Маршрутът Сърбия по Дунав ми беше мечта. Ей тъй – да се метна на мотоциклета и за един дълъг weekend да го направя. Да открия още една интересна страница от емблематични забележителности на съседна Сърбия – познатата и непознатата. Пък и в BMM прочетох едно материалче и още повече подпалих 😉 .

Всички сме наясно с вкусната сръбска скара и балканския темперамент на братята сърби. Аз също – при това съм твърдо убедена, че най-вкусната скара на света е сръбската!

Мото сезонът на изминалата 2020-та не беше най-благоприятния за пътувания в чужбина. COVID-19, PCR тестове и какво ли още не… заради които отмених планирани трипове с изковани програми до Албания и Гърция. Е, за сметка на това се порадвахме на нашите си красоти и забележителности. Обаче крастата си е краста – продължи да ме преследва и постоянно да ме човърка.

Така се роди идеята за Сърбия по Дунав. Не е далече, а приятели са ми разказвали, че

пътят по величествената река бил прекрасен и живописен.

И да, имах мечта – в първите редове на списъка ми с атрактивни места за посещение беше Гoлубачки град. Често съм гледала снимки на приятели мотористи от Сърбия от тази крепост и съм коментирала: “Ех, че красиво!“, “Кога ще ме заведете там…“ или “Искам и аз!“.

Реших, че няма защо да чакам някой да ме заведе. А е най-добре аз да се заведа 😎 . Запретнах ръкави и детайлно изучих маршрута – особено в частта какво трябва да се види в района. За по-сигурно и за да избегна всякакъв елемент на импровизация, се консултирах с двама приятели сърби – мотористи, разбира се.

Доста мото другарчета изявиха желание да се включат в Сърбия по Дунав. До последно очаквахме задължителния PCR тест за влизане в западната ни съседка да отпадне. Това обаче така и не се случи. Останахме само два мотоциклета и в уречения ден – на 26 септември 2020 г., с направени PCR тестове се отправихме към ГПП Брегово.

Ден първи: София – Петрохан – Монтана – Видин – Брегово – Раячка пивница – Неготин – Кладово (oколо 320 км)

С две почивки до границата – едната за кафе в Монтана и втората за обяд във Видин, безпроблемно стигнахме до Брегово. Пътят изобилстваше от ТИР-ове. Но заради завладялото ни приповдигнатото настроение хич не се впечатлихме от трафика. Само го констатирахме 😉 . Пък и слънцето за миг дори не спря да ни се усмихва.

Очаквахме бързо да минем границата и час по-скоро вълнуващото ни преживяване да започне. Обаче… хоп – насреща ни се изпречи красива сръбкиня митничарка. Почна се едно нищене на документи, тестове, букви, цифри… “Ама защо не сте тръгнали снощи? След 20 минути ви изтича 48-часовият срок на теста… Сега да ви пускам ли, да не ви ли пускам? Къде сте тръгнали…”. Както бях усмихната и сговорчива и почнах да помръквам. Представих си как, ако пътуването ни се провали, ще направя дипломатически скандал. Тук се намеси доброто ченге – колегата на красивата митничарка великодушно каза: “Дай да ги пущиме да возат Сърбия – да видат колко йе лепа!“. Аз щото за първи път отивам в Сърбия, та не знам… 😉

Газ! Кеф! И преди да хванем за Неготин, свърнахме към първата цел от нашия маршрут – Раячка пивница. Пътят – като картинка! На много места се пресича от неохраняеми жп прелези. Заради лошата настилка последните метри до атрактивното селце бяха с повишено внимание. Нали съм си късметлийка, финалният завой беше остър обратен, тесен и много стръмен – направо си виждаш опашката на мотоциклета и още нещо. Уффф! Завих и при първите появили се къщички спрях. Докато се окопитвах, до нас се приближи усмихнат възрастен мъж. Любезно и настоятелно ни покани в неговата изба.

Хич не се противих!

Май имах нужда леко да отпусна напрежението от сполучливо взетия завой 😉 . Човечецът ни разказа своята си история, тази на цялото село и на винения район. Всяка къща е изба и навсякъде си добре дошъл. Е, не можахме много да дегустираме, но уважихме домакина си.

С направените скромни покупки, след кратка разходка и снимки се отправихме към първия пристан за нощувка. Пътят към Кладово е много приятен, успореден е на Дунава. Постоянно ти открива красиви гледки и често-често те изкушава да направиш фото пауза. За да се насладим на нижещите се една след друга картини, карахме лежерно и в полу-нирвана 😎 .

Кладово: малко кокетно туристическо градче. През лятото е пълно с почиващи на Дунава хора. Посрещна ни приветливо. Покрай реката се простира дълга пешеходна алея, по която разходката и денем, и нощем е истинско удоволствие. Отсреща е Турну Северин, а аз веднага се сещам за “уровень реки Дуная в сантиметрах” 😀 . Бързо се ориентирахме къде кипи живот – на главната търговска и пешеходна уличка, пълна с народ и заведения. Вечерната ни разходка завърши подобаващо и разточително в препоръчания ни от сръбските ми приятели ресторант “Йезеро“.

Ден втори: Кладово – Долни Милановац – Лепенски вир – Голубац – Сребърно езеро – Рам (около 170 км)

Невероятно живописен път! Пак ще го карам, ще разходя и приятелите, които този път пропуснаха възможността!

Ето я и най-голямата речна клисура в Европа – Джердап (първата електроцентрала на река Дунав) или Железни врата. Кратки фото паузи на най-красивите местенца от пътя, пейзажи от румънския и сръбския бряг. За мое огромно разочарование не успяхме да видим 40-метровата каменна скулптура на главата на дакийския владетел Децебал – румънско е на никакво разстояние, но заради изискването за PCR тест не рискувахме да отскочим дотам. Остава за тази година.

