциклет на 5-6 години и да не си проверил с какви спирачки е, с какви гуми е. Защото това не ти е кола. При мотора, като нямаш гуми, той не може да спре. Като нямаш спирачки – той пак не може да спре. Като нямаш хубави гуми, нямаш добро сцепление на асфалта. И всичко това е много важно.

Добре, де, за някой с толкова много шампионски титли, ти си абсолютно нормален човек! Как си се опазил да не се вземеш насериозно?

… Гледам да съм си такъв, какъвто съм си. Заради живота, който имам, със сигурност съм по-различен.

Не мисля, че съм звезда – звездите са на небето.
Мартин Чой Снимка: Официална Facebook страница

Снимка: Официална Facebook страница

На мен това ми е работата. Аз си я харесвам и трябва да я свърша по възможно най-качествения начин. Имам много приятели, които познавам от мотоциклетизма – испанци, италианци. Като постижения, като финанси те наистина вече са големи звезди. Били сме заедно в една школа, карали сме заедно, даже съм побеждавал някои от тях. Но в България нещата се случват по друг начин… Тук трябваше определени институциите да застанат зад мен, а те не застанаха. Аз от толкова години обикалям цяла Европа и още съм с български ценз.

А получавал ли си предложение да се състезаваш за друга държава?

Да, много пъти. През 2002-2003 г. на Балканския шампионат (сега се нарича Източноевропейски шампионат) карах с трима турци – братя, много талантливи. Караха за един отбор. Двамата загинаха – единият на състезание, а другият го бутна кола в Истанбул. Та тогава (2002-2003 г.) получих предложение да стана съотборник на Кенан, най-малкия брат. В Турция. Тукашната федерация поиска такава сума, сякаш наистина съм звезда. И, разбираемо, нещата не се случиха. На другата година изкараха Кенан в Германия, където школата за мотоциклетисти на писта е много силна. В момента той е трикратен световен шампион. А аз го побеждавах на състезания… Само че аз си останах тук години наред, докато изляза да се състезавам навън.

Тогава не е случило заради Федерацията. А ако сега ти предложат?

Зависи какво ми предложат. Ситуацията днес е по-различна. При мен мотоциклетизмът вече е бизнес. А имам и семейство, не съм на 17-18 години, че тепърва да се показвам.

Мартин Чой Снимка: Личен архив

Дъщерята на Марти – Киара; Снимка: Личен архив

Твоята дъщеричка има ли мераци за моторите?

А, държа я далече от тия неща. Не съм я бутал. Тя е дама все пак 🙂 . Но със сигурност ѝ е заложено, като я гледам как ги кара тия колела и триколки. Бързо възприема.

А жена ти как гледа на моторите?

О, тя е от мото семейство. Брат ѝ беше най-добрият мото кросист. Баща ѝ пък е бивш мото кросист, шампион на България. После се прехвърли в дисциплината Супер мото и пак беше един от най-известните. Така че тя е от семейство на състезатели 🙂 .

Ами ако дъщеря ти се увлече по моторите? Ще я спреш ли?

Да се занимава с мотори ли?! Със сигурност НЯМА да се занимава с мотори!

 

Едно интервю на Аня Будева

Харесайте официалната Facebook страница на Martin Choy.

Можете да го последвате и в Instagram.

* Мартин има 24 титли към март 2017 г. Пожелаваме му да станат много повече!


Споделете

3 коментари

  1. Pingback: Есенния Grand Prix Bulgaria | Българска Мотоциклетна Медия

  2. Pingback: Как завърши Grand Prix Bulgaria 2018 | Българска Мотоциклетна Медия

  3. Pingback: 38 премиери на MOTO EXPO 2019 | Българска Мотоциклетна Медия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *