“Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък” – се казва в Библията (Йоан 8:7). Безгрешни няма и това е най-краткият “превод” на фразата.

Започваме с тези думи, защото материалът по-долу се отнася до всички нас – не-безгрешните. Никой от нас не е застрахован, че няма да направи нещо недопустимо, което да преобърне живота му. Затова още в началото предупреждаваме, че няма да толерираме агресивни, хейтърски и пр. коментари. Старите хо̀ра казват “Бай, бабо!”. Та в този ред на мисли е добре канещите се да раздават присъди и да хейтят да се възпрат – щото нЕкак си никой не знае Съдбата какво му е подготвила 😉 .

Интервюто, което взехме, “отлежа” доста. Аха да го подготвим и пуснем и хоппп! – появи се някоя известна личност, която по аналогични причини е нарушила закона. И така няколко пъти го отлагахме. Но… дадохме си сметка, че такива случаи е имало, има и ще има. Че те – случаите, де – влизат на абордаж в полезрението на общественото мнение, защото главните действащи лица в тях са известни хо̀ра.

Ние от BMM познаваме известно количество мотоциклетисти (вкл. и президенти на мото клубове), които в течение на годините са правили немалко алкохолни изстъпления. Някои от тези колеги дори са били задъ̀ржани от органите на реда. И не – не одобряваме каквито и да било изстъпления! Не одобряваме по никакъв начин неспазването на законите! Но тъй като няма как да знаем какво ще ни се случи и как ще реагираме, нека се въздържаме от клавиатурни и/или вербални присъди. Защото “Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък”, нали?!

След цялата тази увертюра, нека ви представим нашия събеседник.

Той е мотоциклетист. Но е известен и разпознаваем като шеф готвач.

И то като онзи шеф готвач, който преди 3 години (в края на 2021 г.) беше арестуван – след като е шофирал с 1.9 промила алкохол в кръвта. Малко след това той призна вината си, сключи споразумение с прокуратурата, одобрено от Софийския районен съд. И влезе в затвора, за да излежи присъдата си.

Той е Андре Токев. Когото ние представяме в едно BMM-ско интервю – нестандартно, философско и човешко. Във вените му има и българска, и германска кръв – с което и започваме 😉 .

BMM: Как ви се отразява немското възпитание в българската действителност?

Андре Токев: Мисля, че добре. Даденото ми като дисциплина и обучение в професията ми се отразяват, естествено. Защото опитът, който е донякъде западен, е добър за развитието тук. Аз се шегувам като казвам, че съм повече българин от българина и повече немец от немеца. Преди година-две една немска психоложка обясняваше, че когато си наполовина от една националност и наполовина от друга, почти винаги искаш да компенсираш липсващата половина с повече действия. За да се докажеш. Ето и аз – като съм в България, искам да съм повече българин от българите. Като съм в Германия – искам да съм повече немец от немците.

BMM: Това е хубаво, защото често форматът на хората със смесена кръв не е такъв. И искат да са “чужденци” в България, а не да са по̀ българи.

Андре Токев: Ами не зная дали е така… Ядосвал съм се много. Може би това е ядът, че в България някои неща не могат да се случат така, както съм ги преживял на Запад. Това е проблемът на такива като мене, които са от смесен брак.

За мене България е прекрасна.

И е привилегия да мога да се възползвам и от двете държави. Като ме питат къде повече ми харесва, отговарям: “Не мога да кажа. Защото има неща, които тук ми харесват. Има и неща, които там ми харесват.” Когато ми омръзне тук, отивам за няколко дни в Германия…

BMM: Да заредите батериите…

Андре Токев: Да. После се връщам и се радвам на това, което имам тук. Ако се преместя на Запад, това, което го има тук, там няма да се получи. Тук познаваш този-онзи, а на Запад си има определен канален ред и понякога нещата се случват по-бавно. Затова ми е трудно да кажа къде е по-добре. Аз обичам и двете места. Да не говорим за мотоциклетите – като тръгнеш из България е приказка. Много е приятно, на много малко място имаме различни пейзажи – от море през езера, планини. В другите държави всичко това е много по-разтегнато. В Германия Алпите са долу, а морето е горе – на 1000 км разлика. Затова нека се наслаждаваме на това, което имаме.

BMM: Обиждате ли се, когато ви кажат “готвач”?

Андре Токев: Не! Даже съм горд!

BMM: Добре, а кое е общото между това да си готвач и това да си мотоциклетист? Вие сте и двете.

Андре Токев: … Интересен въпрос. Никога не съм се замислял върху него…

BMM: В BMM не сме традиционни журналисти 😉 .

Андре Токев.: Да, виждам.

Аз карам мотоциклета, защото съм сам.

