Да помагаме или да мрънкаме?

Да помагаме или да мрънкаме

Снимки: Fox News, Time, AP News, Euronews, The Time of Israel, Forbes. Колаж: BMM.

Да помагаме или да мрънкаме (хейтим) в тези дни, в които огънят е на няколкостотин километра от нас, от семействата ни, от децата ни, от домовете ни? Да помагаме или да мрънкаме (хейтим) – на (за) онези, които загубиха и губят семействата си, децата си, домовете си? Да помагаме или да мрънкаме (хейтим) тези, които според възможностите си са решили да подадат ръка на избягалите, бягащите и оставащите от (в) горяща Украйна?

Замислихте ли се? Така поставени въпросите май не дават много-много възможности за мнения, разсъждения и избор в отговорите. Защото, когато къщата на комшията е в пламъци, вероятността и нашата къща да пламне е доста голяма.

И материалът, който в момента четете, приятели и последователи на BMM, съзнателно е поставен в рубриката “Коментари”. Макар че човечността от човеци към човеци няма защо да се коментира, нали?

Откакто преди броени дни избухна войната в Украйна, българите по тези географски ширини отново се разделиха. На русофили и русофоби – за пореден път в последните няколко века. На привърженици на президента Х и на противници на същия този президент Х – за пореден път в последните доста години. На “за” и “против” който и каквото се сетите – за пореден път…

Ей, хо̀ра, човеци умират на километри от България!

Деца се раждат в бомбоубежища. И първото, което виждат, е приглушената светлина на някакви мъждукащи лампи. А първото, което пък чуват, са сирените за нападение.

Майки, нарамили в едната си ръка досегашния си живот в 1 (един!) куфар, стиснали с другата детето си, бягат от унищожение – своето, на детето си, на семейството и близките си, на дома си.

Деца по на 18-19-20 години се сражават и умират, без да могат да осъзнаят, че войната е истинска. А не е от телевизионния или компютърния екран.

И тук не коментираме интересите, сметките и далаверите на Великите сили. Или пък на не-толкова-великите. Не коментираме историята, историческите наслоения и/или пък пропагандните исторически метаморфози.

Тук иде реч само за едно: човеци умират във война през ХХI век! Други човеци бягат, подгонени от същата тази война. И немалка част от тези човеци са българи…

На целия този фон у нас – в уж сплотеното ни, човечно, справедливо, патриотично и пр. българско мото общество отново се появиха (налазиха, изпълзяха)

хо̀ра, които заклеймиха помощта,

предложена и оказана от наши колеги. Ама било (евтина) PR акция. Ама що сега ще помагат точно на украинци? Ама то колко българи нямали дом и/или едвам живеели. Ама… “Айде сега – точно вие ли ще ми се правите на много велики? Нали ви знам колко струвате???”. И в този добре познат формат на изказ…

Ние от BMM искахме с гордост да назовем тези български мотоциклетисти, които – без да се замислят и кой с каквото може, започнаха да помагат на украинци. Искахме по-подробно да разкажем за стореното и сторваното от тях. Колегите обаче не пожелаха. И всички казаха едно и също: “Не искаме някой да го възприема като PR акция или пък като реклама на чужд гръб. Правим го, защото всички сме хо̀ра…

Да помагаме или да мрънкаме

Магазин в Киев, който не работи. От хладилната витрина хората си взимат вода и други напитки и оставят парѝте вътре. Снимка: Алена Гарнадивка (WIMA Ukraine).

Затова телеграфно ще споменем няколко от тези мотоциклетисти, които помогнаха на свои украински колеги.

Момичетата от WIMA Bulgaria,

заедно с много други WIMA-дивизии, се присъединиха, за да помогнат на президента на WIMA Ukraine Division – Алена Гарнадивка. Алена е приютила в Киев, в мазето на базата на дивизията, повече от 100 човека. В импровизираното бомбоубежище са нагъчкани от 2-месечно бебенце до 79-годишен човек.

За броени часове мото дамите от WIMA по света събраха над 4000 евро. Парѝте ще бъдат изпратени на Алена, за да може тя да купува провизии за хората, за които е поела отговорност. А ние да се молим все пак да има какво да се купува, защото в Киев вече нито храна остава, нито работещи магазини.

Бургаската група на Bulgarian Chopper Society

осигури за мотоциклетисти и техните семейства от Украйна 5 нови и напълно обзаведени апартамента в Свети Влас. Осигури ги абсолютно безвъзмездно! И към днешна дата те вече се обитават от майки с деца, избягали от ужаса в Украйна.

Към инициативата на бургаската група на Bulgarian Chopper Society се присъедини още един мотоциклетист, пожелал анонимност. За украински мотоциклетисти и семействата им той осигурява три апартамента в бургаски квартал.

Поклон до̀земи, колеги! За пореден път показахте как по човешки хо̀ра помагат на други хо̀ра!

А сега да се върнем към началото на нашия коментар – да помагаме или да мрънкаме (хейтим)? Принципно изборът е на всеки един от нас. Макар че златно правило е, ако не можем да помогнем някому, поне да не му пречим.

На тези, които помагат, искаме да кажем: Респект, човеци!

На тези, които мрънкат/хейтят, ще кажем:
1. Дори ромите от Кюстендил се организираха да помагат на украинските бежанци – с храна, подслон и какво ли още не. Кюстендилските роми нито мрънкат, нито хейтят – за тях бягащите от войната хо̀ра са просто човеци, на които трябва да подадат ръка.
2. Една част от останалите в Украйна хо̀ра не могат да напуснат страната си. Други не искат – защото обичат Родината си. Всички те обаче са там – в ужаса на унищожението! И нито се правят на клавиатурни герои, нито на събитийни патрЕоти.
3. Тези, които бяха принудени да напуснат Украйна, са убедени, че един ден ще се върнат. И казват: “Ние сме силни. И отново ще построим нашата Родина!”.

BMM©

Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.