С чувство за хумор представяме една класификация на мотоциклетистите. И още в началото предупреждаваме: текстът е само и единствено за развлечение и за добро настроение. Нека никой не се обижда 😉 .
Наричаме шофьорите на автомобили голфаджии, беемвари и пр. По същата логика можем да въведем разделение и да направим класификация на мотоциклетистите. И нека забавлението да започне сега! 😎
Истински Харлеист
Среща се само в града, не повече от 3-4 пъти годишно и само по много сериозни поводи. Маршрутът му е от гаража до място, където могат да го видят повечко хора. Екипировката, дрехите, парфюмът са само от една марка – от същата, от която е и мотоциклетът му 😎 . За тунинг признава само хрома. На всички останали превозни средства гледа с голяма доза презрение. Няма друг идол, освен Негово Величество Harley.
Обикновен Харлеист
Среща се и в града, и извън него. Ако има нормален път, може да се срещне и в гората. В града, особено в сезона, кара всеки ден. Екипировката, дрехите и парфюмът са на същата марка, на която е и мотоциклетът му. За тунинг основно признава препоръчаното от производителя, макар че понякога има отклонения от Harley-директивите. На всичко и всички около него гледа с лека доза презрение. Когато се сдобие с голям Harley, може да мутира в Истински Харлеист. Има един-единствен бог и това е мотоциклетът му. Автомивка? Какво е това? Всичко се прави на ръка! Дава си парите само за резервни части. Евентуално може да отклони малка сума, за да си купи успокоително (което не разопакова).
Истински Чопърист
Среща се навсякъде. Из града се движи непрекъснато, дори и извън сезона. Ако бъде оставен без надзор, може да отскочи зад граница, за да пийне чай (например). Екипировка: повече кожа и повече ресни. А, и 5-милиметрова стомана + каска тип Deutsche Soldaten. Мотоциклет с обем, по-малък от литър?! Въобще не му го споменавайте! На пътното платно кара като тигър – т.е. право напред, неотклонно и за ужас на всякакви пластмасови “кутийки”. Може да изпие всичко с таланта на професионален пияч 😉 . Понякога мутира в Харлеист. За него тунингът преди всичко трябва да е функционален, но ще преглътне и малко хром. Към мотоциклета си се отнася грижовно – мие го сам и на ръка; ремонтира го в сервиз, но само след като се е запасил за година напред с успокоителни 😀 .
Обикновен Чопърист
Среща се навсякъде. Кара и в града, и извън него. Мотоциклетът му може да е под литър – по това се различава от Истинския Чопърист. Екипировката е простичка: кожа + подходяща каска. Предвижва се с по-малко патос. Пие всичко, което му налеят. Тунингът най-често е функционален, но от време на време решава да се поглези с малко хром. За мотоциклета си се грижи всеотдайно – сам го ремонтира, мие и полира. След 3-4 сезона се превръща в Истински Чопърист.
Фалшив Чопърист (понякога се среща като Фалшив Харлеист)
Подвид Фалшив Мотоциклетист. Все още не е масово явление, но с всяка изминала година популацията му расте. Среща се само в града и в ограничен радиус от местообитанието му. Може умело да мимикира (т.е. да имитира) Обикновения Чопърист. Но бързо го разконспирират – защото не пътува надалеч. Мотоциклетът му, екипировката и тунингът имат един и същи произход – далечна Азия. Ако нервите му издържат 2-3 сезона, се превръща в Обикновен Чопърист. Пие всичко, каквото му налеят. Не е до полуда влюбен в мотоциклета си, затова и пренебрегва миенето.
Пъргав Градски Мотоциклетист
Кара 1000-кубиков мотоциклет. Територия на разпространение: в града и предградията, макар че понякога може да бъде срещнат и на съвсем необичайни места. Екипировката му е добра, защото целта му не е да се размаже на пътното платно. Пие всичко, което му дадат. А каквото не му дадат, си го взима и пак го изпива 😉 . Заради завистта си към Фалшивия Пистак и Обикновения Пистак, на кръстовище може да се дематериализира 😀 . Тунингът е преди всичко за подобряване на естетическия вид на мотоциклета, в редки случаи може и да е функционален. Не се гнуси от известен китайски сайт, но все пак се старае да се “окомплектова” от една източна островна страна. Обича и уважава мотоциклета си, но няма нищо против автомивките. Понякога мутира в Пистак.
Обикновен Градски Мотоциклетист
Мотоциклетът му е мало- или средно кубатурен. Най-често живее в града, но може да бъде видян както високо в планината, така и в някоя забутана провинциална местност. Екипировката му е дискретна и функционална, защото резките движения обикновено не са му присъщи. Тунингът е почти навсякъде – отвън и в посока мотоциклетът му да стане нещо като моторизирана раница за къси разстояния. Пие всичко, до което се докопа. Обича мотоциклета си. След 2-3 сезона може непредсказуемо да мутира.
Фалшив Градски Мотоциклетист
Идеологически родственик на Фалшивия Чопърист – различава се само по външен вид. Учените предлагат всички Фалшиви да бъдат обединени в един клас – Фалшив Мотоциклетист.
Това беше първата част на Класификация на мотоциклетистите. Втората част вижте ТУК, а третата – ТУК.
Източник: BikePost
BMM©
Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.