Снимка: Pinterest.
Босодзоку е японският вариант на американските еднопроцентови мото клубове. Това е най-краткото определение, но дали е най-вярното?
Босодзоку е важна част от японската мотоциклетна субкултура – онази част, която е с полукриминален оттенък. Юмручни боеве, кръвопролития, схватки с фатален изход – всичко това неизменно съпътства членовете на бандата, където и да отидат. Засади, нападения, намушквания с нож – все деяния, които са поддържали “героичния” ореол на тези японски мотоциклетисти. “Ти не бягаш от конфликтите и не се боиш от полицията. Ти си готов на всичко. Бях готов да умра.” – това споделя един от бившите членове на мото бандата.
Снимка: Pinterest.
Началото
През 50-те години на миналия век, след края на Втората световна война, Япония е в руини. Макар че промишлеността и търговията започват полека да се възстановяват, за обществото, за стабилизирането му, се полагат минимални усилия.
В средата на ХХ век – по същото време, по което в САЩ започват да никнат мото клубове, в Страната на изгряващото слънце се появяват уличните банди. Първите им членове са бившите военни летци – камикадзе. А групите са обединени под общото название каминаридзоку (яп.: 雷族 – “гръмотевично племе”). И японските военни летци, както американските им колеги, намират в свои си общности спасение от изолацията, в която попадат след края на войната. Но пък народът ги величае. Защото за него те са онези екс-камикадзета, които не са успели да отдадат живота си за императора. И които живеят заради силните усещания.
Снимка: Pinterest.
Но… времето си тече, хората се сменят. Така мястото на военните ветерани се заема от млади момчета, които по всякакъв начин се стремят да се освободят от оковите на закона.
Появата на наименованието босодзоку
е случайна. През м. юни 1972 г. местната телевизионна станция в Нагоя прави репортаж за сбиване на мото банди. И журналистът комбинира думата “състезание”/“гонка” (яп.: 暴走 бо:сo:) със “семейство, племе, клан“ (яп.: 族 – дзоку) . “Бо” в “бо:сo:” обаче има и значение на “насилие“ (както е например в думата “бо:риокудан” – 暴力団, гангстер). Така често наричат якудза (японската мафия).
И на бял свят се появява босодзоку – събирателно име за всички мото банди, които причиняват вреда на обществото. За негово “месторождение” се смята източната част на страната. За две години – от 1972 до 1974, членовете на босодзоку Хоншю участват в 84 криминални инциденти и конфликти. През първата половина на 1975 г. в Япония вече има 571 клана. Общата им численост е 23 000 човека – болшинството от тях въоръжени и агресивни. Това принуждава клановете да вземат допълнителни мерки за защита. А конфликтите стават все по-мащабни и все по-безпощадни.
Снимка: Pinterest.
Отличителните особености
Един от главните атрибути на членовете на босодзоку е токкофуку (яп.: 特攻服 – особена специална униформа). Тази военна униформа от времената на Втората световна война включва обувки на пилоти от японските ВВС, дълги наметала/шлифери (със стари патриотични надписи) и панталони. Токкофуку се появява през 1972 г. и е повлияна от камикадзе-униформата. Внушението към самите босодзоку е, че те не са просто банда хулигани, а са лидери на младежкия бунт.
На гърба на токкофуку има надпис на канджи (китайски йероглифи, които се използват в модерната японска писмена система – бел.ред.). Това е идентификация, показваща името на бандата и същността ѝ. Най-известните босодзоку образувания са Specter (от англ. “Призрак”) и Black Emperor (от англ. “Черният император”).
Още една характерна особеност на тази субкултура е уникалният мото и авто- тунинг (с пет течения). Най-съществено за него е изключително ниското окачване. Толкова ниско, че при каране мотоциклетът задължително трябва да стърже по асфалта. Ако пък има и придружаващи искри 😉 – още по-добре. Когато американските мотоциклетисти карат Harley, колегите им от Страната на изгряващото слънце карат обикновени двуколесни – японско производство, с малка мощност, но пък тунинговани и изобилно украсени с лепенки, флагове и пр. Има дори и яркорозови мотоциклети, чиито притежатели се смятат за автентични и христоматийни мачовци 😎 .
Според изследователя Икуи Сато членовете на босодзоку възприемат своя живот като някакво театрално действие: улицата им е сцена, маршрутът – сценарий, костюмите – токкофуку. Икуи Сато ги нарича “Герои в събота вечер”.
Снимка: Pinterest.
По онова време тези съботни герои се движат в групи от по 100 и повече мотоциклетисти. Те не само се карат с органите на реда, но и жестоко се разправят с всеки, изпречил се на пътя им.
Апогеят е през 1982-ра, когато в редиците на босодзоку има 42 000 членове.
Но започва спадът –
поради влошените икономически условия в страната. И 20 години след “златните” дни – през 2002 г., заради разпространението на босодзоку в Хирошима, японските власти издават указ. Според него с тази субкултура трябва да се приключи! През 2004-2005 г. законите за движение по пътищата стават по-строги. И броят на членовете на тези мото банди стремглаво намалява. Пък и членският състав вече е рязко застарял 😉 .
Междувременно, за да се справи със скандалните и абсолютно неуправляеми мотоциклетисти, японското правителство създава за тях специални изправителни домове. Субкултурата босодзоку постепенно залязва. Малко от бившите ѝ членове са сред якудза. Болшинството обаче са в т.нар. “стари мото клубове” (от яп. 旧車會 кю:сякай, което буквално означава “старо мотоциклетно/авто общество). И в тези клубове всичко е рамките на закона.
Източници: Return of the Cafe Racers, So many Horses, Low Offset.
BMM©
Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.
