Как да сме мото културни на пътя

Как да сме мото културни на пътя

Снимка: William Daigneault (Unsplash)

Мото културни на пътя ли? Ей, BMM, вие нормални ли сте? Мото медия ли сте или какво?”… Колко от вас скоропостижно си зададоха тези въпроси, след като прочетоха заглавието на материала? Признайте си 😉 .

Само че! Всички сме били и ще бъдем засичани, избутвани. Някои от нас грозно са били бутани и след това оставени привидно безжизнени на пътното платно (или в канавката). Всички сме били и ще бъдем навиквани и цветисто псувани.

И да – за голяма част от другите ние сме лошите момчета и момичета, от които можеш да очакваш само неприятности. В общия случай не получаваме уважение – нито от шофьорите на автомобили, нито от пешеходците. Да не говорим за водачите на камиони и автобуси.

Как да сме мото културни на пътя

Снимка: Grégoire Bertaud (Unsplash)

Ние сме мотоциклетисти и

НЕ трябва да имаме никакви очаквания, че ще ни уважават.

Лесно и понякога е забавно да възприемаме любимото си хоби и нашия начин на живот като упражнение на тема “Ние срещу тях”. Можем да ги засечем, рЕзко да им изскочим, да караме така, сякаш пътното платно ни е бащиния. Само че какво ще постигнем с това? Нищо, нали?! Защото, колкото и да не ни харесва, автомобилите/камионите/автобусите са по-големи от нашите мотоциклети.

Има една мръсна малка тайна 😉 , която никой моторист не иска да си признае: ако тръгнем да се бием с някой шофьор, ще загубим. Водачите на четириколесните имат желязно-стоманената броня на техните си превозни средства. Те са (по-скоро) анонимни и са в компанията на безименните си колеги на 4 колела. Анонимността и металът правят много от тях смели/нагли/безразсъдни. А ние сме на две колела, с екипировка (добра, но не желязна) и сме на един миг разстояние от асфалта. Затова смелостта да тръгнем да се бием с тях е лукс, който не можем да си позволим.

На пътя всички сме по различни причини – и ние мотористите, и шофьорите, и пешеходците дори. И да – можем да сме заедно и да се разбираме. Колкото по-скоро мотоциклетистите и водачите на четириколесни признаят взаимното си право да съществуват в ежедневния танц от каучук, метал и асфалт, толкова ще е по-добре за всички участници в пътното движение.

Всеки има право да си кара, както си иска. Но е добре да не правим онова, което на нас не ни харесва у другите. Ние от BMM ви предлагаме 4 простички неща, които можем да направим, за да сме мото културни на пътя.

Концентрирани и предвиждащи

Нека не се поставяме в ситуация, в която да отреагираме на чужди действия. Да, ние можем по-бързо (и понякога внезапно) да маневрираме. Но какво от това? По този начин най-вероятно ще изплашим онази-наблъскана-с-ботокс-кукла зад волана. Или пък чичкото, гушнал с треморни ръце кормилото. А каква ще е тяхната реакция – само Господ знае…

Затова трябва внимателно да наблюдаваме движението около нас, да “регистрираме” как се държи всяко превозно средство и да избягваме потенциалните опасности. Виждаме ли лъкатушещо превозно средство? И знаем ли защо лъкатуши? Онази кукла от предходния абзац може да е решила да освежи червилото си. Чичкото пък може с едната си треморна ръка да е решил да пише SMS. На задната седалка на онзи там шофьор може да има и крещящо-тръскащо се бебе. А водачът на онази лъкътушеща кола май изпусна отбивката…

Само че всичко това не е наша грижа, а е проблем на съответния шофьор. Затова няма нужда да се “включваме” към чуждите проблеми. Има обаче нужда да се възползваме от пъргавата машина между краката си и да избегнем евентуалната беда, причинена от нечия разсеяност.

Как да сме мото културни на пътя - 3

Снимка: Anne Nygård (Unsplash)

Сигнализиращи

Колко пъти сме се изненадвали от маневрите без мигач? Сякаш голяма част от водачите на четириколесни имат сключени договори с ЧЕЗ, EVN или нещо в този десен 😉 . Но ние сме без защитна метална черупка. И единствените въздушни възглавници, които имаме, са нашите рефлекси.

Можем да използваме уязвимостта си в наша полза и, за да сме мото културни на пътя, да не оставяме нищо на случайността. В трафик можем да допълваме мигачите със сигнали с ръка – сякаш караме в група. Голяма грешка е да си мислим, че съседното превозно средство вижда или пък вече е видяло подадения от нас мигач. Добре е да погледнем и през рамо – все пак този тип проверки са безплатни 😀 .

Забележими

Мощните ауспуси може и да ни спасят живота. Но, освен да “разлайваме” автомобилните аларми, има доста други начини да бъдем забелязани. И това са:
1. Каската и/или якето ни да са светлоотразителни.
2. Дори и да сме осъществили зрителен контакт с шофьор или пешеходец, това не означава, че той ни е видял. И е най-добре да приемем, че не ни е видял. Затова нека да направим някакъв жест (нееее, не онзи, за който си помислихте 😀 😀 😀 ), за да покажем присъствието си на пътя.

И да не забравяме, че много от шофьорите обикновено са разсеяни. Няма значение, че преди малко някой ни е кимнал или махнал с ръка – той не осъзнава, че ние все още сме там, до него. Затова можем по-често да се появяваме в полезрението му (т.е. до прозореца му). Или пък да дадем малко газ. Малко казахме! Няма нужда да събуждаме спящите и от съседните квартали 😎 .

Решителни

Нерешителността е едно от най-опасните неща за нас мотоциклетистите.

Искаме в последния момент да се престроим в другата лента. Подали сме сигнал и сме започнали маневрата. Ами правим я – докрай! Светофарът вече аха светва в жълто. Даваме газ и минаваме, а не се заковаваме изведнъж. Защото няма как да знаем онзи зад нас какво ще направи.

Ако се прецакаме и пропуснем завой, това само ние ще си го знаем. Не, не – онова готино маце на ъгъла няма да разбере. То ще ни отрази, когато минем покрай него. Или пък спрем пред него 😉 . Няма нужда да стискаме спирачките и да правим внезапни движения. Достатъчно да се препсуваме под каската 😀 и да обърнем на следващата пресечка.

Още нещо: когато сме в трафик, използваме пъргавината на нашите любими машини. Това е и в наша полза, и в полза на всички около нас. Ноооо! Внимателно, моля!

И в края на нашите 4 препоръки на тема Как да сме мото културни на пътя: ако някой шофьор много се напъва да ни изпревари (или да ни притисне), е най-добре да се дръпнем и да му дадем път. Всички имаме различни причини да сме на платното. Нашата основна е свободата!

BMM©

Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.