Колега, какво точно демонстрира?

Колега, какво точно демонстрира

Колаж: BMM.

Колега, какво точно демонстрира?”. Отдавна ни се ще да зададем – пардон, да изкрещим – този въпрос. Да го изкрещим на онези, за които “мотоциклетист” не е чест. А е чест да се правят на безсмъртни. Или пък на вселенските тарикати.

Защото от техните прояви се формира т.нар. обществено мнение за нас – мотористите. Пък то – общественото мнение за нас, де – не е най-лицеприятното нещо. Следвайки форма̀та му, ние сме:
– самоубийците, които всяка сутрин стават с една-единствена мисъл: да се бастисаме (ако междувременно успеем да бастисаме и някой друг – това ще е бонус);
– идиотите, които с “музиката” на прекъсвачите си (но не по Брамс например) редовно будят спящото народонаселение;
– “отворковците”, за които законът е врата в полето и правилата за движение са създадени само и единствено за безропотния плебс;
– “свободомислещите”, които, докато се кълнат в изконната си мото свобода, са убедени, че светът се върти около тях.

И докато ние от BMM от години стискаме зъби, за да не изкрещим въпроса “Колега, какво точно демонстрира?”, вместо нас днес го направи един варненски мотоциклетист. Публикуваме мнението му без редакторска намеса.

“Тази сутрин преди работа имах малко време. Реших да изпия кафето си на едно кафене, намиращо се на самата пешеходна зона – точно срещу бившия полски център (кореняците варненци го знаят).

Около мен бяха насядали много хора – усмихнати, с приповдигнато утринно настроение. Изведнъж фоновият шум от тихите разговори се разцепи от дразнещо пърпорещ трясък, който неестетично дрънчеше от недобре изработените самоделни ауспуси на нискокубатурен и доста старичък, но пък порядъчно окълцан бобър. Шумотевицата привлече вниманието ми. Обърнах се да видя какво е това нещо, което звучеше толкова зле.

Вижте сега – аз харесвам шумни мотори.

Този обаче грачеше потресаващо грозно.

Мотоциклетистът дойде по задънената улица “Шейново”, качи се на тротоара, мина покрай барчето и паркира баш на пешеходната алея – точно пред офиса на “Виваком”. След това човекът слезе от мотора и невъзмутимо влезе във офиса да си свърши някаква работа.

Това, което “колегата” не чу, бяха възмутените коментари – и на клиентите на кафенето, и на случайните минувачи. Аз бях с ежедневни дрехи и нищо не издаваше, че съм моторджия. Та имах възможността да се слея с не-мотористите и да чуя какво мислят за нас:
– Гледай ги тия! Нямат респект пред никого и нищо. Но изискват респект на пътя…
– После – пази моториста, а те карат по тротоарите. Кой ще пази пешеходците?
– Айде, вече и по централната пешеходна зона карат тия нагли б@клуци!
– На тия всичките трябва да им конфискуват моторите и да ги спукат от глоби.
Всичките са за затвора!
– И на тия им вдигнаха монумент на моториста. Мен, ако питаш, трябва да го кръстят Монумент на монументалния простак

Даааа… Последното доста ме жегна. Осъзнавах, че аз съм един от тия всичките, дето трябва да сме в затвора. И ми стана тъпо.

Замислих се защо, по дяволите? Отговорът е много прост. Моят мотоциклет беше чинно паркиран на двадесет метра по-нагоре по улицата – на отредените за паркиране места. До мен бяха паркирани още два мотора. Излиза, че трима мотоциклетисти паркирахме културно.

Само един си позволи да вкара мотора си на центъра,

но това беше достатъчно всички да ни сложат под общ знаменател.

И хората не са виновни за това. Просто нас никой не ни видя. Културните мористи остават винаги незабелязани, защото не привличат вниманието на околните с просташки прояви. За сметка на това простаците винаги се стараят да привлекат колкото се може повече внимание – всички да видят магарията им. Само десет простака в града са достатъчни, за да формират общественото мнение – че всички мотоциклетисти са простаци. Нищо, че културните са в пъти повече.

Питам тазсутрешния моторист: Колега, какво точно демонстрира? Може би ниската кубатура на мотора си? Ниската му себестойност? Ниското качество на “тунинга”? Ниската си култура? Ниското си самомнение? Или пък ниското си самочувствие? Ако си искал да кажеш “Вижте ме – аз съм голямата работа!”, не ти се получи…

Стана ми хем тъпо, хем смешно. Карам десет пъти по нов, десет пъти по-голям, десет пъти по-скъп, с десет пъти по-як звук и десет пъти по-впечатляващ мотоциклет, но го паркирах в уличката. Защото нямам нужда да го демонстрирам на пъпа на Варна. Какво щях да демонстрирам? Какъв голям комплексар съм ли?

Важно е какво съдържание имаш в главата, а не какъв мотор караш. Но заради такива, изпразнени от съдържание индивиди с крещяща нужда от внимание, ние всички “сме за затвора и мотоциклетите ни трябва да бъдат конфискувани, защото сме нагли боклуци”.

Благодаря, “колега”, че по този начин формираш мнението на обществото за всички нас!”

Арх. Стефан Коев, мотоциклетист, създател на Монумента “В името на живота и в полет към безкрая”

BMM©

Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.