Снимки и колаж: BMM
Кой, как и защо употребява мото нашивките? Или май ще бъде по-коректно да кажем “може да ги употребява”?
Въпросите кой, как и защо носи мото нашивките пряко кореспондират с мотоциклетната субкултура в цял свят. И най-вече с частта ѝ с клубовете. Най-често срещаните клубни образувания са MC-тата и MCC-тата, за които ние от BMM сме писали неведнъж. Има и други видове мото образувания, за които също сме писали (информация за тях ще намерите ТУК).
В телеграфен стил да припомним, че организационният формат MC (Motorcycle Club) се появява в САЩ в средата на миналия век, след приключването на Втората световна война. Почти всички тогавашни MC-та са създадени от бивши военни. На армията и бившите ѝ служители дължим кожения мото стайлинг и йерархичното офицерско разделение. Дължим още емблемите, нашивките и всички други отличителни знаци, станали с течение на годините неотменна част от цялата мотоциклетна субкултура.
MC-структурата е строго йерархична.
Спазват се общоприети (в световен мащаб) правила, нужни са дисциплина, отдаденост и отговорност към клуба и членовете му. Тези клубове трябва задължително да имат клубна къща. За да бъдат официално признати, трябва да имат одобрението от доминиращия МС за региона или от общото събрание на мото клубовете за региона. В имената им не бива да се съдържат името на страната, в която са учредени (освен ако не е заварено положение), както и думи и значения от вече учредени клубове.
В организационен и субординационен аспект всяко MC има: президент на клуба (President), вицепрезидент (Vice President/VP), секретар (Secretary), касиер (Treasurer), сержант по оръжията (Sgt. At Arms) и офицер по пътуванията (Road Captain).
Задната част на елек на член на MC. Снимки: Pinterest. Колаж: BMM
А елекът на всеки един член (member) на MC (или MCC) е неговата Светая Светих. Гърбът е световен стандарт за МС-тата и се състои от предна и задна част.
Задната част съдържа 3 компонента:
– горна дъга (Upper/Top Rocker), в която е изписано името на клуба;
– средна част (Middle) – тя съдържа символа на клуба;
– долна дъга (Bottom Rocker) – в нея се изписва градът, в който е учреден клуба, или името на държавата.
Като допълнение се поставя и малък квадрат с абревиатурата МС от дясната част на гърба под или встрани от клубния символ, над долната дъга.
В предната част на елека са мото нашивките (Flashes). Те показват:
– името на клуба;
– функцията на члена, който ги носи (ако той има такава);
– града, от който е мото клуба.
Допускат се допълнителни нашивки със символични и значими наименования, които са свързани с клуба. Могат да се поставят странично дъги от предната страна на елека, които да съдържат имена, понятия и други отличителни за клуба думи и изрази.
Дотук – с информационната част за мото нашивките.
Следва коментарно-разяснителната 😉 . Въпрос на личен избор е дали ще си член на мото клуб (MC или MCC), дали на мото организация или ще си свободен моторист. И да – свободата май е най-характерната черта за нас – мотоциклетистите. Хората обаче сме различни и имаме различни схващания за свобода. Защото разбиранията ни може да са за организирана и дисциплинирана свобода. Може да са само за дисциплинирана свобода. А може и да са във формат непризнаване на каквито и да било правила, ред, организираност, йерархия и пр. – т.е. нещо като анархо-сЛободия.
Изборът на членовете на мото клубовете е строго организираната и дисциплинирана свобода. Този техен избор им носи много повече отговорности и ангажименти, отколкото ползи (в най-общия смисъл на думата). Семейството на всеки мембър на MC е неговият клуб! Правилата са ясно дефинирани и би трябвало да се спазват безпрекословно. Когато някой пожелае да стане член на MC, той трябва да извърви определен път (може и няколко години), за да си заслужи този натоварен с изключителни отговорности статут. Но! Това е въпрос на личен избор, нали?
И сега – отново за мото нашивките 😉 .
Ако някой иска да ги носи, има два варианта.
А. Първият вариант от своя страна има два подварианта:
1. Да ги заслужи – т.е. да стане/бъде член на MC или MCC.
2. Да носи отличителни мото знаци на мото обединение/сдружение/образувание, които знаци обаче отговарят на определените и регламентирани за съответната територия/държава мото правила. За България те са: отличителните знаци да са в бяло-черната гама, гърбовете да са от една част, не по-голяма от 30 см, а отпред да няма нашивки, идентифициращи функцията (“длъжността”) на съответния член. Само преди месец на територията на София имаше случай, който бързо беше… коригиран 😎 . Членовете на едно мото сдружение си бяха сложили нашивки President, Treasurer и пр. – а по регламента на Sofia’s MC нямат право на това, защото не са мото клуб. Е, тези нашивки изчезнаха и останаха само съобразените с изискванията 😉 .
B. Вторият вариант не е най-препоръчителното нещо на този свят 😀 . При него любителите на всякакви бродирани емблеми могат да се потопят в необятния пазарен свят на различни онлайн (а понякога и физически) магазини. И да се обзаведат с елеци, нашивки, дъги, цветове и каквото още се сетите.
Няма да е добре обаче да посегнат
към такива на известни мото клубове (които най-често са т.нар. еднопроцентови), както и да се появяват на публично място (или на мото събори и срещи) с тях. И такъв случай имаше. Преди година един нашенски младеж си беше закупил елек (с гръб и всякакви съпътстващи нашивки) на забранен от Националното събрание на мото клубовете в България световно познат клуб. Младежът почти конспиративно разпространяваше версията, че е член на сръбския чаптър на въпросния MC. А немалко мотоциклетисти го търсеха, за да го… посъветват 😀 .
На финала: за съжаление, болшинството от българите много обичат да етикетират и да се делят. Едните били не-знам-си-какви, защото носели гърбове и нашивки. Другите били еди-си-какви. Третите пък били най-свободните, щото не признавали никого и нищо… Само че! Всеки си прави своите си избори. И си носи отговорността за направените от самия него избори! А чуждите избори, когато не застрашават нечий живот, е редно да се уважават. Просто хората сме различни и избираме/харесваме различни неща. Има обаче едно нещо, което ни обединява – без значение дали сме клубни или свободни. И то е любовта към мотоциклетите и мотоциклетизма!
Екип на BMM
BMM©
Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.
