Колаж: BMM.
Изпуснат мотоциклет на земята – на кого ли от нас не се е случвало… Лесно е – достатъчна е секунда невнимание и падането е факт.
Докато маневрираме с ниска скорост или дори при спряла машина, всички ние рано или късно влизаме във форма̀та “изпуснат мотоциклет на земята”. Виждаме като на забавен каданс как двуколесното ни се накланя с няколко сантиметра и… падането е необратимо. А трудното идва с вдигането му.
Колегите от италианското мото издание InSella дават няколко съвета как по правилния начин, след като щетата вече е нанесена, да запретнем ръкави и да изправим мотоциклета си. Понякога обаче това действие се оказва истински трудно. Защото много от моторите и големите скутери тежат над 200 кг и това може да постави на изпитание гърбовете ни. Препоръчително е да действаме спокойно, без паника и да следваме простичките правила, дадени по-долу. А, и още нещо – при по-тежка ситуация е добре да преодолеем гордостта си и да помолим някого за помощ 😉 .
Как да предпазим гърба си?
Правилната техника при изпуснат мотоциклет на земята е: навеждаме се, като свиваме краката си, държим гърба си добре изправен и обърнат към машината. Ето и стъпките:
1. Извиваме кормилото, така че колелото да сочи нагоре – ще бъде по-лесно да повдигнем мотора, като намалим необходимото за това усилие.
2. С гръб към мотоциклета, с едната ръка хващаме дръжката на пасажера, а с другата – долния край на кормилото. След това натискаме с краката си. Тази позиция ни позволява максимално да се възползваме от мускулите на долните си крайници. Но! Внимателно, за да не прекалим със силата – защото има риск да прекатурим мотоциклета на другата страна.
Отваряме стойката на мотора
Ако мотоциклетът е полегнал на дясната си страна, е по-лесно. Достатъчно е да се сетим да отворим пачия крак – така ще си осигурим подпирането, което пък ще предотврати падането на машината.
Ако мотоциклетът загуби равновесие и започне да пада,
нека не се правим на герои. Просто го оставяме да падне. И да, ако се възправим като Раймонда Диен 😀 и тръгнем да спираме падането, може би ще избегнем някои щети по мотора. Това обаче може да ни докара сериозни травми – като мускулни разтежения и скъсвания. Затова обобщаваме: ако загубим контрол, пускаме кормилото и много внимаваме. Защото, докато мотоциклетът пада на земята, може да ни повлече и да ни затисне я крак, я стъпало.
Никога не извиваме/огъваме кръста си
Изпуснат мотоциклет на земята винаги си е малко драматично. Звукът от надраскването върху асфалта е доста злокобен 😉 . Минувачите и шофьорите на автомобили се подхилкват (злорадо). В този момент ние тръгваме да действаме инстинктивно – в стремежа си по-бързо да “спасим” мотора, се навеждаме така, сякаш ще вдигаме молив. Това обаче е най-лошото нещо, което можем да направим. Сецването в кръста (прищипването на някой нерв) ни е почти сигурно, защото не ползваме най-здравите мускули от тялото ни – тези на краката.
Проверка преди тръгване
Когато вече сме изправили мотоциклета и той е на стойката си, си даваме кратка почивка 😉 . И чак след това проверяваме двуколесното. Дори и най-безобидните изпускания могат да причинят повреди. Затова правим 5 проверки.
1. Проверяваме функционалността на лостовете на кормилото и електрическите командни блокове.
2. Преглеждаме целостта на кормилото: то не трябва да бъде криво. Уверяваме се, че се движи добре наляво и надясно.
3. Ако мотоциклетът е паднал откъм страната на гърнето, проверяваме дали то все още е цяло.
4. Проверяваме внимателно долната част на корпуса. Защото загубата на части в движение е опасно и дори може да пробие гумите.
5. Проверяваме още: здрави ли са степенките + могат ли безопасно да се използват педалът на спирачката и скоростното лостче.
Източник: InSella.
Превод: Славена Даскалова.
BMM©
Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.
