Бойко Терзиев. Снимка: личен архив.
“Африка ми остана в сърцето! Това е най-любимото ми пътуване.” – казва мото пътешественикът Бойко Терзиев. Човекът, който вече 17 години кара безспир. Човекът, който разказва с обич и любознателност за всичките много места, на които е бил с мотоциклет. Човекът, който е чест гост на BAG-сбирките и е вдъхновил много колеги.
И понеже всяка история си има предистория, тази на Бойко започва, когато той е бил двайсетинагодишен. Тогава се влюбва в мотоциклетите – безвъзвратно, устойчиво и завинаги 😉 . “Бяхме една група момчета – споделя Бойко. Попаднаха ни някакви завещани от дядовците ни мотори. Чудехме се какви глупости да направим 😎 . Първият ми мотоциклет беше ИЖ, май беше 250-кубиков. Ама не искам да си спомням. Щото ремонтите бяха мноооого, а карането – малко.”
Снимки: личен архив.
След 5 години в правене на “глупости” 😀 , нашият събеседник прекъсва мото заниманията си. Но всички добре знаем, че мото страстта ни
може да намалее, да тлее, но никога няма да угасне.
Това златно правило важи с пълна сила и за Бойко Терзиев. През 2005-та той отново се качва на мотоциклет и оттогава не е слизал. Три години по-късно си купува първия BMW, за който казва: “Беше супер грозен! Но този най-грозен мотор ми стана най-любимия.”
Спомня си за първото си мото пътуване извън страната. “Чужбината” е съседната Румъния: “Беше различно – различни места, пътищата им тогава бяха по-добри от нашите. Пък и фактът, че си някъде извън България, ти дава друго усещане.”
Но пътуването, от което си изгубва сърцето 😉 , е през 2010 година.
Снимка: личен архив.
72 дни в Африка!
От София до Кейптаун (ЮАР) – през целия континент! “Африка… Това е най-любимото ми пътуване. Всяка държава, през която преминаваш, е коренно различна от тази, от която си дошъл. Хо̀рата са различни, природата е различна, отношението на хо̀рата към тебе като пътуващ е различно. Ние видяхме само добро отношение! Видяхме един невероятен човешки спектър: от такива, които се опитват да те измамят (в Египет) до такива, които са абсолютно чисти (в най-бедната африканска държава – Етиопия).
В Египет влязохме с ферибот от Йордания. От Шарм ел-Шейх до столицата Кайро карахме без конвой. След това – на 100-ина километра надолу в пустинята, вече имахме конвой. Което е нещо ужасно и по мое мнение е абсолютно ненужно. Но трябва да се оправдае съществуването на туристическата полиция (такава има и в Йордания). Обаче хо̀рата това работят, пък и правилата са такива.
През язовира на Асуан стъпихме с ферибота в Судан. В тази държава е мноооого хубаво. Хо̀рата са супер – най-добронамерениете, най-гостоприемните, които някога съм виждал. Един недостатък имаше само – жегата беше страааашна, 47 °C. Вътрешната гума на мотоциклета на моя приятел залепна за външната, направо си се пръсна. Е, сменихме я! На 40 °C, на открито, на слънце…”
Ние от BMM нали се прехласваме по животни – без значение мистични или не 😀 😀 😀 , та нЕмаше как да не попитаме за дивите обитатели на Африка. Обаче тццц 😉 – срещите на Бойко са били абсолютно протоколни 😀 : “За първи път видяхме диви камили в Етиопия. В Кения също имаше. Карали сме през резервати, къде ли не. Но дивите животни така са свикнали с разните навлеци като нас, че въобще не ти обръщат внимание. Могат да легнат до тебе, направо са си добронамерени.”
Снимка: личен архив.
След като “отметнахме” четириногите африкански обитатели, задаваме поредния си въпрос.
Този път е за най-интересната случка,
която Бойко е преживял в Африка. “На водопада Виктория се направихме на български журналисти 😎 . Пуснаха ни и двамата – на цената на един билет. Така се впечатлиха от нас, че дори ни дадоха дълъг полет с хеликоптера – 20 минути. И това беше истински вълнуващо! Защото, ако не видиш отгоре тази красота на природата, никога няма да осъзнаеш мащаба ѝ.
