Снимка: Razvan Mirel (Unsplash)
Сигурно всеки от нас може да си отговори на въпроса Защо карам мотор? И всеки от нас ще изтъкне своите си причини. Които, като ги обобщим, ще са окажат не-чак-толкова-много 😉 .
А ние от BMM ви предлагаме коментара на нашия автор Михаил Скулев. Колко от нас ще се припознаят в споделеното от него на тема Защо карам мотор? И ще се съгласят с него? 😎
Не помня кога за първи път поисках да карам мотор. Беше отдавна… Винаги съм си представял, че карането на мотор е нещо като да летиш, като да бъдеш птица, да се рееш свободен. После си представях, че е нещо като да си Ангелски очи в Добрия, Лошия и Злия – скиташ се насам-натам, без посока, но свободен. После пораснах и си казах: “Ей, на тия мотористи мацките сигурно им скачат само на едно “Здравей”” 😎 .
Годините си минаваха, а мечтата за свободата на две колела все така си седеше, загнездена в съзнанието ми. От мечта се превърна в цел.
Един ден се качих на мотора на мой приятел, на празен път до язовир Искър. Минах само стотина метра – без да сменям предавки, без да давам много газ… Просто се надявах да не падна.
Усещането беше велико!
Адреналинът, вятърът, ревът на двигателя… Знаех си, че ще ми хареса!
Минаха още година-две и дойде и моят ред. Почти неусетно изкарах курса. Не зная дали научих нещо повече от “осмица” и бутане между конуси, но си знаех, че бях готов.
Няма да използвам всички онези клишета за моторите и приликата с първата жена и т.н. Различно е. Който го е минал – знае.
И най-после – първото ми каране! То беше точно такова, каквото очаквах! Всъщност не – беше още по-яко! Карах само вечер – по празните улици, в компанията на мигащите светофари. Понякога карах по час-два, понякога – докато ми свършат парите за бензин 🙂 . Знаех, че съм изживял мечтата си!
По-късно влязох и в мото средите… Запознах се с други мотористи. Шефът ми се оказа моторист – веднага намерихме приказка и се разбирахме по всички въпроси в работата. Срещаш всякакви хора: случайно, на бензиностанцията, чакайки на зелено на кръстовището, на по глътка вода и цигара, на някоя крайпътна отбивка.
И с всеки сякаш се познавате от години.
Същата страст, същото влечение, същото мислене! Някой казват, че сме като секта. Не съм бил в секта, но може и да са прави 😉 .
Хората, които не са карали, никога няма да разберат. Питат те: “Защо ти е?! Рискуваш си живота, пропиляваш си парите!”. Обичам да им отговарям с цитат от една философска книга: “При колата си винаги в затворено пространство и, понеже си свикнал с нея, не съзнаваш, че каквото виждаш през прозореца ѝ, е просто допълнителна порция телевизия. Пътникът в нея е бездеен наблюдател и всичко се движи отегчаващо в рамката пред него.
При мотоциклета рамката липсва. Човек е в пълен допир с всичко. Става част от гледката, вече не я наблюдава, а усещането за присъствие е изумително. Този бетон, дето свисти на пет инча под краката ти, е нещо истинско, същата материя, по която стъпваш, той е тук, така слят, че не можеш да фокусираш погледа си върху него, но можеш да спуснеш крак и да го докоснеш всеки момент, и всичко това, цялото преживяване, никога не изчезва от съзнанието.”
Някои те разбират…
Други само се правят, че те разбират.
Трети клатят глава, мърморейки “Донори!“. Не можеш да го опишеш с думи, трябва да го усетиш… Ранна сутрин. Изгряващото слънце стопля лицето ти. Около тебе – коли с полузаспали шофьори, слушащи поредния “свеж” сутрешен блок. Червено… Жълто… Ръката ти се свива в юмрук… Натискаш педала, чува се удар на метал… Първа… Моторът изревава… Втора… Трета… Колите остават далеч назад. Всичко около теб се размазва. Студът прониква през якето и кара кожата ти да настръхне. Двигателят бучи, вятърът удря каската ти, а слънцето – бавно издигащо се от хоризонта, те заслепява. Всяко ходене до работата се превръща в уникално изживяване. И ти не искаш то да свършва.
Веднъж спорех с приятел, който защитаваше колите пред моторите. Аргументите чу бяха: мощни двигатели, пазели те жив, скорости, дрифтове, не-знам-си-още-си-какво. Отговорих му с пример от скромната ми мото кариера: “Ако искаш истинска гонка с адреналин, купи си мотор и се опитай да избягаш от лятна буря в планината. Да чуваш тътена от гръмотевиците, да усещаш студения вятър в лицето, миризмата на дъжд, да не знаеш в кой завой гумите ти няма да те задържат…“.
И ако след всичко това някой пак ме попита защо карам мотор – ето защо!
Заради празните пътища.
Заради завоите.
Заради скоростта.
Заради вятъра и слънцето в лицето.
Заради природата около нас.
Заради свободата.
Заради независимостта.
Заради приятелите.
Коментар за BMM: Михаил Скулев
BMM©
Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.
