В Бургас (Riding with the Angels). Снимка: BMM

BMM: Виж, Емо, всяка една общност, за да функционира успешно, има своите си правила.

Емил Йорданов: Ако няма правила, има анархия.

А където има анархия, няма просперитет.

Затова и HAMC е най-здравата и най-голямата организация в света – защото правилата са ясни и се следват безусловно. Няма значение кой ще каже – президентът или пък редовен мембър. Един глас – един човек. Ако по някой въпрос няма съгласие и всички мембъри не са на 100% съгласни, това няма как да бъде прието – дори и президентът да каже “Искам да е така!”. В нашия клуб президентът е бутафорна фигура.

BMM: Към днешна дата в България Hells Angels MC има чартъри във Велико Търново, Бургас, София и Асеновград. Колко са мембърите?

Емил Йорданов: Не мога да ти кажа колко точно са – има ги има в официалния сайт на HAMC. И информацията от сайта е публична. Ние не сме илюминати или някакви други… Естествено, че си имаме нашите тайни – както всяко едно семейство. Вие във вашето имате ли лично ваши си тайни?

BMM: Всяко семейство, всеки човек си има своите си тайни. Но да се върнем към мото живота в България. Ние от BMM дълго се борихме срещу това голяма част от MC-та да престанат да се държат като абсолютно затворено общество, като масони или нещо подобно.

Емил Йорданов: Прекъсвам те.

Ако стискаш юмрук, не могат да ти подадат ръка.

За да искаш да ти подадат ръка и да си отворен към обществото, трябва да си отворен в душата си. Тогава ще получиш същото, каквото и ти даваш. Затова направихме това събитие – Riding with the Angels. И ще го правим всяка година. За да може всеки, който иска (от клубните мото среди или извън тях), да види и да участва в начина на живот на най-големия мото клуб в света. Е, ако го интересува, де. Ако не го интересува и най-големият световен мото клуб е нещо незначимо – няма проблем. Всеки си има право на мнение. Всеки си има своята си камбанария, от която да гледа. И никой не е длъжен да се съобразява и да сваля шапка на нещо, което не го интересува. Мене дали ме интересува кучето на баба ти Иванка от втория етаж?

Ще ти кажа едно нещо. Сред тези хора, с които ти беше почти седмица, има много богати. Има и такива, които живеят с по една минимална заплата. И едните, и другите в нашето братство имат равен статут. За клуба ни и едните, и другите са еднакво значими. В Hells Angels MC няма политическа и религиозна принадлежност. Ти можеш да се кланяш на който си Господ искаш – това е твое право. Но за тебе

клубът е семейството, на което ти трябва да обърнеш специално внимание.

За 5 дни минахме 2000 км (Бургас, Варна, Русе, Велико Търново, София, Боровец, Костенец, Велинград, Батак, Доспат, Девин, Пловдив, Асеновград, Сливен, Ямбол, Елхово и отново в Бургас). Ти да видя някой по пътя да изпревари някого? Да създаде лошо впечатление? Да изхвърли бутилка или фас? Не, нали?!

Емил Йорданов и Мирослав Пашов. Снимка: Руси Русев (RRusev Photography)

BMM: За твоята личност и тази на Миро (Мирослав Пашов – бел. ред.) се носят най-различни легенди. Включително и че преди години бяхте попаднали в списъка на 300-те големи родни бандити.

Емил Йорданов: Поради една или друга причина имаше такъв момент.

BMM: Всеки обаче си има минало…

Емил Йорданов: Да речем, че, когато си била ученичка в гимназията, си имала съученичка, която е била със славата на леко момиче. След години същото това момиче е станало прокурор, адвокат, лекар – и вече взима сериозни и съдбовни решения. Кое я определя – миналото ѝ ли? Или пък настоящето ѝ? Ние живеем в настоящето. Ти можеш ли с двете си ръце да гарантираш, че до края на живота си ще си добър човек?

BMM: Параметризирай ми “добър човек”?

Емил Йорданов: То е според възприятието на повечето хора.

Ще ти кажа какво, според мене, е престъпление.

Не да отидеш да откраднеш, за да си нахраниш семейството – да не дава Господ. Престъпление е да се прибереш у вас и децата ти да гледат в празните ти ръце. И държавата да не ти дава възможност да нахраниш собствените си деца. Това е престъпление! И ти всяка вечер да се прибираш с празни ръце. В този случай законите не важат. Важи едно-единствено нещо: ти си длъжен пред децата си, пред семейството си да направиш всичко необходимо за тях. Ако държавата не ти дава възможност – ето това е престъпление за мене. По друг начин не мога да го дефинирам. Въпрос на гледна точка и на принципи.

И да – няма да те лъжа. Имали сме някакво минало. Но дебело подчертавам – минало! Как обаче се трупа опитът? Ами с вземането на грешни решения. Всеки сам знае себе си…