Снимка: личен архив
“Там, където няма фалш – там обичаме да пътуваме.” Това беше лайтмотивът на разговора ни с една прекрасна двойка на мотори.
И двамата карат спорт туристи. И двамата имат един и същ мото стаж – 6 години. Пътуват само двамата – знаят си темпото и нямат нужда от комуникационни устройства. Тя е малко над 40-те, а той – малко над 50-те. Тя обикновено не знае къде точно са, а той е старателно-планиращият-пътешествията-им. Тя е Десислава, той – Щерьо.
Разказват, че в България са обиколили, каквото са могли. Или пък са искали 😉 . И основно пътуват извън страната ни – Турция, Гърция, Албания, Северна Македония, Грузия, Армения. Обичат пътуванията – заради срещите с други хора, култури, традиции и кухни. Изтокът ги влече – силно, неудържимо и май безвъзвратно. Защото (в общия случай) на Изток няма фалш. И там хората са истински.
Питаме ги колко дълги са пътуванията им. Питаме ги и разни други неща, а те отговарят един през друг 😉 :
Щерьо: Времето никога не стига и винаги е малко. Минималният минимум е 2 седмици. Много ми се иска да пътуваме по-дълго – месец например. Но, заради работата ни, няма как да се случи. Засега, де.
Деси: Щерьо планира всичките ни пътувания. Много е добър, той е лидерът.
Снимки: личен архив. Колаж: BMM
Аз обичайно никога, ама никога не знам къде сме.
И когато митничарите ме попитат накъде отиваме, аз се обръщам към него с думите: “Къде отиваме, Слънчо?”. Щерьо винаги е наясно и аз не се отделям от него 😎 . В определени части на света това да пътуваш с мъж е огромен плюс. В Анадола например – ако не бяхме заедно, нямаше да мога и да ям. Настаняваме се в хотел в Ардахан (Североизточна Турция). Плащаме за двама, разбира се. А в стаята, в която ни настаниха, имаше 1 възглавница, 1 хавлия, 1 чифт чехли…
Но там хората са с отношение, което тук, при нас, мноооого рядко се среща. Непосредствени са, дружелюбни са. Няма фалш. Е, това не важи за Армения 😉 , където си съкратихме пътуването с 2 дни.
Щерьо: Пътувахме 2 седмици – комбинирахме Турция, Грузия и Армения. Знаеш ли, арменските полицаи са много учтиви и любезни. Приемат всякаква валута – каквото можеш да им дадеш 😎 . Евро, щатски долари, арменски драми, турски лири… няма значение. И до банкомат ще те придружат – само и само учтиво и любезно да си вземат парѝте.
Единствената пътна полиция, която досега ни е хванала в нарушение, е арменската. Представи си два хълма, между тях прав участък с жълта линия по средата. А сега виждаш ли онзи огромен КАМАЗ, дето се влачи с 20 км/ч и бълва дим като вулкан?
Снимки: личен архив. Колаж: BMM
Хитрият полицай се е скрил в шубраците.
Ние пък сме зад КАМАЗ-а и, ако караме след него с шеметните 20 км/час, рискуваме да се задушим. Е, изпреварихме го, а полицаят изскочи почти победоносно.
Деси: Абе, аз ги разбирам арменските полицаи. И те душѝ носят, и те жени хранят. Само се надявам с парѝте, които взеха от нас, да са зарадвали жените си. Да са ги завели на ресторант, да са им купили някакво готино бельо 😉 .
Щерьо: Армения е мноооого бедна държава. В същото време е с много красива природа. Да ти разкажа още една арменска случка. Беше малко преди манастира Татев. Пътуваме през една падина, надморската височина е 2200-2300 м. Има много гъста мъгла, почти нищо не виждаме. Часът е около 6 вечерта, а студът е неистов. И изведнъж мотоциклетът ми – кляв-кляв – и умря. Деси много бързо диагностицира проблема – бензиновата помпа беше изгоряла. Ние обаче си носехме разни много необходими неща 😎 , махнахме помпата и на нейно място сложихме един прост маркуч. Така се и прибрахме в България – само следяхме резервоара на моя мотоциклет да е достатъчно пълен.
Деси: На това пътуване се бяхме въоръжили с всевъзможни резервни части. Включително и с чук! Спираме за нощувка в Карс (Североизточна Турция). Няма туристи, само един 5-звезден хотел работи. Погледнахме се със съмнение, защото ние не си падаме по някакви такива бляскави места за спане. Но влязохме, попитахме и ни направиха страхотна отстъпка – 50%. Дойде пиколо – едно младо турче, симпатично, около 40 килограма 😀 . Дойде да ни помогне за багажа
Снимки: личен архив. Колаж: BMM
и с голямо желание грабна 70-литровия черен чувал,
който беше на мотоциклета на Щерьо. Малееее! Като почна да плете краката, да залита… Беше много комично, но момчето имаше желание да помогне. А, и още нещо – накараха ни да си паркираме мотоциклетите във фоайето на хотела, в 5-те звезди! Представяш ли си? И пак стигаме до отношението – онези хора те карат да се чувстваш добре, да не се напрягаш, при тях няма фалш.
Щерьо: Питаш ни до момента колко най на Изток сме стигали. Ами на петдесетина километра от Иран. Много искаме да отидем в тази държава. Иран вече две години си стои в програмата ни. И в Таджикистан искаме да отидем. Защо ли? Нещата там са различни – не са така лъскави, не са така туристически. Просто са истински.
Деси: Къде да се върнем ли? В Пелопонес. Там всичко ме грабна! Храната, природата, отношението, хората – всичко! Имам прекрасни спомени от местата, които посетихме. Казах ти, че избягваме лъскавото. Предпочитаме да спим в къщите на хората, да ядем от тяхната храна. Та в Пелопонес попадаме в едно малко крайпътно заведение. Говорят само на гръцки, ние пък нищо не разбираме от този език.
И не можем да си поръчаме нищичко за хапване.
Обаче! Хората буквално ни хванаха за ръка, вкараха ни в кухнята и почнаха да отварят един по един капаците на тенджерите – за да видим какво са приготвили, да си изберем и да не останем гладни. Накрая като комплимент от заведението ни дадоха аперитив от рози. Бяха толкова сърдечни и истински. Може би в последните години точно това ми липсва…
Щерьо: Аз не знам къде точно искам да се върна. Черна гора е мястото, където не можеш да караш мотоциклет, защото е мнооого красиво. Анадола си е с нейната сурова красота. В Албания, в отношението на хората, също няма фалш.
Деси: О, в Албания се чувствам много добре – като звазда! Хората ни махат, мили са, любезни са. Ние също им махаме и ми е едно такова звездно 😉 .
Нека навсякъде да ви е звездно, ентусиазирани и влюбени пътешественици! Нека всичките ви мечти да се сбъднат. И да не забравите, че в BMM чакаме пътеписи от следващите ви пътувания 😉 !
P.S. И още нещо: Деси и Щерьо сърдечно благодарят на доцент Цветин Генадиев – човекът, направил възможни всички тези приключения!
BMM©
Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.
