Снимка: B&B Off Road

Мото поздравът е едно едно от нещата, които всички ние знаем. И повечето от нас го практикуват 😉 . Къде обаче са корените му?

Историята

Започваме с мистичната версия 😎 . Много мотоциклетисти я приемат за абсолютно истинна. Тя датира от 1903 година, когато първият Harley-Davidson се “изтърколил” на пътя. И заедно с това собствениците на мотори на легендарната американска марка уж си създали тайно мото общество (като “Орденът на Сион” например 😉 ). При среща мотористите-харлеисти си подавали таен сигнал.

Ето я и по-правдоподобната версия. Тя е от (почти) същия исторически период и отново е свързана с Harley-Davidson. През 1904 г. двама приятели на мотоциклети се разминават на пътното платно. Това са създателите на Harley-Davidson – Артър Дейвидсън (Arthur Davidson) и Уилям Харли (William Harley). Махат си за поздрав с ръка.

Някакъв случаен човечец става свидетел на тази среща на двамата “крале на мотоциклетите” и решава, че мото поздравът е задължителен. Така се ражда традицията, която в САЩ малко по-късно става присъща за собствениците на Harley-Davidson и Indian.

До средата на 40-те години на миналия век мото поздравът е доста хаотичен. Някои са махали така, сякаш се сбогуват с баба си (“Bye Grandma Wave”) 😉 . Други пък са махали доста… женствено (“Princess Wave”). И след поредица от нелепи ситуации, уронващи имиджа на мотоциклетистите, няколко запалени стари мотористи решават да въведат ред и порядък. През 1946 г. тези тогавашни колеги сформират Wave Hard And True – Biker Socite (WHAT-BS) и регламентират начина, по който да се поздравяваме на пътя.

Мото поздравът в класическия си вариант е с лявата ръка, на около 45 градуса спрямо пътната настилка, с изпънати във формата на V показалец и среден пръст. Двата пръста са двете ни мото гуми – нашата връзка със земята. С този жест ние пожелаваме безопасност на колегата/-ите си.

Да поздравим или да не поздравим?

Това е въпросът! Защото понякога ситуацията и обстоятелствата са такива, че мото поздравът е невъзможен. Някои от нас се чувстват виновни, когато не са вдигнали ръка за подрав. Или пък са недоволни, когато не са им отвърнали на показаното уважение.

Предлагаме ви няколко правила, които ще ни помогнат да вземем правилното решение:
– Разминаваме се с чуждестранен моторист: не е задължително да поздравим.
– На остър завой сме: мото поздравът не е задължителен.
– В дъжд или пък през нощта: пак не е задължителен.
– На спокоен път сме: задължително трябва да поздравим.
– На празен двулентов път сме: отново е задължително.
– В трафик сме: не е задължително да поздравим.

Ние от BMM препоръчваме: винаги, когато можем, да поздравяваме и да отвръщаме на поздрава. В противен случай ще изглеждаме като някакви невъзпитани грубияни 😉 . Пък и традициите нали затова са традиции – за да се спазват?!

BMM©

Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.