Колаж: BMM

На фона на световните тенденции в мото живота, в последно време доста хора около мене монологизират или диалогизират на тема Модно ли е да си MC в България. Затова и реших да напиша този коментар за BMM, та дано най-после се постигне някаква концептуална яснота 😉 . И тъй като най-добрият подход е хронологическият, ще се придържам към него.

В BMM има немалко материали, отнасящи се до Що е то MC?, видовете мото клубове или пък 1%-овите клубове. Който иска – може да си ги припомни. А аз започвам с хронологията. Първите мото клубове се появяват в САЩ в началото на ХХ век – когато мотоциклетът все още е бил екзотика. Първият е Yonkers MC, който съществува от 1879 г. като велосипеден клуб, а през 1903 г. минава на по-висшето – мотоциклетно, ниво. През 1904 г. в щата Калифорния се появява San Francisco MC, а три години по-късно и град Оукланд се сдобива с мото клуб – Oakland MC. През 1924 г. в Щатите се основава “Американската асоциация на мотоциклетистите” (АМА).

Мотоциклетната субкултура обаче се появява почти половин век по-късно. И отново в САЩ. Когато започват като гъби след дъжд да никнат най-различни мото клубове. Какво е общото между тях? Почти всички появили се в този исторически период са създадени от бивши военни. Които след края на Втората световна война нямало вече срещу кого да воюват. Но пък трябвало да имат принадлежност към някого/нещо. В човешката ни природа е заложено да се обединяваме в името на нещо, а най-жизнените обединения се оказват тези по интереси. Затова и бившите военни, основавайки различни мото клубове, поставят основите на мото субкултурата. Откъде идва характерния за мотоциклетистите кожен стайлинг? Ами от армията! Откъде идват емблемите, нашивките и пр.? Пак оттам! Йерархическото разделение на “офицери” и “сержанти” също е с военен корен.

Тогавашните мото клубове са обединения, в които има и йерархия, и демократичност.

В тях по подразбиране всеки член има пълни и равни права. Романтичната версия за тази организационна структура води към коренните жители на Щатите – индианските племена. Не-толкова-романтичната обаче води до Ку-клукс-клан (или до други затворени и тайни общества като масоните например).

И стигаме до прословутия 1% – когато в началото на юли 1947 г. в Холистър, Калифорния се случва онзи “мото метеж”, който поставя началото на негативния имидж на мотоциклетистите. Повече по темата вижте тук.

Мото институцията, наречена club house, пък става особено популярна през 70-те години на миналия век. Тогава е следващата вълна̀: войната във Виетнам приключва през 1975 г., а част от воювалите там създават в родината си (САЩ) мото клубове. И превръщат клубните си къщи в светая светих. В която светая светих доста често живеят – защото са изгонени от бившите си съпруги, защото са без работа и по други прозаични причини.

По същото време – през 70-те години на ХХ век, когато само много ленивите не са станали хипита или членове на мото клубове, американската мотоциклетната субкултура набира сила и се пренася извън границите на САЩ. В Европа се появяват много мотоциклетни клубове, а от Великобритания тръгва терминът MCC – нещо доста близко до MC-то, но с много по-лежерни правила. Дори тогавашният Съветски съюз (през 80-те години на миналия век) си “завъжда” организирани мотоциклетисти, именуващи себе си рокери.

За всички, които са се поувлекли от разни филми,

нека да кажа няколко важни неща:

– Правилата на MC-тата са с американски произход и важат само за MC-тата. Всеки, който е решил да стане член на MC, трябва да ги спазва. Тези правила обаче в никакъв случай не стоят над закона (на съответната държава).

– Еднопроцентовите клубове са тези, които са в полезрението на органите на сигурността. И има защо. Нека да си припомним множеството битки и войни за територии, пардон – за бизнес (като например Quebec Biker War – 1994-2002 г.).

– За част от българските мото клубове (MC-та и MCC-та) има една-единствена мото Библия и тя е американската. Само че! В САЩ има и еднопроцентови, и класически MC-та. Те рядко имат допирни точки, а когато се засекат, се държат цивилизовано и културно.

– Успоредно с това, в целия процес на глобализация (все пак светът е едно голямо село, нали?!) от края на миналия и началото на настоящия век наблюдаваме масова поява на всякакви мото образувания – основно във формати OC (Owners Club) и/или RC (Riders Club). Започвам с National Chopper Club London (NCC London), които датират още от 1973 г. Продължавам с много известните H.O.G. (Harley Owners Group) – те пък са основани през 1983 година, имат повече от 1 000 000 членове в цял свят, имат и българско подразделение. След Harley-стите са каращите Honda Gold Wing, обединени в HGWC (Gold Wing European Federation) и с българския клуб GWCBG (Gold Wing Club Bulgaria). Има мото обединения на собственици на Yamaha, Aprilia, на чопъри, на скутери и на какво ли още не.

Важното е, че мотоциклетистите се обединяват от любимото си хоби и си карат навсякъде, където им харесва.

– И да – имат си вътрешни правила, но спазват върховенството на закона. Обединяват се и се появяват, без да искат нито разрешението, нито благословията на водещите за съответната територия клубове. Просто това са две отделни неща – клубовете са си клубове, мото обединенията са си мото обединения. И да – всеки може да се идентифицира почти както си пожелае – с елеци, гърбове (но не тричастови и без да се ползват цветовете на еднопроцентовите), дъги, емблеми и пр.

И още нещо. На големите мото събирания по света все по-често не се допускат MC-та. MC-тата си правят своите си събирания (събори по нашенски), а другите мотоциклетисти – своите си. Искам да ме разберете правилно, братя и сестри. Ние изначално сме си обединени – от мотоциклетите и свободата. Нека да си караме любимите машини и да не се правим на по̀ католици от папата. Който иска да е в MC или в MCC – това е негов личен избор. Който не иска да е в такъв тип структура и да се обединява по друг мото признак – също е негов личен избор.

Коментар на Георги Илков.

BMM дава трибуна на автора на материала, без да се ангажира с лично изложеното мнение.  

BMM© 

Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.