
Колаж: BMM.
Ми не те видèх… Или защо е такъв батак по граничните ни пунктове? – пита нашият колега и читател Георги Димитров. Публикуваме коментара му, изпратен до BMM, (почти) без редакторска намеса.
“Човек и добре да живее, рано или късно се сблъсква с реалността по нашите гранично-контролно пропускателни пунктове. Тази реалност обаче определено не е интелигентна, любезна или очарователна.
Лятото е в разгара си, няма тестове или сертификати за COVID. Това, в комбинация с някой свободен лев, отваря у мене така желаната от години идея за пътешествие – една страхотна мото разходка в Сърбия. Стартирам от София, през Кюстендил, ГКПП Олтоманци, Босилеград, езерото Власина и влизам през ГКПП Стрезимировци за към Трън, Брезник и София. Ако карате мотоциклет, направете това кратко пътуване.
Много е зареждащо, докато… не се сблъскате с нашите митничари.
Караш си мотоциклета с още двама колеги – за да е по-забавно. Природата те радва и на сръбския пункт с кеф си даваш документите на дама с вид на модел. Впрочем пунктът също се казва Стрезимировци – просто в едни отминали времена селото е разделено през средата.
Въпросната дама гледа строго, но е адски вежлива. Разпитва те имал ли си проблеми по завоите – защото са доста остри. Одобрява избора на ресторант и за следващия път ти предлага друга алтернатива. Накрая те изпраща с “Лек път и пак заповядайте в Сърбия!“. ВЕЛИКО! Не знам дали е вежлива по възпитание, или трудовата ѝ характеристика го изисква. Но в петък (26 август 2022 г.) пак съм натам – за “Рощилиада“.
Спечелиха ме тези хора, но това е друга тема.
С приповдигнато настроение се насочваме към Родината. И хоп – задейства се някаква щуротия, която мие. По-скоро църцори по колите с вода. Да, ама аз съм на мотоциклет.
Двата мотора пред мен спират и младежите правят грубата грешка да попитат на кое гише да отидат. Първата среща с българската действителност идва с описаните по-горе митничари. Излиза един и задава мъдрия въпрос: “А ще мога ли първо да си изпия кафето?!“. Задава го с един-не-много-мил-тон. Цъка си митническите неща на компютъра и тия двамата пред мен минават проверката.
Докато не ги спрат на втора бариера, където тонът става леко по-груб – може би за респект:
– Нещо за деклариране, цигари, алкохол?
– Не.
– Сигурен ли си???
– Да!!!
– Ама няма нищо, нали?!
– Да отварям ли раницата да ви покажа?
– Аре ‘бей!
И в този момент аз подавам паспорта за проверка. Забавлявах се с тия нашите служители. Паралелът с дамата от съседната митница беше неизбежен… Дадоха ми документите и аха да ги прибера,
когато една бариера се стовари на моторетката ми.
Ей така – юнашката, отгоре на предния панел. От ония старите соц-бариери без гумено на долната страна.
– Ехеее, какво правим, бе?!?! – влизам в стилистиката на държавния служител, докато не получавам мега отговора:
– Ми не те видèх…
Излезе тоя с кафето и почна да се суети и акъл да дава как щяло да “падне“ одраното на боята… Запалих си мотора, теглих му една наум и подкарах бесен.
След 200 метра получих прозрение, което ме накара да бия спирачки и да се върна обратно. Реших да взема името на човека, който работи на граница и очевидно не вижда какво става около него! Впрочем той се изненада на моя въпрос как се казва и даде втори мега отвор:
– Е тука си пише! – и посочи старателно покрития си от ризата бадж.
Казах му, че очевидно не мога да прочета и искам да подам оплакване срещу него, а той гордо се изпъчи с думите:
– Ивко Бонев се казвам!
Г-н Бонев, да ви кажа няколко неща:
1. На работа кафето е на втори план. Първи план е да си свършите задачите. Ще е хубаво, ако е малко по-любезно.
2. Като ударите някого, най-често се казва “Извинете!“.
3. Вие работите на ГРАНИЧЕН ПУНКТ и отговорът “Ми не те видèх…“ е нелеп. Утре няма да видите я човек, я кола, я камион, я нещо друго.
Обещах ви да се оплача от вас и го правя.
Ивко, нали не си мислиш, че ще ми вземеш тия 50 кинта глоба за обида на полицай? Защото, ако го направиш, ще плащаш пребоядисване на мотор – камерите записват. Надявам се, защото, ако ти отговаряш за тях, може и да не си ги видèл. Сега този текст ще отиде и към официалния e-mail на МВР за обратна връзка.
А всичко можеше да приключи просто с едно “Извинете!“.
С цялото ми неуважение,
Георги Димитров
P.S. Лек път и приятно висене по границите… дано не срещнете Ивко-вци. За “Рощилиада“ ще проверя как са колегите на ГКПП Калотина.”
P.S. от BMM: Ние също сигнализирахме МВР + Агенция “Митници”. Защото за всеки, който влиза в страната ни, ГКПП-тата ни са визитката на България. Ивковото поведение тип “Ми не те видèх…” кара чужденците, които идват в България, да се чувстват нежелани на̀влеци. А нас – българите ни кара да се чувстваме чужденци в собствената си държава.
BMM©
Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.