Снимка: личен архив
Можем ли да стигнем до Централна Европа, без да имаме PCR тестове? Отговорът май е “Не”. И ние от BMM сме писали по темата, като сме се позовавали на официалните източници. Сега обаче ви представяме пресните впечатления на нашата сладкодумна мото пътешественичка Нети (Нетка Коева) – как се пътува с мотоциклет до Алпите и обратно без PCR тестове.
Снимка: личен архив
“Преживях зимата благодарение на очакването за пътуване из Албания и бившите югославски републики. Обаче COVID-ът въобще не се развълнува от нашите планове и безмилостно залости границите. Търпеливо изчакахме до средата на юни, но влизането и излизането в/от Македония, Черна гора и Босна си оставаше все така неясно и несигурно. Затова събрахме работна група и решихме – отиваме в Италия и малко из Швейцария. За мен лично Алпите не компенсират достатъчно любимата ми Черна гора (въпрос на вкус), но все пак са по-добре от нищо.
Няма да разказвам с подробности за пътешествието. На когото му е интересно да чете пътеписи, нека се чувства добре дошъл в блога ми. Тук ще разкажа за най-интересната тема, която е
лайтмотив при всяко планиране на пътуване в чужбина през 2020 г.
– преминаването на граници, изискванията, рестрикциите и карантината.
Снимка: личен архив
Не искахме да правим PCR тестове, предвид че имаше реални изгледи да минем и без тях. А и валидността им щеше да ни свърши работа само в едната посока. Цял месец ежедневно следяхме всички официални източници на информация за ситуацията в страните, през които ще преминем и в които ще пребиваваме. Проведохме и редица разговори с посолства и консулства, за да сме наясно с актуалната обстановка и да си набавим прогнози за промени “от първа ръка”. Разбира се, повечето от тези разговори бяха колкото да си чешем езиците – напълно безполезни. Държавният чиновник, в която и точка на света да се намира, храни искрена незаинтересованост към случващото се около него, освен когато го засяга лично. Поне ограмотихме стрините-телефонистки по отношение на случващото се в страните, в които ни представляват. Все е някаква полза…
На 24.07.2020 г., развълнувани от предстоящото приключение и леко притеснени от евентуалните препятствия, 7 човека с 5 мотоциклета тръгнахме към Италия. Планът беше да нощуваме в Загреб – за да разделим пътя, а не да правим излишни iron butt упражнения.
Влязохме в Сърбия безпрепятствено – стандартната устна анкета от страна на нашите граничари (“Накъде?”, “За колко време?”, “Защо?”, “Как?”, “К’вооо?”) и лишеното от всякакво любопитство на сърбите “Здраво, брато!” и “Сречан пут, брато!”
Снимка: личен архив
Имахме притеснения за влизането в Хърватия, защото, както е известно,
хърватите са по̀ католици от папата.
Бяхме попълнили онлайн формуляри, които имахме в мейлите си. Бяхме ги и разпечатали – за да се подсигурим максимално. Колебаехме се дали да влезем по царския път през Братовци или да минем през алтернативен ГКПП. Бърза справка с онлайн камерите ни показа, че на Братовци няма навалица и тръгнахме натам. За първи път в живота си виждаме този пункт празен. Ама наистина празен – бяхме единствените. Е, и камионите, но те не ни засягат. Проверката отново беше неангажираща – лични карти, талони на моторите и “Благодаря за вниманието!”. Дори не споменаха за декларациите, които така прилежно им бяхме подготвили.
На около 100 км от Загреб започна най-драматичната в емоционален аспект ситуация. Докато се борехме с брутален порой, приятели започнаха да ни изпращат съобщения с новината, че Италия затяга рестрикциите за българи в 00.01 часа на 25.07.2020 г. Както и да го смятахме, това беше след 6 часа. Вече споменах, че нямахме PCR тестове, затова след кратък съвет решихме да прежалим нощувката в Загреб (и седалищата си) и да опитаме да влезем в Италия същия ден.
Планът беше да минем през ГКПП Снежана-Фернетти. Ако там не станеше, щяхме да опитаме през друг пункт. Ако ли и там не ни огрееше, трябваше да се върнем в Хърватска, защото пък Словения позволява само 12 часа транзит. Надхвърлиш ли го – карантина. Излязохме от Хърватска срещу бегло поглеждане на документите ни. Словенците бяха по-взискателни – бегло погледнаха и гърбовете на документите 😉 .
Снимка: личен архив
Пътувахме стегнато и съсредоточено,
без да се поддаваме на студа и продължаващия отвратителен порой.
По принцип на Снежана няма пункт и контрол, но не знаехме дали покрай COVID-ситуацията не са изградили. Колкото повече приближавахме, толкова повече тази мисъл ни напрягаше. А часовникът въртеше на бързи обороти.
В 0:02 ч. на 25 юли успешно влязохме от Словения в Италия. Нямаше пунктове, нямаше контроли. Единствено под табелата “Италия” беше спряла патрулка на буркани, но сладурите така се бяха заровили в телефоните си, че въобще не ни удостоиха с внимание.
Вече споменах, че няма да разказвам за маршрути и преживявания, затова преминавам по същество – пресичане на граници.
27 юли: влизане от Италия в Швейцария.
За влизане в Швейцария към този момент нямаше известни нам рестрикции, така че не очаквахме усложнения. Границата, през която влязохме, се намира в баира между езерата Комо и Лугано и до нея се стига по шосе SP 13 (Strada Provinciale 13) от Италия или шосе Stráda da Valmára от Швейцария. Пунктът беше празен.
Снимка: личен архив
29 юли: влизане от Швейцария в Италия.
Преминахме границата при Ливиньо – също празна. На изхода на Ливиньо попаднахме в колона с проверяващи униформени. Първоначално се спекохме, но се оказа, че е митническа проверка, защото Ливиньо е безмитна зона и финансова полиция проверява излизащите от него.
01 август по обяд: влизане от Италия в Словения.
Влязохме през Passo Predil. Няма пунктове, няма нищо. Как ще ни засекат 12-те часа транзит не е ясно, но за нас е О.К.
Снимка: личен архив
01 август вечерта: влизане от Словения в Хърватска.
Словенците отново ни провериха проформено. Не бяхме подговили декларации за Хърватия, но не ни и потрябваха. И тук преминахме за 2 минути и половина.
02 август по обяд: влизане от Хърватска в Сърбия, отново през Братовци.
Малко повече трафик от предишния път, но отново минахме бързо и без да ни се впечатлят.
02 август през нощта: влизане от Сърбия в България.
Сърбите – стандартно – “Здраво, брато!” , “Сречан пут, брато!”. Нашите бяха единствените, които проявиха интерес към нас, който интерес се изразява във въпроса “Откъде идвате?”. Казваме, че от Италия. “Добре, а’е давайте!”
Та така. Заключението ми е кратко – “PCR тестове – много шум за нищо!”
Разбира се, от тръгването ни са минали две седмици, а от прибирането е близо една, та нещата може да са се променили. Но… казва ли ти някой?!
Всички Нетини и на компания перипетии по мото пътуването до Алпите и обратно вижте тук.
Автор: Нетка Коева (BMM)
BMM©
Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.
