Снимка: личен архив.
Мечтите, които сбъдваме… Или пък – които не сбъдваме. И те си остават само онези красиви мисли, с които сме живели в някакъв времеви период. Днес пак ще ви разкажем за мечтите, които една мото девойка сбъдна.
Казахме “пак” – забелязахте ли? Защото за тази мото девойка сме ви разказвали. Е, беше през 2021 година. Оттогава много вода изтече. Пардон – девойката много километри извъртя 😉 . И продължава да навърта. Тооооолкова много, че доста мото младежи искрено (но потайно и дълбоко в себе си 😎 ) ще ѝ завидят.
Помните ли Виолета Ветренска? Тази, за която немалко човечѐта със сигурност са си мислили “Тая пък… На тези години…”. Тази, която след като стана пълноправен мото водач 😉 , само за един сезон остави зад гърба си 12 500 км! Тази, която пред BMM сподели: “Виолето, това е твоят живот! Какво като те одумват и те гледат като извънземна? Какво като децата ти не те разбират? Свободата си е твоя и това е твоята мото история!”. (Целият материал ще намерите ТУК.)
Та Вили и мечтите, които сбъдва, отново са във фокуса на BMM. Защото жизненото и романтично мото момиче отиде (и се върна, де 😉 ) с мотоциклета си до Русия. Още сега искаме да кажем едно категорично СТОП на всякакви политически коментари, заигравки, подигравки и пр.! Няма да позволим такива коментари – да си знаете. Защото сигурно има такива сред нас, които искат да отидат с мотоциклета си в… Северна Корея например. Ама засега не става. Вили е искала да отиде в Русия – направила го е, станало е.
Снимки: личен архив. Колаж: BMM.
А сега да започваме с мото разказа на Вили.
“Мечтите ли? Ами това пътуване си ми беше мечта. Преди време колега от Пещера ми каза, че си мечтае да снима мотоциклета си пред московския храм “Свети Василий Блажени“ (“Покров Богородичен“). Е, той засега не успя. Но пък аз сбъднах и неговата мечта.
Била съм в Москва преди 30 години. И ми беше много интересно пак да отида – да видя променило ли се е нещо и какво, хо̀рата променили ли са се, животът какъв е станал. Почнах да разпитвам и си намерих другарче за пътуването – Данаил, известен с котката си Хайди 😉 . Направихме маршрута, отидохме в София, в Аеротур, подадохме документи за туристически визи. Те са за 30 дни и струват 540 лв. на човек (вкл. и здравна застраховка). Там (в Аеротур) ни направиха резервации за хотели в Москва и Санкт Петербург.
И тръгнах. От Белово към Горна Оряховица (откъдето е Данаил). След това в посока Румъния. Първата ни спирка за нощуване беше в един много интересен град – Сибиу (Трансилвания). Чисто, подредено, хо̀рата любезни.
На сутринта потеглихме, а следващата ни нощувка беше близо до унгарската граница. Унгария и Словакия ги минахме за един ден транзит (400 и кусур километра). Посоката ни беше Латвия. Навсякъде, през цялото пътуване,
карахме по второстепенни пътчета.
Прекрасни са тези селски пътчета – поддържани, маркирани, абе, всичко си им е наред. И едни хубави гледки – дъхът ти спира!
Стигнахме Полша. Два часа преди нощувката си резервирахме място – в една къща за гости. Питаш ме на какъв език говорихме. На руски и се разбирахме без проблеми. Да, в България ме бяха предупредили в онези държави да не говорим на руски. Но пак ти казвам – нямахме никакъв проблем с руския.
Е, някои хо̀ра се опитаха да ми създадат изкуствени проблеми. Почнаха се едни коментари под снимките, които качвах във Facebook: “Ама, сега Русия ли… те руснаците…“ и в този десен. Знаеш ли, загорча ми. Защото на собствената си стена във FB аз качвам собствените си изживявания. От политика не се интересувам! Няма какво да ми коментират на политически теми. Като толкова ги влече, да си правят политическите умозаключения на техните си стени! Аз това съм видяла и това съм изживяла!
Та след още една нощувка близо до границата с Латвия влязохме в тази балтийска страна. Какво да ти кажа? Чисто, спретнато, уредено. И хо̀рата любезни, готови да ти помогнат. Знаеш ли, че това ми направи особено силно впечатление през цялото пътуване, във всичките държави, в които бяхме? Как пък някой не ни се изрепчи. Как пък някой не ни погледна накриво. Как пък някой не прокоментира нещо злобно и хейтърско. Нееее!
Всички, които срещнахме, ни се радваха и ни помагаха.
Снимки: личен архив. Колаж: BMM.
А не е като да сме първите мотоциклетисти, които срещат в живота си 😉 .
Пътьом дори попаднахме на мото събор. А след това – последната ни нощувка преди да влезем в Русия, в град Лудза, Латвия. Бяхме чели, че на границата много се чака и че нарочно те мотаят. Е, латвийската я минахме за час и половина. На руската като виснахме в 05.30 часа сутринта, та благополучно я минахме в… 19.30 часа. Но граничните служители бяха много любезни и много пъти чухме “Война е. Извиняваме се!”.
