Снимка: Sergio Hernandez Trejo (Unsplash).

Подобряването на уменията за каране започва между ушите. Това твърди Лий Паркс (Lee Parks).

Роденият през 1969 г. в американския град Рокфорд (Rockford) Паркс е много популярен в мото средите по цял свят. От 1984 г. се състезава с мотоциклети. През 1994 г. се класира на второ място в националния шампионат AMA 125GP, а през 2001 г. печели в WERA National Endurance Series Championship. Лий Паркс е писател, редактор, фотограф, инструктор по каране. Той е разработил множество учебно-тренировъчни програми. Компанията му Total Control Training, Inc. е достатъчно известна по света – с полезните си и професионални обучения. Автор е на книгата “Пълен контрол” (“Total Control“) – настолно четиво за всеки, който набляга на подобряването на уменията за каране.

Ние от BMM ви предлагаме преводния и адаптиран материал на Лий Паркс. Убедени сме, че той ще е полезен на много от нас. И така – кои, според Паркс, са

най-важните неща за подобряването на уменията за каране?

“С всичките усилия, които полагаме, за да направим мотоциклетите си да изглеждат страхотно и да работят по-добре, една критична част от пъзела за каране се игнорира: това, което мой приятел инженер обича да нарича интерфейса седалка/кормило. Какво ни мотивира да правим това, което правим на мотоциклета? Т.е., за да подобрим шансовете си да стигнем невредими до любимите си дестинации, трябва да разберем психологията на карането. В подобряването на уменията за каране има три фактора, отнасящи се до психическото състояние на мотоциклетиста. Това са: страх, концентрация и правилна нагласа.

Страх

От какво се страхувате, когато карате? Типичните реакции включват падане, надраскване на мотоциклетаа, да не се изложим пред околните, нараняване, подхлъзване и т.н. Всички тези страхове са основателни, но има един фундаментален страх. И той е в основата на всички останали страхове – простичкото притеснение, че “не мога да се справя“. Само когато вербално признаете, че можете да се справите с последствията от това, от което се страхувате, няма да позволите на страха да контролира или ограничава действията ви. В този момент страхът ще има малка власт над вас – защото вие ще го “признаете”.

Как да се справим със страха по време на каране?

Нека първо да разберем как мозъкът го обработва. Спомняте ли си от часовете по биология, че мозъкът е съставен от различни части. Двете части, които най-много ни интересуват, са: най-примитивната част (мозъчният ствол и малкият мозък, или “мозъкът на влечуго“) + най-напредналата част при хората (фронталните лобове).

Биолозите ще ви кажат, че мозъкът на влечугото се занимава с хранене, бягство, борба и размножаване. Фронталните лобове се занимават с по-висши в мисловно отношение дейности – въображение, креативност, планиране и интуиция. Важно е да запомните, че, когато използвате фронталните лобове, вие стоите далеч от мозъка на влечугото (а там се крие страхът). Затова и инструкторите по каране по време на всяко упражнение ви дават едно конкретно нещо, върху което да работите – за да се съсредоточите върху него, а не върху страховете си.

Антъни Робинс – автор на бестселъри и експерт по инфореклами, говори за упражняване на вашия “мускул на действие“. Така, когато се сблъскате с несигурност или съмнение, ще сте изградили навика да се представяте добре – дори и пред лицето на страха. Ето защо, докато карате, е важно да се упражнявате да излизате извън зоната си на комфорт. Това не означава да сте смъртно уплашен, а да свикнете да карате, въпреки че изпитвате малко страх. Т.е. чувствайте известна доза страх, но въпреки това карайте мотоциклета! И – когато се окажете в наистина конфликтна ситуация – ще имате много по-голям шанс да не изпаднете в ступор и/или да не се фокусирате върху нея. Защо ли? Защото сте практикували каране с известен страх и това сте го превърнали в навик.

Концентрация

Мотоциклетизмът често е наричан “дзен на мързеливия човек“ – защото, за да ви държи фокусиран върху мига/момента, няма нищо по-добро от страха от смъртта. Плюс постоянната необходимост от баланс на двуколесното. Така мотоциклетизмът ви заставя да обръщате внимание на заобикалящата ви действителност – което може да бъде едновременно вълнуващо и терапевтично.

Може би най-доброто определение за концентрация е на Кен Мерена (Ken Merena) – трикратен шампион по бойни изкуства и мотоциклетен състезател. Той я нарича “отпуснато внимание“ (или пък “спокойно внимание”). Това означава да сте наясно с това, което ви заобикаля – без да стресирате тялото си. Както боецът трябва да е отпуснат/спокоен, за да нанесе удар, така и мотоциклетистът трябва да е отпуснат/спокоен, за да изпълни правилно дадено действие. Ако мускулите ви са напрегнати, те първо трябва да се отпуснат, преди да могат да се задвижат в нова посока. Когато сте на мотоциклет, колебанието, необходимо за първоначално отпускане преди изпълнение на ново действие,

може да е разликата между успешна маневра и катастрофа.

Състоянието на “отпуснато внимание“ без разсейване е това, което състезателите и олимпийските спортисти наричат ​​“да си в зоната“ – действията се случват без съзнателна мисъл. Всеки възрастен го е преживявал. Откакто ходите, например, сте станали толкова умел, че краката ви сякаш сами се движат. Същото е при използванаето на съединителя – някога това ви е струвало доста мислене, но сега го правите почти без усилие. И карането ви на мотоциклет може да възприеме тази подобна на дзен лекота. Спортните психолози наричат ​​това явление “мускулна памет“: с течение на времето спортистът се научава да се доверява на превъзходното познаване на тялото си (за сметка на относително бавната обработка на линейната мисъл). Разбира се, за да се постигне това, е необходима повторяемост.

Правилна нагласа

В японския език съществува понятиего “шошин”, което означава “ум на начинаещия“. Това е отношението на детето през годините, през които се формира и се обучава. При мотоциклетистите това е отношението, което трябва да имат, за да извлекат максимална полза от всяка учебна програма и упражнения по каране. Точно като дете, което е с широко отворени очи и попива всичко, което му се изпречи на пътя. Защото умът на начинаещия винаги се учи.

В книгата си “Дзен-ум, ум на начинаещ“ дзен майсторът Шунрю Сузуки (Shunryu Suzuki) казва:

“В ума на начинаещия има много възможности, в ума на експерта – малко.“

Всеки е в една или друга степен експерт в определена област. Затова и е лесно да попаднете в капана, в който спирате да учите нови неща. Мислите си, че вече знаете всичко по определена тема. Но не сте наясно със случващото се в момента.

Т.е. умът на начинаещия живее във възможностите, а не в очакванията. Начинаещият няма очаквания за това какво ще се случи – той просто остава отворен за всички възможности и се справя с каквото му се изпречи на пътя.

Като овладеете страха си чрез правилна концентрация върху специфични практики на каране + правилно отношение, вие вече сте готови да работите върху придобиването на нови умения.”

Лий Паркс

Превод и адаптация: BMM.

BMM©

Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.