Снимка: личен архив.
Говорим си с Василена за мотоциклетите. За адреналина. За таланта да увличаш хо̀рата след себе си. Измежду всички тези теми някак си се набърка и езотериката…
Коя е Василена ли? Цялото ѝ име е Василена Попова-Радичкова. Варненци я познават. А покрай тазгодишното мото отбелязване на 8 март в морската ни столица и хо̀ра извън Варна се “запознаха” с нея – индиректно, от телевизионните екрани.
И сега – поред. По BMM-ски ред, де 😉 . Ред, в който има и хронология, и причини, и следствия. Но най-вече има измъкване наяве на неща, които събеседникът ти е заровил в душичката си. И които си ги пази грижливо, защото смята, че те не са важни за околните. Да, ама не! За нас от BMM са важни 😎 .
BMM: Откога караш мотоциклет?
Василена: От 2 години и 3 месеца.
BMM: А как се запали по мотоциклетите?
Василена: Смятам, че човек наистина се ражда мотоциклетист. Не че става, ражда се такъв! И разбрах, че при мене просто е дошъл моментът, в който да усетя страстта към мотоциклетите.
BMM: Чакай, чакай. Какво му беше специалното на момента?
Василена: Бях в емоцонална дупка. Преди четири години съпругът ми почина…
И започва да разказва – за една голяма и красива любов. И за едни необясними на пръв поглед случайности и съвпадения. Говори за волната и свободолюбива душа̀ на покойния си съпруг – Светлина по пътя му. В ученическите си години той имал Gilera. След това обаче са запалил по сърфа. Душа̀та му била на сърфист. Обожавал свободата. Затова и душа̀та му искала да кара (и) мотоциклет.
Снимки: Нед Стоянов, Moreto.Net. Колаж: BMM.
Е, той не успял в това.
Но пък Василена реализирала и неговия, и собствения си мото порив:
“Знаеш ли, на 21 декември 1994 г. съпругът ми влезе в моя живот. На същата дата, но през 2022 година моят мотоциклет дойде при мене. Не е случайно, нали? Знам, че съпругът ми ме подкрепи. Знам, че изживява всичко, което и аз изживявам…”
BMM: А усещаш ли присъствието му, когато караш?
Василена: Усещам подкрепата му. Сега ще ти разкажа за едно падане отпреди година. Малко хо̀ра знаят за него. Та на 25 февруари 2024 г. тръгнахме с моя приятелка (във Върна сме известни като Куку и Пипи 😉 ) да ядем кюфтета в Турция. И още като тръгнах, имах усещането, че нещо ще ми се случи. Аз карам доста скоростно. От 30 години съм шофьор. На мотоциклета се чувствам като пилот – с най-добрата конотация. Концентрирана съм. Но когато съм в завои (както беше на Малко Търново), търся перфектната комбинация между скоростта, безопасността и усещането за адреналин. И се стремя да го изживея това усещане.
Отидохме ние двечките в Къркларели (Kırklareli). Хапнахме кюфтенца, взехме си баклавичка. На връщане единият митничар ни казва:
“Момичета, внимавайте надолу по завоите!”.
Три пъти го повтори и само мене гледа… Ама какво да внимаваме, бе? Нали на идване ги минахме тези завои? А и аз ги познавам – немалко пъти съм ги минавала със съпруга си, макар и с автомобил.
Тръгнахме. 7-8 километра по-надолу влизам в завоя със 120 км/ч. И просто паднах. Инстинктивно натиснах спирачката, но не пускам мотоциклета. Подсурнах се с него. Екипировката ме спаси. На нея почти нищо ѝ нямаше. Целият мотоциклет отскочил, аз – заедно с него. Паднах на земята, той върху мене. Само левият ми глезен беше навехнат. Нищо друго ми нямаше. До Варна си закарах машината на собствен ход.
Затова ти казвам: знам, че, когато карам, съпругът ми е неотлъчно до мене. Помага ми. Подкрепя ме…
И стигаме до мото отбелязването на 8 март във Варна. Василена разказва, че идеята се появила на миналогодишното мото шествие “В името на България”, което традиционно се организира от Stormbringers MCC. Речено-сторено: на празника на жената се събрали приятели и спретнали 😉 едно импровизирано мото шествие с 30-ина мотоциклета.
Снимки: Нед Стоянов, Moreto.Net. Колаж: BMM.
За тази година обаче подготовката била по-стабилна. Резултатът – също, защото на мото отбелязването на 8 март
в морската ни столица имаше около 220 мотоциклета!
Василена споделя: “Исках да усмихнем всички присъстващи. Какво значение има, че дама ти подарява цвете? Ако до нас няма мъж, не е проблем сами да си подарим, нали?! Защото ние можем (и) сами да се справим. Можем много неща една за друга да направим. Затова се обръщам към всички дами – без значение мотоциклетистки ли са или не. Мили момичета, не се отказвайте от мечтите си! И не бъдете половината на “половинката” си!”.
… Има разговори, на които не можеш да сложиш точка. Защото със сърцето си, със сетивата си знаеш, че ще има продължение (или пък продължения). Е, разговорът ни с Василена Попова-Радичкова е точно такъв. Знаем, че това момиче ще продължи да увлича след себе си. Знаем, че ще продължи да прави смислени неща. Какви ли? Ами ще видим 😉 .
BMM©
Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.
