El Camino de la Muerte. Снимка: YouTube

Ако сме решили да пътуваме с мотоциклет в Северна и/или Южна Америка, е добре да знаем кои са най-опасните пътища на тези два континента. Защото вече сме информирани какво ни дебне (и какво можем да си причиним) в Европа и в Азия, нали 😎 ?

Панамериканската магистрала. Снимка: Gap Year

Панамериканската магистрала, Аляска – Аржентина

Тръгваме от залива Прудхоу в Северна Аляска и продължаваме на юг към Ушуайя в Аржентина. И така – няколко десетки хиляди километра. Но пък ще пътуваме по най-дългия път на планетата 😎 . Ще минем през всички климатични пояси, през джунгли, планини, ледници, пустини – все достатъчно опасни местенца по двата континента, които ще пресечем.

Панамериканската магистрала е с дължина от почти 48 000 км и преминава през 14 държави: САЩ, Канада, Мексико, Гватемала, Ел Салвадор, Хондурас, Никарагуа, Коста Рика, Панама, Колумбия, Еквадор, Перу и Чили. И, както забелязваме, част от изброените държави са си доста опасни. Така че нека да внимаваме – и с пътя, и с хората.

Магистралата Джеймс Далтън. Снимка: Red Bull

Магистралата Джеймс Далтън, Аляска

666 км шосе през арктическата тундра, покрито с чакъл – това е магистралата Джеймс Далтън в Аляска. Ако и когато минем през това трасе, можем да разчитаме на множество бонуси: снежни преспи, лоша видимост, чести бури, изскачащи животни и летящи камъни. А, и да не забравим нещо много съществено – липса на бензиностанции, автосервизи и медицински пунктове. Местните власти постоянно предупреждават пътуващите да са снабдени с неща от първа необходимост.

Шосето е пострено през 1974 г., преминава над река Юкон и основното му предназначение е чрез него да се доставят провизии към нефтените съоръжения в северната част на Аляска.

По-голямата част от тази т.нар. магистрала е покрита с дребен чакъл и само 175 км от общото трасе е асфалтирано. И умната с камионите, които точно там са широко разпространени 😉 .

Пътят на смъртта. Снимка: Flickr

Пътят на смъртта, Боливия

През 1995 г. Интерамериканската банка дава титлата “Най-опасният път в света” на El Camino de la Muerte, който свързва столицата Ла Пас и гр. Короико. И има защо: трасето има само едно платно, което си вие по ръба на (почти) отвесни скали. Няма мантинели, няма отбивки. Но пък затова има мъгли, прах и често дъждовете там са поройни.

Дължината му е около 70 км, а денивилацията е близо 4400 м – спускане от 4700 м в Боливийските Анди до 320 м над морското равнище. Високо плато, джунгла, долина, стръмни и много хлъзгави склонове – това е Пътят на смъртта. Всички, които потеглят по него, първо се молят на Бог, защото най-близката болница е на два часа път в столицата Ла Пас. След това изливат на земята глътка бира, за да омилостивят Майката Земя (Пачамама). И хранят бездомните кучета, защото се вярва, че в тях са се вселили душите на загиналите в пропастта. Само че тези ритуали невинаги помагат – на El Camino de la Muerte всяка година 200-300 човека намират смъртта си.

Ако решим да пътуваме по него, най-добре е да забравим общоприетите правила за движение. Защото тук шофьорите често слизат от превозните си средства и започват темпераментни преговори как точно да се разминат. Но пък ние ще сме с мотор, нали?

Още нещо: за да имаме по-добра видимост, е най-добре да се движим от лявата страна на платното. Ако все пак искаме по-цивилизован път, трябва да минем по десетгодишния алтернативен такъв. Той е и безопасен, и оборудван с модерни съоръжения.

BMM© 

Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM.