Снимка: личен архив.
Двойки на мотори е поредицата, която започваме от днес – Световния ден на мотоциклета. В първия ден на лятото, на 21 юни, когато ние мотоциклетистите празнуваме, ще започнем да представяме някои от онези конвенционални 😉 , т.е. женско-мъжки двойки, чието общо хоби е техният живот.
Старт даваме с идейната родителка 😎 на поредицата Двойки на мотори. Когато се запознахме с нея, тя беше с една-убийствена-за-всяка-жена-коса. На мотоциклета ѝ имаше два интересни акцента – на резервоара беше залепена снимка на момиче, а една зелена змия гордо се беше наудобнила на багажника.
Сетихте ли се вече? Родителката на Двойки на мотори е Екатерина Каленска! Днес косата ѝ не е цикламено червена. Но и снимката, и змията са по същия начин мото позиционирани 😉 .
Снимки: личен архив. Колаж: BMM
Не крие възрастта си. Пък и няма защо – 40+ са мноооого прекрасни години. Партньорът ѝ Дани е в същия възрастов диапазон. Съседи са в един и същи софийски квартал. И във всеки свободен момент са заедно – основно на и с мотоциклетите си.
За мото кариерата си Катето разказва: “Като правилна жена първо си купих мотора (Honda). И въобще нямах представа за какво става въпрос 😀 . След няколко месеца – в късната есен, изкарах курса и взех книжка. Преди коледните празници си купих и екипировка. Е, да, имаше моменти,
когато тъпо гледах мотоциклета и се питах
защо, аджеба, съм го купила туй нещо… Спрях обаче да си задавам този въпрос от март 2019 г., когато се качих на мотора.”
Дани е с много по-дълъг мото стаж. Но пък се е поддал на Honda-облъчването 😉 и вече година е горд собственик на аналогично японско двуколесно. Като истински мото джентълмен той се грижи и за мотоциклета на Катето. Първо внимателно развива от багажника змията Нина и чак след това води дамската мото машина в кварталната баня 😀 или пък при личния мото лекар.
Питаме Катето какво ѝ дава форма̀та Двойки на мотори: “Мотоциклетизмът е едно много интересно хоби. То е свързано и с адреналин, и с любов към пътуването и природата. Мото двойките не са чак толкова много – защото трябва да се напаснеш, да си намериш човечЕто, което харесва същите неща като тебе… Споделеното хоби е нещо прекрасно – правиш го с човека, когото обичаш. Чувстваш се сякаш всичко ти е О.К. Чувстваш се завършен. Ходиш на работа, гледаш дете, но хобито го правиш с подходящия човек, с този, който го прави по твоя начин. Аз обичам да пътувам, да ходя и да разглеждам някакви места и местенца. Дани – също.
Ако ме питаш дали имаме различия – имаме, разбира се! И в характерите, и в поведенческите си реакции. Като всички нормални хора и ние се караме. Но най-важното е
Снимки: личен архив. Колаж: BMM
за хубавите неща в живота си да намериш правилния човек.
Защото за хубавото трябва да откриеш хубавите хора. За лошото винаги ще намериш някого…”
А откакто преди година Катето и Дани стават преки свидетели на фатален инцидент, нонстоп карат заедно мотоциклетите си. Защото “след такава катастрофа или спираш да караш, или си преосмисляш нещата. Ние продължихме и продължаваме да караме. Но основно си караме двамата – редки са случаите, когато сме с някои по-близки приятели. Всеки кара с различно темпо. Трябва да изчакваш, да се съобразяваш. А това вече не ми е О.К.”
От екзистенциалното скачаме към не-толкова-философското. И любопитстваме защо цикламеният цвят на косата е заменен с черен. А госпожица Каленска отговаря: “Кифлярщината и моторизмът не вървят заедно – за съжаление. Заради каската черният цвят се поддържа по-лесно. Пък и визията не ми е приоритет. Защото тези парѝ, които на година ги давам за косата си, мога да ги давам за нещо много по-смислено – например за гуми за мотоциклета.”
И предвид дамската същност на събеседничката ни, логично я питаме за дамските мото образувания у нас. Тя – с присъщата си откровеност, заявява:
“Жените сме като кокошки
и не сме подходящи за такива образувания. Много говорим, квакаме. Изпитваме чувства, които в повечето случаи мъжете не изпитват – завист и лицемерие. И точно това ни пречи да съществуваме в такива организации.”
С въпроса “Има ли я или не мото културата на пътното платно?” слагаме финалния щрих на разговора ни с Екатерина Каленска. Ето и отговорът: “Трудно ми е да преценя дали джигитите са повече или нормално каращите. Има много изстъпления. Често и ние самите сме си виновни за това, което се случва. Пък и автомобилистите… добре знаем повечето от тях как се отнасят към нас. Двамата с Дани караме внимателно, караме отговорно. Отговорно към нас и към децата ни. Снимката на моята дъщеря съм си я сложила и на волана на автомобила, и на резервоара на мотоциклета ми. Очите на детето ми постоянно ме гледат. И ми напомнят, че Животът е истински важен!”
BMM©
Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.
