Снимка: Нощни вълци МС

В рамките на мото похода “Славянский Мир 2018” (“Славянски свят 2018”) руските Нощни вълци пак дойдоха в България. На 04 юли 2018 г. следобед те преминаха македоно-българската граница и влязоха на наша територия.

Този път, за разлика отпреди две години, нямаше нито тържествени посрещания, нито инспирирани анти-вълнения. И, ако не беше поривът на подразделението Нощни вълци MC София – България да попаднат (отново) в полезрението на медиите, малко хора щяха да разберат, че т.нар. “ангели на Путин” идват у нас.

Тук няма да говорим за това що е “Славянский Мир 2018”, какъв е маршрутът му и как се финансира. Защото, който е пропуснал да прочете информация по темата, може да види подробности тук.

Няма и да се впускаме в разсъждения що е Нощни вълци МС и дали има почва в световен мащаб. Защото отговорите на тези два въпроса ги има в интервюто на екип на BMM с Александър Хирург Залдостанов – президент на руския мото клуб.

А ще говорим за нашите си Нощни вълци – тези, които са в България. И които, като подразделения на руските Нощни вълци, допринасят за имиджа на мото клуба. У нас има три такива подразделения – в Кюстендил, във Варна и в София. Има и Номади, които чисто йерархично са над чаптърите.

Нормална практика навсякъде по света е водещи мото клубове да имат подразделения в чужди държави. И те (чаптърите) да изповядват философията и да провеждат политиката на клуба-майка. Но навсякъде по света подразделенията запазват собствената си национална идентичност. И не са отявлени и медийно афиширани проводници на чужди политики. И не действат в ущърб на собствената си страна. Защото те са припознали като свои възгледите на клуба-майка, но си остават граждани на своята си държава.

Навсякъде по света, но не и нас!

Слава на Бога, че НЕ всички български подразделения на руските Нощни вълци демонстрират поведение, което в дебелите книги се нарича “родоотстъпничество”. Но на кой Господ да се помолим, че да ни разбере? Тези, които НЕ демонстрират такова поведение, са извън медийното осветляване. За тях се знае, че просто ги има. Така, както у нас има чаптъри и на други чужди клубове. А тези, които се навират в светлината на прожекторите, нанасят или непоправими, или трудно поправими вреди на имиджа на клуба.

И отдавна се питаме:

• Някой плаща ли, че да се прави такъв (почти) черен PR на клуба-майка?
• Две от общо трите подразделения на Нощни вълци в България защо позволяват това?
• А къде в случая е надзорната роля на Номадите?
• Понеже сме убедени, че Александър Хирург Залдостанов е достатъчно информиран, та да попитаме той защо не се намесва? Ама да се намеси подобаващо – у̀ставно и с разжалване!

И да – много е вероятно ситуацията с едното от нашенските подразделения да мине под параграф “вътрешно клубни проблеми”. Защото двете други (подразделения) се дистанцираха от афишираното медийно тазгодишно посрещане в София на руските Нощни вълци от “Славянский Мир 2018”. Ама какво от това? Защото и в общественото гражданско съзнание, и в общественото мото съзнание Нощните вълци са си руските Нощни вълци. Които може и да са проводник на определена политика, но може и да не са. Които може и да са под държавно-административен чадър, но може и да не са.

Важното обаче е поведението на всеки един български мото клуб – без значение оригинален роден ли е или е чаптър на чужд клуб. И точно това поведение определя националната му принадлежност.

Коментар на Мирослав Петров за BMM©