До Алпите без PCR тестове

До Алпите и обратно без PCR тестове

Снимка: личен архив

Можем ли да стигнем до Централна Европа, без да имаме PCR тестове? Отговорът май е “Не”. И ние от BMM сме писали по темата, като сме се позовавали на официалните източници. Сега обаче ви представяме пресните впечатления на нашата сладкодумна мото пътешественичка Нети (Нетка Коева) – как се пътува с мотоциклет до Алпите и обратно без PCR тестове.

До Алпите и обратно

Снимка: личен архив

“Преживях зимата благодарение на очакването за пътуване из Албания и бившите югославски републики. Обаче COVID-ът въобще не се развълнува от нашите планове и безмилостно залости границите. Търпеливо изчакахме до средата на юни, но влизането и излизането в/от Македония, Черна гора и Босна си оставаше все така неясно и несигурно. Затова събрахме работна група и решихме – отиваме в Италия и малко из Швейцария. За мен лично Алпите не компенсират достатъчно любимата ми Черна гора (въпрос на вкус), но все пак са по-добре от нищо.

Няма да разказвам с подробности за пътешествието. На когото му е интересно да чете пътеписи, нека се чувства добре дошъл в блога ми. Тук ще разкажа за най-интересната тема, която е

лайтмотив при всяко планиране на пътуване в чужбина през 2020 г.

– преминаването на граници, изискванията, рестрикциите и карантината.

До Алпите и обратно без PCR тестове - 1

Снимка: личен архив

Не искахме да правим PCR тестове, предвид че имаше реални изгледи да минем и без тях. А и валидността им щеше да ни свърши работа само в едната посока. Цял месец ежедневно следяхме всички официални източници на информация за ситуацията в страните, през които ще преминем и в които ще пребиваваме. Проведохме и редица разговори с посолства и консулства, за да сме наясно с актуалната обстановка и да си набавим прогнози за промени “от първа ръка”. Разбира се, повечето от тези разговори бяха колкото да си чешем езиците – напълно безполезни. Държавният чиновник, в която и точка на света да се намира, храни искрена незаинтересованост към случващото се около него, освен когато го засяга лично. Поне ограмотихме стрините-телефонистки по отношение на случващото се в страните, в които ни представляват. Все е някаква полза…

На 24.07.2020 г., развълнувани от предстоящото приключение и леко притеснени от евентуалните препятствия, 7 човека с 5 мотоциклета тръгнахме към Италия. Планът беше да нощуваме в Загреб – за да разделим пътя, а не да правим излишни iron butt упражнения.

Влязохме в Сърбия безпрепятствено – стандартната устна анкета от страна на нашите граничари (“Накъде?”, “За колко време?”, “Защо?”, “Как?”, “К’вооо?”) и лишеното от всякакво любопитство на сърбите “Здраво, брато!” и “Сречан пут, брато!”

Без PCR тестове

Снимка: личен архив

Имахме притеснения за влизането в Хърватия, защото, както е известно,

хърватите са по̀ католици от папата.

Бяхме попълнили онлайн формуляри, които имахме в мейлите си. Бяхме ги и разпечатали – за да се подсигурим максимално. Колебаехме се дали да влезем по царския път през Братовци или да минем през алтернативен ГКПП. Бърза справка с онлайн камерите ни показа, че на Братовци няма навалица и тръгнахме натам. За първи път в живота си виждаме този пункт празен. Ама наистина празен – бяхме единствените. Е, и камионите, но те не ни засягат. Проверката отново беше неангажираща – лични карти, талони на моторите и “Благодаря за вниманието!”. Дори не споменаха за декларациите, които така прилежно им бяхме подготвили.

На около 100 км от Загреб започна най-драматичната в емоционален аспект ситуация. Докато се борехме с брутален порой, приятели започнаха да ни изпращат съобщения с новината, че Италия затяга рестрикциите за българи в 00.01 часа на 25.07.2020 г. Както и да го смятахме, това беше след 6 часа. Вече споменах, че нямахме PCR тестове, затова след кратък съвет решихме да прежалим нощувката в Загреб (и седалищата си) и да опитаме да влезем в Италия същия ден.

Планът беше да минем през ГКПП Снежана-Фернетти. Ако там не станеше, щяхме да опитаме през друг пункт. Ако ли и там не ни огрееше, трябваше да се върнем в Хърватска, защото пък Словения позволява само 12 часа транзит. Надхвърлиш ли го – карантина. Излязохме от Хърватска срещу бегло поглеждане на документите ни. Словенците бяха по-взискателни – бегло погледнаха и гърбовете на документите 😉 .

До Алпите

Снимка: личен архив

Пътувахме стегнато и съсредоточено,

без да се поддаваме на студа и продължаващия отвратителен порой.

По принцип на Снежана няма пункт и контрол, но не знаехме дали покрай COVID-ситуацията не са изградили. Колкото повече приближавахме, толкова повече тази мисъл ни напрягаше. А часовникът въртеше на бързи обороти.

В 0:02 ч. на 25 юли успешно влязохме от Словения в Италия. Нямаше пунктове, нямаше контроли. Единствено под табелата “Италия” беше спряла патрулка на буркани, но сладурите така се бяха заровили в телефоните си, че въобще не ни удостоиха с внимание.

Вече споменах, че няма да разказвам за маршрути и преживявания, затова преминавам по същество – пресичане на граници.

27 юли: влизане от Италия в Швейцария.

За влизане в Швейцария към този момент нямаше известни нам рестрикции, така че не очаквахме усложнения. Границата, през която влязохме, се намира в баира между езерата Комо и Лугано и до нея се стига по шосе SP 13 (Strada Provinciale 13) от Италия или шосе Stráda da Valmára от Швейцария. Пунктът беше празен.

До Алпите и обратно без PCR тестове - 2

Снимка: личен архив

29 юли: влизане от Швейцария в Италия.

Преминахме границата при Ливиньо – също празна. На изхода на Ливиньо попаднахме в колона с проверяващи униформени. Първоначално се спекохме, но се оказа, че е митническа проверка, защото Ливиньо е безмитна зона и финансова полиция проверява излизащите от него.

01 август по обяд: влизане от Италия в Словения.

Влязохме през Passo Predil. Няма пунктове, няма нищо. Как ще ни засекат 12-те часа транзит не е ясно, но за нас е О.К.

До Алпите и обратно без PCR тестове - 3

Снимка: личен архив

01 август вечерта: влизане от Словения в Хърватска.

Словенците отново ни провериха проформено. Не бяхме подговили декларации за Хърватия, но не ни и потрябваха. И тук преминахме за 2 минути и половина.

02 август по обяд: влизане от Хърватска в Сърбия, отново през Братовци.

Малко повече трафик от предишния път, но отново минахме бързо и без да ни се впечатлят.

02 август през нощта: влизане от Сърбия в България.

Сърбите – стандартно – “Здраво, брато!” , “Сречан пут, брато!”. Нашите бяха единствените, които проявиха интерес към нас, който интерес се изразява във въпроса “Откъде идвате?”. Казваме, че от Италия. “Добре, а’е давайте!”

Та така. Заключението ми е кратко – “PCR тестове – много шум за нищо!”
Разбира се, от тръгването ни са минали две седмици, а от прибирането е близо една, та нещата може да са се променили. Но… казва ли ти някой?!

Всички Нетини и на компания перипетии по мото пътуването до Алпите и обратно вижте тук.

Автор: Нетка Коева (BMM)

BMM©
Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.