Снимка: Интерпол
Година след като беше обявено издирването, Интерпол не може да открие Фарук Бекташ. Убиецът на Бойко и Таня беше включен в списъка на издирваните от Интерпол лица в началото на м. септември 2016 г.
Според източници на BMM служители на Интерпол са търсили Бекташ на посочения от него адрес в Германия. Там обаче са открили само голямата му дъщеря. Тя е заявила, че не е виждала баща си и майка си от деня на инцидента.
Да припомним, че в ранните часове на 24 юли 2016 г. край Драгоман автомобил Mercedes с немска регистрация помете мотициклет Triumph Rocket 3. Зад волана на колата беше турският гастарбайтер с немско гражданство Фарук Бекташ. Въпреки ограничението от 60 км/ч, турчинът, според полицията, е карал поне със 120 км/ч. Органите на реда тогава казаха, че “липсата на спирачен път сочи, че най-вероятно шофьорът е заспал зад волана”.
Бойко и Таня. Снимка: Сергей Ценков
А на мотора бяха приятелите ни Бойко (54 г.) и Таня (51 г.) Бойкови. Те пътуваха за Австрия, за да видят малкия си внук. Така и не го видяха, защото на място бяха убити от заспалия и каращ с превишена скорост турски гастарбайтер.
Ето и хронологията на разигралата се непосредствено след това полу-съдебна сага.
Съдия Недялка Николова от Софийския окръжен съд освободи с мярка “домашен арест” Бекташ. Мотивите на съда бяха, че турчинът е: пенсионер, с чисто съдебно минало и съдейства на разследването. Обвинен е в причиняване на смърт по непредпазливост.
И, според Николова, няма да се укрие. Това съдийско заключение беше на база на услужливо предоставения от адвокатите на турския гастарбайтер договор за наем на жилище в София. Временният “дом” на Бекташ беше в кв. “Враждебна” и беше нает два дни преди делото. По неофициална информация жилището е било наето с помощта на посолството на Турция в България. Ако се питате на какво се дължи тази високопоставена протекция, отговорът се крие в зетя на гастарбайтера. За въпросния зет се знае, че е мастит оръжеен бизнесмен в южната ни съседка.
Броени дни след произнасянето на присъдата Фарук Бекташ очаквано изчезна от България. МВР не можело да осигури охрана пред т.нар “жилище” на заподозрения… Не можело да сложи и гривна за проследяване… Всичко това плюс подозирана намеса на турското посолство в София доведе до предизвестеното бягство на гастарбайтера-убиец. А страната беше залята от мирни протести на мотористи, които протестираха срещу неадекватните действия на съдебната ни система.
На 21 октомври 2016 г. тогавашният министър на вътрешните работи – г-жа Румяна Бъчварова, без да посочва аргументи оповести, че Германия е отказала да ни върне Фарук Бекташ. Твърденията ѝ бяха, че след отказа на Берлин турчинът няма как да бъде съден в България. И че не можем да го търсим из Европа.
Да, но гастарбайтерът и към днешна дата продължава да бъде издирван
от Международната организация на криминалната полиция. Да, Интерпол не може да открие Фарук Бекташ на посочения от подсъдимия адрес. Но Интерпол действа и на територията на Турция, където по наша информация Бекташ се крие.
Да предположим, че убиецът на Бойко и Таня не представлява чак такъв интерес за международната криминална полиция. Но какво прави нашето правосъдие, за да овъзмезди поне морално двама убити нейни граждани? Защото от 23 февруари 1979 г. – т.е. отпреди 38 години, действа Договор за правна помощ по граждански и наказателни дела между България и Турция. На база на този договор преди няколко месеца нашите власти предадоха на южната ни съседка заподозрени турски граждани. Трудно ни е да повярваме, че Фарук Бекташ може да се укрие като игла в купа сено и да не може да бъде открит от турската полиция.
И ако някой юрист каже, че няма заведено гражданско или наказателно дело срещу турския гастарбайтер, нека да попитаме: защо? Та нали мина повече от година от убийстовото на Бойко и Таня…