Дотук добре – стъпихме на руска територия. Обаче нямаме резервация, а до Санкт Петербург са си едни 700 километра. В Русия Booking не работи. Интернетът – и той (заради войната). Почна да се стъмва. Стигнахме до едно село и влязохме в пълен със стока магазин да си вземем нещо за хапване. Стигаме до касата, ама нямаме копейки. Да, в България си бяхме обменили рубли. Колеги, да знаете – в Полша и Румъния никъде не можахме да платим с евро – плащаш или с карта, или с местна валута.
Та в магазина имаме рубли, но нямаме копейки. Изведнъж зад нас чуваме мъжки глас: “Аааа, вие сте българи! Ей сега ще ви дам копейки!”. Какво да ти кажа повече…
Напазарували, излязохме от селото. Караме и търсим място за нощувка. Е, имаме и палатка, но това е краен вариант. И хоп – в следващото градче, на главната улица, виждаме едно китно хотелче. Пълно с войничета, но жената на рецепцията ни намери подслон. Знаеш ли колко платихме? 28 лева за нощувка и закуска! Представяш ли си? Красота, любезност и много добро обслужване за 28 лева!
А след това, след още около 450 километра, стигнахме до Санкт Петербург.
Снимка: личен архив.
Нали ме питаше за мечтите?
Ето ти една от сбъднатите ми мечти. Много исках да отида в този град. Да разгледам всичко, което мога. 6 дни бяхме там. Много неща видях, много неща не успях да видя. В Санкт Петербург и в околията му сигурно ще са ми нужни 25-30 дни, за да мога да обходя горе-долу на спокойствие всичките забележителности.
Видяхме Ермитажа, Петерхоф, Царское село, музея “Фаберже”, бяхме на остров Котлин и къде ли още не. Очите ми се напълниха с толкова красота и великолепие!
По улиците на Санкт Петербург – едни големи джипове. Бензинът е левче за литър. Половината от автомобилите са електрически и почти всички са китайски. А хо̀рата любезни, отзивчиви… Повтарям ли се? Е, ще продължа да се повтарям! Знаеш ли колко често чувахме “Българи, братя!”…
След тази разкошотия, наречена Санкт Петербург, потеглихме към Москва. Карахме по второстепенен път. Спираш край него и гледаш едни къщички, от които можеш да си вземеш чай, закуски и пр. Абе, като в приказките. Всичко това – на фона на прекрасни гледки.
И ето ни в Москва. Огроооомен град! Карахме 60 км градско, докато стигнем до хотела. Но важното е, че все пак го намерихме 😉 . На следващия ден ще ходим с мотоциклетите до храма “Свети Василий Блажени“. Обаче няма интернет.
Снимки: личен архив. Колаж: BMM.
След 11 км в задръствания разни и с 300 зо̀ра
стигаме до Червения площад. Снимаме се и искаме да оставим машините на паркинг някъде, за да разгледаме. И какво правим?! Ами аз – като по-о̀правна 😎 , отидох до един военен и го питам. А той ми казва: “Война е и ние нямаме интернет. Но ще ви нарисувам как да стигнете до паркинга.”. Еййй, как пък никъде не видях овълчен човек! Как никъде не видях нерваци като при нас…
И в Москва се отдадох на културно-туристическа програма 😉 . За 6 дни много неща видях. На доста места бях. Но един от най-запомнящите се моменти беше срещата ми с Таня – моя приятелка, която преди години живееше в Белово. Тя така и не можеше да повярва, че ще се вдигна от България и с мотоциклета ще отида в Москва. И че ще се видим. Много мила среща беше, много. Таня ме беше помолила, ако мога да занеса за нейн приятел бутилка български коняк. Занесох, а приятелят ѝ е инвалид – пострадал от ПТП с някакъв безумен джигит. Та този човек така се развълнува… И като се запъна – не та не, ще ни черпи. Ние се дърпаме, но и той не отстъпва. Накрая склонихме. Отидохме в едно като нашия McDonald’s и, докато не ни почерпи с по 1 сандвич и с по 1 безалкохолно, не миряса. Сметката, която плати, май беше колкото месечната му инвалидна пенсия…
След 6 московски дни, наситени с много впечатления и прекрасни емоции – хайде обратно в посока България. Първо тръгнахме към Беларус, където при 40 °C температура навън една мила жена си отдели час от времето, за да ни заведе до банката – за да обменим валута.
Стигнахме до Брест – много красив град е, много ми хареса. И някакви случайни хо̀ра пак ни подаряваха разни неща – шампанско, кока-кола…
Нещо важно за колегите, които мислят да ходят до Беларус:
трябват зелени карти за мотоциклета специално за Беларус! Ако нямаш, глобата е 220 лв. на човек (иначе редовната цена на зелената карта е около 40 лв.).
Обаче митничарят беше много учтив и навсякъде ни съпровождаше. А пък се извила една гоооооляма опашка и ние – като нахални българи, си мислим, че можем да ги прередим. Но правилата трябва да се спазват. Пред нас имаше двама беларуски мотоциклетисти. Поговорихме си с тях и те ни казаха, че можем да минем между автомобилите, но до първата бариера. След това трябва чинно да си изчакаме реда. Е, изчакахме и за общо 5 часа минахме границата.
А след това – през Полша и по обратния път до вкъщи. Рекапитулацията в цифри: за общо 26 дни (от които 12 без да караме) изминахме точно 7200 км. Рекапитулацията в емоции: невероятна красота, прекрасни хо̀ра, чудни пътища, незабравими спомени. И най-важното: мечтите, които сбъдваме!”
BMM©
Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.
