30 признака, че си моторист

Снимка: Joshua Humphrey (Unsplash)

Как ви звучи заглавието 30 признака, че си моторист? Налудничаво? Или си казвате: “Айде сега! Тези пък от BMM къде са тръгнали да ми обясняват… Аз СЪМ моторист!”

Спор няма – всички ние сме мотоциклетисти. И имаме много общи неща – като усещания, като чувства, като реакции. А тези общи неща са общи не само за българските мотористи. Те са присъщи за (почти) всички колеги по света.

Затова ние от BMM изнамерихме едно (леко майтапчийско) английско текстче, което преведохме и адаптирахме. Но! Чакаме с нетърпение вашите предложения – за да можем да направим наш си, български вариант на тема Еди-си-колко признака, че си моторист 😎 .

И така… ти си моторист, когато:

Разпознаваш приятелите си по звука на мотоциклетите им.
Плачеш, когато завали първият сняг.
Можеш да различиш насекомите по вкуса им 😀 😀 😀 .
Караш, за да работиш и работиш, за да караш.
Грабваш в движение един сандвич и той ти стига за целия ден.
Използваш съдомиялната машина, за да почистиш частите на мотоциклета си 😎 .
Имаш чувството, че всяка кола иска да те отнесе.
Опитваш се да си метнеш крака върху седалката на автомобила.
Най-лошият ти ден на мотоциклет е по-добър от най-добрия ти ден без мотоциклет.
Единствените ти посоки са изгревът и залезът на слънцето.
Нищо не те лекува така, както двете колела.
Не можеш да си представиш живота си без карането или спомените от него.
За тебе е комплимент, когато някой ти каже, че имаш “железен задник” (“iron butt”).
Най-важното решение за деня, което трябва да вземеш, е наляво ли да потеглиш или надясно.
Плащаш първо сметките, свързани с мотоциклета ти, и и чак след това – всички останали сметки.
За тебе сродна душа е кучето, чиято глава се подава от прозореца на преминаващата покрай тебе кола. А не човекът, който кара колата.
Мръсните ти дрехи миришат на изгорели газове и бира.
За да прекараш повече време с мотоциклета си, лъжеш съпругата/съпруга си.
Когато си със 140 км/ч, много добре знаеш как се чувства скакалецът.
Твоят сешоар има ръкохватки 😀 .
В телефона имаш повече снимки на мотора си, отколкто на децата или внуците си.
Когато караш автомобил, несъзнателно махаш на преминаващия покрай тебе моторист.
Вятърът в косата и лицето ти те прави по-щастлив, отколкото заплатата ти.
Помагаш на повече хора, отколкото правителството помага.
Част от ежедневния ти козметичен ритуал е ваденето на насекоми от брадата ти 😉 .
Когато паднеш, имаш един-единствен въпрос: “Как е моторът ми?”.
Отказал си се да обясняваш на хората защо караш мотоциклета си – те така или иначе няма да те разберат.
Мразиш се, че достатъчно дълго си се задържал пред екрана (на компютъра, на телефона), за да прочетеш това – вместо да си караш мотора 😎 .
Искаш да бъдеш погребан с мотоциклета си – все пак не си го карал достатъчно.
Задникът ти е натъртен… гърбът те боли… не чувстваш ръцете и/или краката си… И когато приятелят ти те попита искаш ли да си отпочинеш, ти го поглеждаш право в очите и му казваш: “По дяволите! Не! Нека да караме!”.