Снимка: Harley-Davidson (Unsplash).
“Паркирането е фасулска работа.” – ще кажат някои от нас. Други ще допълнят: “Какво пък толкова има да му мислим?”. Но… няма да са (съвсем) прави. Защото, колкото и да обичаме да караме, все в един момент опираме до паркирането 😉 .
Кои са основните грешки при паркирането, които допускаме?
1. Не забелязваме/отчитаме знаците за паркиране.
Тази грешка допускаме най-често на непознато за нас място – друга държава и/или пък друг град. Добре е да видим и с двете си очи 😎 знаците, за да избегнем евентуалната последваща глоба. За любителите на тротоарното паркиране: не го препоръчваме, особено в градска среда.
2. Не паркираме под ъгъл на паркоместата за автомобили.
Когато оставяме мотоциклета си на такива места, добре би било той да е под ъгъл от 45 градуса. И да – когато сме сами, ще заемем повечко място. Но пък ще спрем устрема на някой водач на автомобил така да ни притисне, че след това да не можем да излезем. Още нещо: с паркирането по този начин си осигуряваме по-голяма видимост, така че другите желаещи да паркират да не си помислят, че мястото е свободно.
А когато сме в група и в градски условия спрем по този начин, двуколесните ни ще са паркирани достатъчно компактно. Първият колега ще зададе тона и ъгъла на спиране за останалите.
3. Не оставяме достатъчно място между мотоциклетите.
Ако паркираме любимите си машини твърде близо една до друга, те могат да паднат. И тогава ще се получи едно-не-особено-приятно-домино 😉 .
Освен това няма да имаме достатъчно място, когато тръгнем да излизаме. Затова е препоръчително разстоянието между паркираните мотоциклети да е 70-100 см, за да може при потегляне всеки колега да стъпи нормално – без да удря машината до него.
4. Не оставяме място между мотоциклета и бордюра.
Ако паркираме двуколесното си твърде близо до бордюра на тротоара (или до решетка, ограда и пр.), това може да повреди ауспуха ни. Което не е за препоръчване, нали?!
5. Блокираме движението.
Колкото и да ни се иска, не е добра идея да паркираме като арабин в пустиня 😀 😀 😀 . Не сме сами на пътя. Затова да не спираме така, че да си отнесем благословии – по наш адрес и по адрес на близки наши роднини. Пък и такова спиране е опасно и за машините ни, и за нас самите.
И още: паркирането в близост до врати, рампи, бордюри, пешеходни пътеки и пр. не е най-доброто нещо на този свят. Защото вероятността да се намери някой, който да навреди на любимото ни двуколесно, е повече от голяма.
6. Оставяме мотоциклета си на места с лоша видимост.
Ако оставим машината си на тъмно и/или безлюдно място, има (голям) шанс тя да бъде повредена. Или пък открадната. Затова за предпочитане са добре осветените места, както и такива с камери (или пък с жива охрана). Паркирането до други спрели мотоциклети също ще ни осигури спокойствие.
7. На наклонен терен паркираме надолу.
Май нямаме задна скорост, а 😉 ? Затова нека планираме излизането си. И то е просто да влезем с мотоциклета назад.
8. При вятър не мислим за аеродинамичността.
И по нашите географски ширини нерядко има силен вятър. Когато попаднем в такава ситуация, при паркиране е добре да мислим за мотоциклета си като за платно на лодка. Ако го оставим перпендикулярно на поривите на вятъра, двуколесното ни може да падне, да се преобърне или пък да “прелети” няколко метра. Затова мислим в перспектива и паркираме мотоциклета си по възможно най-аеродинамичния начин.
Накрая: ако имате любим трик за паркирането на двуколесното си, ще се радваме да го споделите 😉 .
Източници: CardoSystems, RideAdventures.
BMM©
Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.
