Снимка: At Portugal Tours
Да караш мотоциклет е с нищо несравнимо изживяване. За него ние – мотористите можем да говорим много 😉 . Толкова много, че дори ловците и рибарите ще ни завидят 😀 . Само дето нашите разкази са истински – за разлика от болшинството ловно-рибарски лакърдии.
Борислав Дафков. Снимка: личен архив
Днес ние от BMM публикуваме мнението на нашия читател Борислав Дафков – за удоволствието да караш мотоциклет.
“Мотоциклетът не е като автомобила. Защото, да яхнеш това двуколесно, да усетиш с тялото си вибрациите на двигателя му – това е тръпка, която трудно може да се опише.
Сърцето започва да тупти по различен начин в момента, в който посягаш да навлечеш екипировката си. А любимата ти хвърля… сърдит и тревожен поглед. Тя знае, че е безсилна. Но без думи ти казва: “Моля те, внимавай! И се върни жив!”.
Истина е, че рискът е огромен.
На пътя има не само удоволствие и адреналин. Има и напрежение. Има и страх – макар че не всеки моторист ще си го признае. Често се срещат такива, които рискуват своя и чуждия живот. И точно тези търсачи на силни усещания и свръх адреналин сриват имиджа на моториста сред останалите участници в движението. Да, аз лично ги разбирам, но в никакъв случай не оправдавам риска да застрашиш (или отнемеш) друг човешки живот.
Вече си на пътното платно. Става ти приятно – автомобилист маневрира, за да ти даде път. Може би те разбира. Или пък иска по-бързо да се махнеш от него 😀 . Излизаш на главния път и навиваш газта. Вятърът те блъска, сякаш се опитва да те откъсне от мотора. Сливаш се с пътя. Свободен си! Незащитен си, но си жив повече от всякога! Всичко е около тебе и ти се сливаш с него… Иска ти се да разпериш ръце и да сграбчиш въздуха, да го докоснеш – като нещо живо и плътно.
А върху блестящия хром виждаш отблясъците на слънцето, отражението на синьото небе и тук-там някой облак. Задминаваш дете и виждаш възхитеното му личице. Надяваш се да си запалил още една искра в детския свят на мечтите. Защото ти си осъществил твоята мечта – нали помниш, когато видя за първи път в живота си моторист и си каза “Искам и аз!“…
Сега си на пътя. Никой и нищо не може да те спре да усетиш свободата – нито забързаното ежедневие, нито работата, нито тревогите. Усмихваш се, летиш… А сетивата ти се изострят по непознат за другите начин. Ти си различен и, понеже не си егоист, искаш да направиш и останалите съпричастни. Но те не разбират нито твоето щастие, нито твоите час-два, в които се откъсваш от еднообразния си живот…
Доволен и удовлетворен се прибираш у дома. Душата ти крещи от радост, а любимата ти жена те гледа сърдито, но вече спокойно. Бавно и с нежелание се телепортираш в действителността. До следващия път, когато ще караш мотоциклет!”
BMM©
Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM.
