Снимка: личен архив

Всеки има своята мото история. И аз си я имам. Може някой (пак) да каже: “Абе, тая луда ли е? На тези години да се прави на тийнейджър…” Обаче! Кой каквото иска – да си говори! Който си няма работа и собствен живот, да ме одумва – щото така ще се чувства значим в собствените си очи. А животът си е мой и ще си го живея както на мене ми харесва! Годините са си мои и си ги нося с достойнство! А моторите – ах, моторите, те са моята мото история!

Живея в малко градче.

Тук – за добро или за лошо – всички се познаваме. Знам, че на голяма част от вас, които живеете в големите градове, тук ще ви се стори скучно, мудно и заспало. Може и така да е. Но при нас все още са живи някои морални норми и принципи. Уважаваме се, не си падаме по интриги – ей такива дребни и може би отживели нещица.

Омъжих се рано, много рано. След това дойдоха децата – две на брой. Годините – онези, които хората наричат “най-хубавите”, минаха покрай мъжа ми, децата, къщата, работата. И цялото слугуване (жените ще ме разберат най-добре). Всичко беше в рамките на нормалното. Допреди 4 години, когато съпругът ми се разболя тежко и почина – светъл да е пътят му! Тогава нещо в мене се обърна. И дните ми станаха безтегловни – нито знаех какво да правя, нито знаех защо да го правя.

Така минаха две години. Един ден синът ми, който е моторист и доста пъти ме е возил на мотоциклета си, ми каза: “Искаш ли да дойдеш с мен на сопотския събор? Хем ще се разсееш малко, хем ще ми помогнеш за палатката.”. Съгласих си и отидохме.

На събора тръгнах да се разхождам и да снимам моторите. И изведнъж пред мене изскача един мъж 40-ина и кусур годишен и на майтап ме пита: “Кой ви каза, че можете да снимате нашите мотори???” 😀 . Запознахме се, станахме приятели във Facebook. А в следващите месеци той няколко пъти ми зададе въпросите “Защо не изкараш курса и не станеш мотористка?”.

Снимки: личен архив. Колаж: BMM

Речено-сторено. Записах се на курса заедно със зет ми. Бяхме голяма атракция.

Отивам при инструктора, а той зяйва срещу мене:

“Ти ма, къде си тръгнала да караш?!” Този инструктор – да е жив и здрав, нищичко не ми показа… Качих се за първи път на мотоциклета – инструкторът мълчи. Тръгнах и паднах. Ударих си глезена, ама си мълча. Пак тръгвах. Пак падах. Ръката ми се поду, пръстите – също. Но успях. Успях да науча и конусите – благодарение на зет ми, а не на инструктора.

Успях да си купя и мотоциклет – един 250-кубиков чопър. Така му се радвах, нищо че още нямах книжка. Дойде изпитът и на градското, заради моя си грешка, ме скъсаха. Нищо, де – на следващия път го взех и вече бях мотористка. Или поне имах документ 😉 .

Тръгнах да карам. Малееее! Какво се случи… Децата ми бяха абсолютно против! Какво ли не чуха ушите ми – че съм стара, че на каква се правя, че имам внуци, че трябва да си седя вкъщи и в този десен… Обаче този път се държах мъжки 😉 . И си казах “Виолето, това е твоят живот! Какво като те одумват и те гледат като извънземна? Какво като децата ти не те разбират? Свободата си е твоя и това е твоята мото история!”.

И не – не си мислете, че съм зарязала всичко.

Продължавам да съм и майка, и баба, и свекърва, и работеща жена. Но си имам моето си време за моята си свобода и за моите си два мотоциклета (чопъра и по-новия ми – Honda Hornet 600 cc).

Една вечер се прибирам с мотора и почва да ме гони полиция – включили бурканите, сирените пищят. Спирам пред вкъщи, от колата изскача единият полицай, гледа ме и не вярва на очите си: “Вили, ти??? Ти на мотор? Ама имаш ли книжка?”. Е, имам 😎 !

Имам и много приятели мотористи. И мотористки. Бях и в женското мото сдружение (Жените Мотористи Lady Bikers MPowered България – бел. ред.). Ама се махнах. За мене е важно да има екип – няма “аз”, има “ние”!

Сега си карам винаги, когато мога. Без значение сама ли съм или с приятели. Защото няма по-ценно нещо от мото свободата!

Ваша Виолета Ветренска – мотористка на много години (които са само някакви цифри), с едногодишен мото стаж, с 12-часов работен ден, с навъртени 12 500 км за един сезон и с много мото мечти!

BMM©

Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.