Да сбъднеш мечта – твоя и на съпруга ти (вече покойник). За това е днешният ни разказ. Разказ, споделен от една мото дама, която се надява да вдъхнови и други хо̀ра. Без значение от половата им принадлежност.
Историята на Татяна Радоева на пръв поглед е низ от загуби + катаклизми + справяне с живота и действителността. За нас от BMM обаче това е история за силата, за мотивацията и за това да сбъднеш мечта. И да си горд от себе си, че си направил всичко това.
Ето го и разказът на Татяна.
“Съпругът ми беше мотоциклетист. Аз никога не бях карала мотоциклет. Дори не се бях качвала. Освен ако не се брои едно скутерче (то си беше уау!), с което ми се наложи да карам по работа на Златни пясъци.
Съпругът ми беше всичко – и приятел, и мъж, и любовник. Всичко! Питам го иска ли и аз да карам мотоциклет. А той ми казва: “Това ми е мечтата! Като пораснат децата, да можем да пътуваме заедно – където искаме, двамата.” Добре – значи ще изкарам курса.
Дойде септември 2019 г. Тъкмо бях решила най-после – след толкова години – да си празнувам рождения ден. Бях поканила гости, бях се приготвила. И… загубих съпруга си. Защото два дни преди рождения ми ден, в 7 часа сутринта стана онази злокобна катастрофа. На път за работа на съпруга ми му отнемат предимството. Някакъв с дежурното “Не те видях!”, с множество такива ПТП-та (а след това го осъдиха условно)…
Мъжът ми се бори за живота си седмица, но не успя да победи… Рано-рано една сутрин ми се обадиха от болницата, за да ми кажат, че е починал. Ние с децата още спяхме. Какво се случи след това ли? Трудно си спомням.
Не искам да си спомням и последвалата една година. Останах сама с две деца и с два кредита. През тази година живях благодарение на приятели – мои и на съпруга ми.
Оживях. Оцелях. Справих се.
Дойдох на себе си година след трагедията. И казах, че се записвам на курс за мотоциклет. Всички около мене бяха стресирани. Но това беше моето решение. Пък и имах да сбъдвам мечта, нали?!
Попаднах на супер инструктор. Учих се една година, а той не ми взе допълнително никакви парѝ. Каза ми: “Докато не те науча да караш, няма да те пусна на изпита.”. Падах. Ставах. Плаках. Отказвах се. Сърдих му се, че не ме качва на големия мотор. И накрая, в един прекрасен и студен ноемврийски ден, издържах изпита. Бях горд притежател на категория А.
Купих си мотоциклет. Изплатих кредитите. След няколко месеца ще навърша 50 години. Имам две пубертетчета – на 13 и на 14 години, на които отделям почти цялото си свободно време.
От три години карам мотоциклет, макар че не ми остава много време за него. Карам доста бавно и супер предпазливо. Мечтата ми е да пътувам. Е, не чак по света, но поне в Европа. Нека обаче децата да пораснат. И тогава ще кажа: “Прекрасно е да сбъднеш мечта – твоя и на съпруга си!”
Вярвам, че ще дойде време, когато изцяло ще се отдам на мото пътувания. Защото, когато искаш нещо много силно, то се сбъдва. Животът трябва да се живее!”
BMM©
Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.