А на границата на Етиопия и Кения също се постарахме да ги впечатлим 😀 😀 😀 . Стои си там една бариера, а малко по-нагоре след нея – неизмазана барака. В тази барака има един човечец, който е всичко – и митничар, и гранична полиция, и… Бариерата беше вдигната, ние си минахме спокойно и уверено. Ама изненада! Това си било незаконно преминаване през граница и трябвало да ни вкарат в затвора. Е, изслушахме една реч, обещахме, че повече няма да правим така 😉 . И ни пуснаха.
Виж, Африка е друг свят. Който или го приемаш, или не.
Там във всяка държава хо̀рата са различни, по различен начин се държат, имат различни порядки. Затова винаги, когато ходя в друга страна, без значение къде е, чета за техните правила. И гледам да ги спазвам. Така, както искам, когато някой дойде в България, да спазва нашите правила.”
Снимка: личен архив.
Е, имало е и малко страшнички случки. Но, явно, Бойко е роден с късмет. Защото те са се случвали, след като мото пътешественикът си е тръгвал. (По-конспиративно ориентираните може и да врътнат някоя теория с криминален уклон 😀 , но тя няма общо с действителността). 5 дни, след като Бойко си тръгва от пакистанския град Скарду, там са убити 8 французи. Аналогична е случката в спокойно, пълно с весели хо̀ра, градче в Таджикистан, където, след отпътуването на нашия събеседник, избухват големи размирици.
И докато шарим нагоре-надолу по географската карта, стигаме до съседна Турция. “От 2008-ма всяка година карам там. Има ужасно много туристически места, които преди бяха със свободен достъп. Сега обаче не са. Природата в Турция е страхотна – караш по планините, колкото ти душа̀ иска. Но по тези пътища трябва много да се внимава – там е за спокойно каране. И да разглеждаш. Аз избягвам да ходя в големите им градове. Интересно ми е извън тях. А кухнята е невероятна! Турция си е хубава… Перфектна е за пролетно каране. Но не е вярно, че там е много евтино.”
Снимка: личен архив.
Питаме Бойко
какви съвети би дал за тези,
които планират дълго мото пътуване:
“1. Много добре си подбирайте източниците на информация! Не се доверявайте на 100% на написаното, а на собствената си преценка. Защото е изключително важно откъде ще получиш информация за дадено пътуване. От това зависи как ще си изкараш. Преди да тръгнем за Африка, ние изчетохме ужасно много глупости. И на място видяхме, че действителността няма нищо общо с написаното по форуми и пр. Допуснахме грешката да вземем огромно количество багаж + резервните части, които мъкнехме. Това направи мотоциклетите ни много тежки, трудни за каране.
2. Информирайте се какви са порядките за съответната страна, особено в мюсюлманските държави. Важно е да знаете какво може и какво не. Защото, когато отиваме там, не е необходимо да се правим на завоеватели, нали?!”
Снимка: личен архив.
И тъй като от дълго време ни човърка недоумЛението защо родната ни България не е предпочитана мото дестинация (е, имаме си своите версии, де), решихме да сондираме мнението на Бойко. “Ние сме една от малкото държави, където абсолютно навсякъде можеш да караш мотоциклет. Но! Първо пътищата ни са… абе, нямаме един нормален път. Трагедия е. Асфалтът е стар. Некачествено е положен. И второ: нужна е огромна рекламна кампания в чужбина.”
Накрая питаме Бойко къде би искал да се върне с мотоциклета. След кратък размисъл, гарниран с дълбока въздишка 😉 , той казва: “Може би в Африка. Там ми беше най-интересно. Иска ми се да мина по Западния бряг, защото при пътуването ни не можахме да осъществим първоначалния си замисъл да се върнем оттам. Със сигурност бих отишъл там. Стига да дават визи. И да няма размирици.”
Красиви, безаварийни и щастливи да са пътешественическите ти километри, Бойко! А ние от BMM очакваме още твои интересни мото разкази.
BMM©
Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.
