Петрова нива. Снимка: Българска история

Ако почиваме по южното ни Черноморие, ще е истински непростимо да не си направим бургаска еднодневна мото разходка. Пък и наложените ограничения покрай коронавируса вече (почти) паднаха. Затова е време да се върнем към любимите си мото пътувания. А мистериозната и красива Странджа заслужава да ѝ отдадем нужното внимание – категорична е нашата пристрастена мото пътешественичка Нетка Коева.

Маршрутът ни за нашата бургаска еднодневна мото разходка.

Ето и нейното предложение за бургаска еднодневна мото разходка. Планът включва: Бургас – местност Петрова нива – с. Бръшлян – Малко Търново – Царево – Резово – Бургас. В описанието за това пътуване Нетка е включила и местностите Мишкова Нива и Градището (Гробницата на Бастет). Но те не фигурират в маршрута, защото първата е достъпна само за високопроходими машини, а втората – само със специализиран транспорт и с разрешение от Гранична полиция.

И като казахме маршрут – можем да го видим тук. Километрите (общо в двете посоки са около 280. Навигацията показва времетраене почти 5 часа.

Но добре знаем, че път време няма 😉 .

Освен това вниманието и съобразителността са задължителни, защото част от шосетата не са в особено добро състояние, а участъкът Малко Търново – Граматиково е направо в лошо. Пък и спирането за разглеждане и почивка е въпрос на индивидуален избор.

За нашата бургаска еднодневна мото разходка изходната ни точка, разбира се, е Бургас 😎 . Тръгваме малко на юг, а след това – при Крайморие – хващаме отбивката към с. Маринка и поемаме на югозапад по шосе Е87. Пътят е в доста добро състояние и е любим на местните “скоростни“ мотоциклетисти. Ние обаче няма да взаимстваме примера им, нито пък ще злоупотребяваме със скоростта.

Малко след Звездец се отклоняваме вляво (да следваме табелите – има ги) и тръгваме към местността Петрова нива. Петрова нива е мястото, където през 1903 година е приет плана за въстанически действия по време на Илинденско-Преображенското въстание. Всяка година на паметника се провежда Национален възпоменателен събор. Можем да влезем в църквата “Света Петка“ и да посетим музейната експозиция, която напомня за героичните събития. За местността се носят и приказни легенди, свързани със самодиви и овчари. Но, ако ни влече мистиката, сами ще ги разберем – легендите, де 😉 .

След разходката из Петрова нива се връщаме по обратния път и се насочваме на юг, отново по шосе Е87 в посока с. Бръшлян. За да стигнем до селото, следваме табелите, които ще ни отбият от главния път.

Историческият музей в Малко Търново. Снимка: Otivam.bg

Атмосферата на село Бръшлян се дължи на това, че

всичките му къщи са в автентичен странджански стил.

Когато се разхождаме из него, имаме чувството, че сме попаднали в машина на времето и сме се върнали в началото на миналия век. Уютно и приятно е. Можем да разгледаме експозицията в Етнографския музей, да посетим килийното училище и църквата “Св. Димитър“.

Следващата ни спирка е Малко Търново. Градът има богата и интересна история. Има три музея, две църкви, а покрай него се намират доста интересни места.

Точно тук – в Малко Търново, правим онова лирично отклонение в маршрута, за което споменахме в началото. Най-популярните забележителности около Малко Търново са Мишкова нива и Градището (Гробницата на богинята Бастет).

Мишкова нива е огромен археологически комплекс, датираш от около II – началото на I хил. пр. Хр. Включва изумително тракийско светилище, могилен некропол, крепостта на връх Голямо Градище и още много изследвани и неизследвани обекти. Мястото е пропито с мъдростта на древните, но и до ден днешен остава загадка за нас. До Мишкова нива можем да стигнем с високопроходим мотоциклет, защото пътят е черен и чакълест. Ако много искаме да идем, но машината ни не го позволява, можем да се обърнем към туристическия център в Малко Търново. Те организират по няколко екскурзии дневно (зависи от интереса) с джипове и екскурзовод до Мишкова нива.

Хората са много отзивчиви,

разказват много интересни неща и според нас турът с тях абсолютно си заслужава.

Градището (Гробницата на Бастет) – едно от най-забулените в мистерии места на Странджа, а и на България. Намира се между върховете Голямо Градище и Малко Градище. За него се носят невероятни свърхестествени и конспиративни легенди, в което са намесени египетски божества, вселенска мъдрост, баба Ванга, убити от проклятие хора, Людмила Живкова и дори причината за трагичната ѝ смърт. Въобще, ако човек реши да чуе/прочете всичките тези истории, тръпки ще го побият.

За да посетим обекта, трябва отново да се обърнем към туристическия център в Малко Търново. Екскурзията им е супер интересна, а, ако извадим късмет и ни извозят дотам с УАЗ-ка, купонът е гарантиран. Пътят до мястото е труден – стръмен, планински, черен. Затова категорично препоръчваме хора с неподходящи мотори и недостатъчно способности въобще да не тръгват по него. А и да не забравяме, че мястото влиза в пограничната зона и до него се стига само с разрешение от Гранична полиция (което разрешение се урежда от хората в туристическото бюро).

Резово. Снимка: Отбивки

Време е да оставим мистичната Странджа

и да се върнем обратно към морето. Ако мистериите ви малеят – пишете ни и ще ни упътим към Индипасха 😎 .

Излизаме от Малко Търново по път 99, който ще ни заведе в Царево. Важно предупреждение! По прясна информация от наши бургаски приятели участъкът от Малко Търново до Граматиково все още е в доста лошо състояние, а от Граматиково до Царево е прясно изкърпен. Ей, сигурно никога няма да го оправят това шосе… Та, да се въоръжим с търпение и да караме много внимателно!

От Царево хващаме главния крайморски път (9901) и, докато се наслаждаваме на морските пейзажи, пътуваме в посока Резово – най-южното ни черноморско селище. В самото село няма кой знае какво интересно. Там се ходи (освен за тиха и спокойна почивка, де), за да застанем под развяващия се трибагреник и да вперим поглед в красивия турски плаж Бегендик. И за да се “тагнем“, разбира се 😉 .

Резово е крайната точка в нашия маршрут и е време да се прибираме. Хващаме обратно по шосе 9901 и така до Бургас. Да не забравяме, че след Царево пътят става изключително натоварен, трафикът е убийствен и трябва да сме много внимателни. И да не се увличаме в безразсъдство по иначе приятните завои покрай река Ропотамо 😉 .

Ако разходката не ни е стигнала, на връщане от Резово можем да се отбием на някой от най-прекрасните плажове по южното ни Черноморие – красивия (и за съжаление все по-пълен с хора) Силистар, живописното устие на Велека, култовия Шофьорски плаж. А защо не и на нашия най-любим плаж – южният на Приморско, в по-малко посещаваната му от хора част между Приморско и ММЦ. Където е най-финият и жълт пясък по Черноморието!

Други наши идеи за еднодневни мото разходки вижте тук, тук, тук и тук.

А всички Нетини мото истории ще намерите тук.

BMM© 
Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.