Венцислав Иванов. Снимка: личен архив

Прочетох за нелепата смърт на известната руска мотористка Олга Пронина и искам да ви разкажа за адреналина.

Преди десетина години карах автовоз и по време на работа се разболях. Болестта ми е наследствена тромбоза на лявия крак. В Ирак запуших вена на 100%. Нямах осигуровки и дадох луди пари на един доцент, за да ме излекува… Тогава за себе си взех решението: да сляза от камиона! Направих го, за да не случи такава проблемна ситуация, когато шофирам. И с автовоза да не убия невинни хора по пътищата.

Малко по-късно направих белодробна емболия – от крака ми тръгнал тромб, който се пръсна в белия ми дроб. Извадих луд късмет, защото, ако беше стигнал до сърцето или мозъка, изходът щеше да е фателен…

Няколко години след това почина баща ми.

Нещо стана с мене и реших отново да си взема мотор.

25 години не бях карал, но това е като плуването – не се забравя. Започнах да карам и от тогава до сега се чувствам много по-добре.

Естествено, че си пия лекарствата. Но адреналинът, който усещам, когато съм на мотора, е такъв лек, че не може да се опише с думи! Не карам лудо – все пак съм над 50-те. И винаги спазвам правилата за движение. Но любимата ми посока винаги е извън София – далече от големия трафик и нервните шофьори. А бе, с две думи вие знаете как е да караш с приятели далеч от шумотевици, светофари, тапи по кръстовища и пр.

Та искам да ви кажа нещо за адреналина. Той е, когато караш надалеч с приятели. Този адреналин лекува по някакъв свой си начин. Винаги, когато изкарвам мотора, съм някак си възбуден, щастлив и опиянен от тръпката и удоволствието, макар и за няколко часа, да покарам машината си. Да усетя вятъра в косите и шума на мощния двигател между краката си. Това не се описва, то се усеща….

И не съм съгласен, че високата скорост без екип може да ти даде  повече!!! Според мен да караш бързо по къси гащи и потник в големия град си е чиста гъзария – демек вижте ме колко съм добър. Има една поговорка – дяволът, като си няма работа, си *бе децата. Затова е по-добре да не го предизвикваме. За такова скоростно каране си има писти. Имам доста приятели, които ходят да карат там с 300. Но тук – в София, те са същите като мене. И спазват правилата за движение. Респект!

Коментар за BMM: Венцислав Иванов

BMM©

Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.