Снимката е предоставена от Нетка Коева.
Насилниците имат имена. Имат дори и адреси. Въпреки че обикновено не разпознаваме тези, чиято психическа и/или физическа агресия към партньора им съсипва и понякога убива животи, тях – насилниците – ги има. А жертвите им (пак обикновено) мълчат.
Преди броени дни у нас се появи една интересна книга с новаторско оформление. Тя е двукорична и разказаното в нея ще прочетем по необичаен начин. Акцентът е върху два много важни въпроса – домашното насилие и изборът, сами по себе си и взети заедно. Автор на тази книга е добре познатата на читателите на BMM Нетка Коева – щурото момиче, което е “задна седалка”, но пък е обиколило на мотоциклет толкова много места и е написало толкова много прекрасни и полезни пътеписи, че е повече моторист от немалка част от определящите себе си за мотористи 😉 .
Нетка Коева. Снимка: личен архив.
За книгата “Въпрос на избор”, за дебюта на сладкодумната пътешественичка в новото ѝ амплоа на писател с издадено произведение и за това дали насилниците имат имена си говорим с автора Нетка Коева.
BMM: Към кого е адресирана книгата?
Нетка: Може и да прозвучи тъпо, но книгата е адресирана към всички. Макар да изглежда, че напоследък много се шумѝ около темата за домашно насилие, не е така. Или по-точно се шумѝ, но не се разбира достатъчно ясно. Има разлика между шум и разбиране. Причина за това
не е липсата на говорещи, а липсата на слушащи.
Домашното насилие не е само бой и убийства. Домашното насилие има много повече измерения, които все още не осъзнаваме, неглижираме и дори приемаме за нормални от поведенческа гледна точка. Историята в книгата акцентира върху тях.
Все пак ще дам по-конкретен отговор на въпроса. Надявам се книгата да достигне предимно до два типа хора. Първият тип са хората, които са жертви на домашно насилие, но не осъзнават това или го неглижират, опирайки се на общоприетото за нормално поведение. Вторият тип са тези, които са странични наблюдатели на насилие и които или не го индикират като такова, или не осъзнават важността на евентуалната им намеса.
Мечтая поне един човек, докато чете разказите ми, “да се светне”, че с него или покрай него се случва нещо нередно и да промени това. Да спаси себе си или човек от обкръжението си.
BMM: Защо, според тебе, жертвите на насилие в общия случай мълчат?
Нетка: Страх и срам. Това са двете основни причини жертвите да мълчат и да търпят. Страхът от възможните последствия, защото често
жертвите са заплашвани с какви ли не ужасни сценарии.
Страхът, че ако избягат, няма да се справят – физически, психически и финансово. Страхът, че ще бъдат отритнати от обществото, което общество е безобразно критично към чуждите животи. Тук идва срамът. Срамът, че ще се разбере какво се случва с тях. Срамът, че са го позволили. Срамът, произлизащ от най-омразното за мен съображение “Какво ще кажат хората?”.
BMM: Говориш като от първо лице, като човек, който е преживял насилие. Или поне като човек, който е бил непосредствен свидетел. Така ли е? Ти преживяла ли си домашно насилие?
Нетка: На този въпрос рядко отговарям и давам обяснения. Но пред BMM за първи път ще дам по-обстоен, макар и не детайлен отговор. Нещо като “Искрено и лично с BMM”.
Да, преживявала съм домашно насилие.
Предимно психическо, което оказа страшно негативно влияние на личностното ми развитие впоследствие. И което все още понякога “цъка” на подсъзнателно ниво. Преживяла съм сексуално насилие. Когато става дума за семейство, това звучи може би абсурдно, но е нещо, което реално се случва и което за потърпевшия е смазващо. Не съм бита единствено благодарение на съсед, който не се поколеба да вземе отношение и да предотврати физическото насилие.
Именно затова пропагандирам да не стоим безразлични, защото от първо лице знам, че непримиримостта на страничния наблюдател помага и спасява! Всичко това ми се случи много отдавна, когато бях още млада и не осъзнавах, че дори най-близките ни хора могат да бъдат различни от представите ни за тях. За мое щастие бързо си дадох сметка за случващото се с мен и се спасих навреме. Вярвам, че ми помогна и това, че не се интересувам от хорското мнение, особено когато става дума за здравето и щастието ми. Както отбелязах, “Какво ще кажат хората?” е значителен фактор при жертвите на домашно насилие.
BMM: Кое е по-голямото зло – психическият или физическият тормоз? Като че
насилниците имат особено ниво на чувствителност.
Нетка: Да, но токсична чувствителност. Те буквално хващат от въздуха твоите страхове, неуверености и най-вече чувството за вина. И започват да те “работят”. Болшинството от жертвите устойчиво заживяват с мисълта, че без него – насилника, те няма да могат да се справят. Защото така им е вменил самият насилник. А онези, които все пак са намерили сили да се изтръгнат – най-вече от себе си – обикновено продължават да живеят с комплекси за себе си. Психическото насилие винаги, винаги идва преди физическото. И трае ужасно дълго – преди да се прояви на физическо ниво.
BMM: Човек ражда ли се насилник? Или става такъв?
Нетка: Става! Среда, “възпитание”, личен пример…
BMM: Благодарим от сърце за откровено споделеното! Убедени сме, че с първата си книга “Въпрос на избор” ще успееш да помогнеш на немалко хора. Успех!
На финала – още нещо важно. Официалното представяне на книгата на Нетка Коева ще бъде на 18 юли 2021 г. (неделя) от 16.00 до 20.00 часа в George Nails Room (София, ж.к. “Младост 2”, бл. 245). Приходите от продажбата на “Въпрос на избор” ще влязат във Фонда в подкрепа на жени, пострадали от домашно насилие на Фондация BCause. Събитието във Facebook вижте ТУК.
BMM©
Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.
