За задните седалки и любовта от първо обкрачване

Споделете


Катерина и Камен

Камен и Катето

Любовницата невинаги означава друга жена”. Това е израз, който доста мотористи са чували, когато стане въпрос за отношенията с двуколесното. В идеалния случай и ние, и нашата половинка сме пристрастени към мотоциклетизма. Но по-често се случва така, че единият кара, а другият се вози или изобщо не проявява интерес към тази мания. Тук ви представяме две гледни точки – на пристрастения и на търпящия-неговата-пристрастеност 🙂 .

Катерина: Всеки ден се моля да се прибере жив и здрав

Симпатията ми към моторите се зароди в годините на ранния ми пубертет. Казвам „симпатия“, а не любов, защото все още ми липсва онзи последният, най-безвъзвратен момент от влюбването – когато най-сетне потеглиш на своя мотор.

КатетоИ до днес твърдя, че колите са скучни. Харесваше ми пърхащият звук на моторите, блясъкът на хрома и онова по-специално чувство на принадлежност и грижовност, което машините винаги успяваха да събудят у собствениците си. После се появиха разни момчетии със свободни задни седалки. Така подозрението, че ще ми хареса на мотор, се потвърди със страшна сила.

Камен е последната „задна седалка“ в живота ми (надявам се)! С него желанието ми да се науча да карам съвсем закономерно  еволюира. Но… точно преди да започна курса за съответната категория разбрах, че съм бременна. Макар и нищожен, реших да не поемем този риск и така си останах без книжка.

Времето на безгрижно мото шляене неизбежно ми носи носталгия. Когато бях зад Камен,

чувствах измамна безопасност на задната седалка.

Знам, че няма логика и звучи нелепо, но беше така. Сега, когато той кара основно сам, и когато има и още едно дребно същество, което да го чака, определено съм малко по-параноична и мърмореща. Всеки ден се моля да се прибере жив и здрав вкъщи! На култура на движение по нашите пътища, уви, не мога да разчитам. Успокоява ме единствено мисълта за бързите му рефлекси, опитът му и фактът, че моторът му е достатъчно шумен. Не крия, че възможността някой ден дъщеря ни да поиска също да яхне „метален кон“, ме хвърля в мъничък, тих ужас.

Разни познати са казвали, че, когато нуждата от кола стане огромна, ще заменим превозното средство. Но никога не бих поставила под въпрос мотора на Камен. Често чувам, че мотоциклетът е по-удобното средство за предвижване. Но за Камен той е много, много повече. Как от любим човек се взима нещото, което го прави така безкрайно щастлив? Не се сещам за нещо по-шумно и нецензурно от Камен в кола: „ М**** му! Сега, ако бях с мотора, сто пъти да съм минал от тук…“

Камен: Любов от първо обкрачване

Че ще карам мотор разбрах преди 26 години. Мой приятел ме срещна с Карпати-то си и любезно ми даде да покарам. Любов си беше от първо обкрачване! После „стажувах“ известно време върху чужд Урал, докато не се сдобих с първия си, собствен мотор – един японски звяр. И до днес той си остава най-специалния ми мотор. С него имахме много незабравими моменти – и хубави и лоши.  Настоящият ми, но не и последен мотор, е пак японец 🙂 .

КаменАко искам да формулирам какво ми дават двуколесните, все ще се овъргалям в клишетата. „Наркотик“ е най-точната и изчерпателна дума, с която мога да сравня карането на мотор. Имал съм инцидент – с пукнати ребра. Но дори и за миг не съм си и помислял, че ще спра да карам.

Признавам си, че

никога не съм обичал да имам спътник зад гърба си.

Чуждото присъстие отзад ограничава. Отговорен си за човек зад тебе. Самото усещане за свобода и безвремие драстично намалява. А и има хора, които просто не знаят как да се возят.

С Катерина не съм имал този проблем – проблемът “задната седалка” 🙂 . Но откакто имаме дете, смятам, че е по-разумно да не сме заедно на един мотор. Ако има да се случва някакъв инцидент, нека поне единият от нас да го избегне.

Най-вероятно дъщеря ни един ден ще реши, че иска да кара мотор. Не бих се противил! Ще ѝ помогна максимално, за да съм сигурен, че знае какво прави на пътя. Да, рисковано е. Но риск има и в много други дейности – когато не се практикуват с мисъл. Съжалявам, че още не мога да я повозя. И с нетърпение чакам този момент!

Снимки: Личен архив



Споделете

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.