Уникално място и спираща дъха гледка в местността Голо Бърдо! Иска ти се да направиш милион снимки на мотора – в различен ракурс. Да, ама има и други, искащи същото. Затова, макар че мястото е магнетично и хич не ни се тръгваше, трябваше по-бързо да приключим фотосесията.

И отново приказен път през Долни Милановац. Срещаме все повече мотоциклетисти. Стигаме Лепенски вир – археологически обект от времето на мезолита. Дошло е време за бира 😉 .

А след това: газ към заветната ми мечта

в пътуването Сърбия по Дунав – средновековната крепост Голубац. Знаех си, че е впечатляваща, но това, което видях, надхвърли очакванията ми. След обстойно разглеждане потеглихме по оставащите близо 50 км до Рам и средновековната крепост Рамска твърджава. Няма да спра да повтарям, че пътят навсякъде е без забележки и дивно красив. Много интересен беше участъкът между Сребърно езеро и с. Рам. Караш по пътчето. И отляво и отдясно – вода досами пътя, буквално над водната площ.

Времето напредна, а в този сезон денят бързо намалява. Затова, след като по залез слънце разгледахме и последната атракция за деня – Рамска твърджава, пренощуваме на небезизвестното Сребърно езеро. Впоследствие четох, че най-страхотните снимки на крепостта стават по залез слънце. А ние, без да искаме, хванахме точно това време. И това място е традиционно сръбско – с много ресторанти и кафенета. Приключихме деня с обилна и вкусна вечеря – заслужихме си го, нали?!

Ден трети: Сребърно езеро – Кучево – Майданпeк – Райкова печина – Зайчар – Гъмзиград (240 + 50 км)

Първата ни цел беше пещерата Райкова печина. Пътят след Кучево стана доста интересен, с много завои – от любимите на мотоциклетистите 😉 . Преди Майданпeк (миньорско градче, което, заради терасовидното си разположение, е много атрактивно) се открива величествена гледка към рудника Майданпeк. Никога не бях чувала нито за града, нито за рудника. Гледката беше главозамайваща – необятна площ в дълбочина и ширина, зигзагообразни тераси, по които се движеха изглеждащи като мравки машини. Нищо че хората почти се губеха на фона на надхвърлящите човешки ръст гуми на тези камиони. Прехласнах се! Постояхме повече от планираното – не само за снимки и клипове, но и заради космическата магия, която ме дърпаше към това място. Чувствах се прашинка във Вселената…

Пещерата Райкова печина също си струва да се посети. След като съм видяла Постойна яма в Хърватска, си мислех, че тази пещера няма да ме впечатли чак толкова. Но Райкова печина

се оказа много хубава и атрактивно осветена.

Дори и прилепче може да се снима – при това съвсем отблизо.

Служителката в пещерата ни посрещна любезно, предложи ни и топло кафе. Явно ѝ харесахме 😉 . В обекта се допускат посетители три пъти на ден – в 10, 12 и 14 часа. Ние се класирахме за 14 часа – защото на тръгване леко обърках пътя (почти с 50-ина километра 😎 ). Пък и спирахме за кафе и фото паузи. Ама пусто да не пропусна и тази атракция! Както и всички места по маршрута Сърбия по Дунав, за които пиша 😎 .

Следват Зайчар (път, пълен със завои) и Гъмзиград – късноримски археологически комплекс от времето на император Галерий, наречен по името на майката на императора “Феликс Ромулиана”. На входа на града ни посрещна мой приятел моторист. А след това – кратка беседа с екскурзовод, разходка и снимки из руините на античния град, включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Вечерта: среща с приятели, запознанство с нови, разходка из града и разточителна вечеря. Няма да си изневеряваме на традициите, я!

Ден четвърти: разпускащ

Това беше последният ден от нашето сръбско-дунавско пътуване. Не станахме рано, не бързахме за тръгване. Закуската беше по-дълга, а кафето – по-протяжно. Лек шопинг в центъра на града – аз жена ли съм или какво?!

Оставаше ни да минем през Княжевац – сръбската Венеция, както наричат града. И тъй като за там не бях определила разни забележителности, ни се полагаше лежерно кафе на “Стъргалото“. След това – обяд в Етно село Срна (Кална). Да – в онова атрактивно и лете, и зиме място за отдих и купони. Намира се на 20 км от известния ски курорт Бабин Зуб. И с нетърпение чакам най-после да се сбогуваме с тоя COVID – че да отскачаме за weekend до това чудно местенце.

На по-големите ентусиасти препоръчвам да се разходят и до ски курорта Бабин Зуб. Ще се “поназавоите” 😉 . Но за тази разходка си предвидете повечко време.

Всичко хубаво свършва бързо – за да дойде другото хубаво. Какво ни трябва на нас мотористите? Хубаво време, живописни пътища, приятна компания и Росинант да не ни предаде 😎 .

Това пътуване по маршрут Сърбия по Дунав беше моя авто подарък за рождения ми ден. И съм изключително доволна! Пожелавам си още такива подаръци – те са безценни! Сега е времето да благодаря на моето мото другарче, което повярва в идеята ми и ми се довери да водя “групата от цели два мотора“. Това ми беше като кръщене – аз да водя, дa следя навигацията и да знам,че не трябва да се изложа. Е, получих потупване по рамото. И мнооого се възгордях 😉 .

За BMM: Ели Михайлова

BMM©

Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.