Когато карах пистови мотори, адреналинът ми се е качвал много здраво и това ме зареждаше. Сега, с по-леката машина, която имам, се наслаждавам повече на природата. Точно това ме свързва и с кухнята – влагам много местни продукти, натурални продукти. Виждам билки, цъфнали цветенца, спирам, бабите продават напр. овче кисело мляко и сирене. Ето това е свръзката: от една страна мотоциклетът е машина, но от друга с него можеш да се наслаждаваш на природата. Е, то и с пистовия е добре, но там винаги бързаш 😀 . Получавам наслада от природата и като мотоциклетист, и като готвач – докато готвя с хубави и натурални продукти. Можем да влезем и в друга плоскост: да караш мотоциклет в група и да работиш в кухнята – все е отборна игра. Но за мене най-важна е природата – с красотата ѝ, с насладата, която ще получиш. И това е прекрасно!

BMM: Битува мнение, че, като се каже “шеф готвач”, първата асоциация у болшинството у хората е за някакви мега изчанчени ястия. Споделяте ли това мнение? И вие такъв шеф ли сте?

Андре Токев: Аз бях 4 години в предаването “Мастършеф” и в него участваха много интересни хоби готвачи. Видя се какви ястия могат да се приготвят и то по различен начин. И благодарение на това предаване кулинарната култура в България се раздвижи и сега прогресира.

Само че какво означава “изчанчено”?

За някои хо̀ра един пънкар е изчанчен. Но за мене е нормално, защото и аз съм бил такъв.

BMM: Да, въпрос на гледна точка е.

Андре Токев: Аз най-много се радвам на позитивните коментари от децата. Подрастващите започнаха да се интересуват от храната, станаха критични към начина си на хранене. За мене най-голямото постижение е, че успяхме да накараме хо̀рата да се хранят разнообразно.

BMM: Сега накратко да “скокнем” до онази… неприятна случка, която ви направи известен с отрицателен знак. В Библията е казано “Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък”. На какво ви научи тази случка? Какъв урок научихте от нея?

Андре Токев: … За мене “колежът”, както го наричат някои “колеги” 😉 , внесе поправка…

BMM: Поправка в какво?

Андре Токев: Ако искаш да осъзнаеш какво ти се е случило, тогава ще имаш поправка и в самия себе си.

Ако не искаш да го осъзнаеш, поправка няма.

Макар че има и такива хо̀ра, които не познават нищо друго освен затвора. С тях трябва да се работи – за да видят, че има и друга страна. А лично мене ме научи да намаля малко темпото, да не бързам толкова. Научи ме, че трябва да обръщам повече внимание на най-близките си и на приятелите си. Че успехите не се мерят само с постиженията – още едно предаване, още един отворен ресторант… А се мерят с взаимоотношенията с хо̀рата…

BMM: Когато човек падне, обикновено тези, за които си е мислил, че са му близки и/или приятели, много стремглаво се разбягват. При вас така ли беше?

Андре Токев: Не знам дали стремглаво се разбягаха 😉 . Но наистина се пресяха. И сякаш останаха такива, на които преди не съм обръщал чак такова внимание. След онази случка осъзнах, че някои от тях са ми много близки – застанаха зад семейството, зад мене. Така че имах времето да разбера пропуските си, както и какво мога да променя. Винаги казвам, че човек не трябва да се променя тотално. Не, отваряш нова страница на живота, но добрите и позитивните неща трябва да си останат у тебе. С този… престой наистина успях да оптимизирам и да пресея важните неща в моя живот.

BMM: Човек се променя, когато реши, че трябва да се промени. А кога решава? Когато осъзнае, че нещо (или пък няколко неща) в него самия не му харесва (-т). Само тогава се променя.

Андре Токев: Аз съм много самокритичен. Цял живот съм бил такъв. Никога не съм бил доволен от себе си. Това е двигателят за собственото ми развитие и аз не спирам. Сега пак съм самокритичен, но не прекалявам. Защото, когато прекалиш дори и малко, влизаш в един тунел, което не е добре.

А преди онази случка… не усещах умора, не усещах болка. Аз казвам, че имам един ангел пазител, който от време на време ме удря.

Е, сега ми удари един по-силен шут.

Като кажа, че съм имал нужда това да се случи, някои ме питат “Ама как така?!”. Човек понякога се нуждае дали от шамар зад врата, дали от насочване. При мене беше по-драстично. Защото ти влизаш в една спирала – ангажименти, 5 обекта, работиш още и още, две телевизионни предавиния, не-знам-си-още-какво. И си казваш: “О, аз още мога! Много мога!”. А към днешна дата се чувствам много добре. Разбира се, че календарът и времето ми са запълнени. Но не бързам – свършвам си работата навреме. Мога вече да се обадя и да кажа: “Днес няма да свърша това, ще го направя след 3 дни.” И, когато имам нужда от почивка, си почивам.

BMM: Последно – колкото и тривиално да звучи: какво ще пожелаете на читателите на Българска мотоциклетна медия?

Андре Токев: Да се наслаждават на всеки момент – с мотоциклетите си, с приятелите си, с удоволствието, което ни носят нашите двуколесни. Това са моменти, които създават много позитивна енергия. Да не забравят, че по-хубаво от добрите приятели и добрите взаимоотношения няма. А те не се купуват!

BMM: Благодарим ви!

Андре Токев: И аз благодаря!

BMM©
Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.