Берил Суейн е първата жена, която самостоятелно се състезава на Isle of Man TT. Е, за тази мото дама много-много не се говори. Все пак – по подразбиране – легендарното състезание е запазена мъжка територия.
За да сме максимално коректни, първото женско участие изобщо (ever-ever 😉 ) на TT е на германската състезателка Инге Щол (Inge Stoll). През 1954 г. тя, заедно с Жак Дрион (Jacques Drion), участва като копилот в категорията Sidecar TT (мотоциклети с кош). И въпреки първоначалната съпротива на организаторите, двамата завършват на впечатляващото 5-о място в клас Sidecar TT.
Коя е Берил Суейн?
Рожденото име на Берил Суейн (Beryl Swain) е Берил Дж. Толман (Beryl J Tolman). Тя е родена на 22 януари 1936 г. и израства в Уолтъмстоу (Walthamstow), Североизточен Лондон, Великобритания. Работи в компанията P&O в лондонското Сити, а през 1952 г. среща собственика на сервиза за мотоциклети Едуин Суейн (Edwin Swain). След 6 години двамата сключват брак.
Така мото страстта на Берил расте с всеки изминал ден и дамата започва да се състезава – на пистите “Брандс Хеч“ (Brands Hatch) и “Снетъртън“ (Snetterton).
И стигаме до ТТ. Преди състезанието през 1962 г. от Международната федерация по мотоциклетизъм (FIM) обявяват нещо, което е под благовиден предлог “сигурност”. Та от съображения за сигурност теглото на състезателите трябва да е минимум 9 стоуна и 6 паунда (около 60 кг). А Берил към онзи момент тежи по-малко от 8 стоуна (около 51 кг). FIM пък не е налагала такова ограничение за нито едно друго състезание. Т.е. забраната е специално предназначена за Берил Суейн!
Дамата обаче не се отказва, бързо качва част от “изискуемото” тегло, а за останалата част великодушно ѝ разрешават да носи колан с тежести. Така Берил се явява на състезанието в клас 50 cc и пресича финала с 23-то място (от общо 25 участника). Тя е с италиански мотоциклет ITOM (Industria Torinese Meccanica), който не може да се конкурира с германските и японските машини на останалите участници.
Край на TT-кариерата
В ТТ английската мото състезателка не е екзотична атракция, както я възприемат голяма част от присъстващите на онази надпревара от 1962 г. Тя е състазател с талант и огромен потенциал. Това ли е уплашило FIM, че от федерацията да отнемат международния лиценз на Берил? Или пък сексизмът се е развихрил с пълна сила? Но на следващата година (1963 г.) FIM забранява участие на жени в Isle of Man TT – защото рискът жена да загине по време на състезанието бил твърде голям. Забраната остава в сила 16 години – до 1978 г. Благородно и загрижено, а?
Берил Суейн обаче не се предава. С жалба до FIM защитава позицията си – без успех. Успоредно с това се обръща към организаторите на Manx Grand Prix с предложение да има състезание специално за жени (в клас 250 cc). И обещава, че ще доведе 50 състезателки. Но отново ядец – само и единствено мъже можели били да участват.
През 1964 г. Берил слага край на мото кариерата си. Това съвпада и с разпадането на брака ѝ с Едуин Суейн.
Берил Суейн умира на 71-годишна възраст,
на 15 май 2007 г. Тази борбена мото дама преживява и сексизма на FIM, и подигравките от страна на английската преса, и какво ли още не. Е, доживява да види първата жена на почетната стълбичка в състезанието Ultra-Lightweight Manx Grand Prix – британката Мария Костело (Maria Costello), която през 2005 г. се класира на 3-то място.
За някои от феновете на TT Берил Суейн е просто любопитен факт – абе, онази, дето е първата жена, участвала самостоятелно в състезанието. Името на Суейн не заема централно място в летописите на Isle of Man TT. И има защо – отношението към Берил от страна на разните мото институции през 60-те години на миналия век в никакъв случай не е повод за гордост.
Източници: Isle of Man TT, BBC, Vestry House Museum, Classic Racer и др.
BMM©
Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.
