Пътешествам ли с мотора – дишам!

Пътешествам ли с мотора - дишам!

Снимка: личен архив.

Пътешествам ли с мотора – дишам! Така озаглавихме изповедта на едно борбено мото момиче. Едно момиче, разделило сякаш живота си на “преди свободата” и “след свободата”. Едно момиче, върнало изгубеното си Аз – благодарение на мотоциклета. Едно мото момиче с послание към всички, които искат да намерят себе си.

“Открих страстта към моторите преди около 7 години. Тогава, на 8-и март, в гаража се появи първият семеен мотоциклет Honda Deauville 600.

Дълги години упорствах и не бях съгласна съпругът ми да кара мотор. Несъгласието ми беше продиктувано от моя страх за безопасността на неговия живот. Но времето показа, че – заради личните си страхове и убеждения – нямам моралното право да пренебрегвам мечтите на хората. Така загърбих страховете си и без повод подарих на съпруга си курс за категория А.

Затова появата у нас на първия мотоциклет беше естествено продължение.

Пътешествам ли с мотора - дишам!

Снимки: личен архив. Колаж: BMM.

Правехме грандиозни планове

за пътешествия по света и у нас. С изминатите километри като пасажер дойде и желанието ми да карам мотор. Вече не ме удовлетворяваше да бъда “задна седалка”.

С всяко следващо пътуване вълнението ми от това, че и аз ще карам мотоциклет се усилваше. Но… устремът ми бързо-бързо беше угасен от съпруга ми. Очаквах подкрепа, а какво получих? Открито неодобрение, подценяване на възможностите ми и присмех. Всичко това – публично оповестено пред приятели, близки, познати и колеги. Постоянно се чувствах унизена…

Аз мълчах и преглъщах огорчението си. В личните ни отношения се появиха и други горчивини. За да угодя на съпруга си, изгубих собствената си идентичност. Бях обезличена, потисната и смачкана от егото му. Бях останала без приятели. Бях загърбила семейството си. И се бях превърнала в мрънкащо и претенциозно същество – вечно сърдито и заядливо.

Това не съм аз!

Как и защо допуснах да изгубя живинката си за щастие, за приключения, за лудории, за усмивки? Кога спрях да преследвам мечтите си? Къде е онова момиче, чиято душа грееше, а сърцето пееше? Да търпя в името на любовта или обичта? Това не е нито обич, нито любов. Това е затвор за личността и духа!

Винаги ще помня онази зимна и сива вечер. Вечер, изпълнена с грозни думи, озлобление, ненавист, обиди и унижение. Но тя беше съдбоносна, защото взех правилното за мене решение. “Разделяме се!!!” Само да знаете какво облекчение изпитах! Сякаш канара падна от плещите ми.

А на сутринта уханието на кафе дойде с посланието “Да знаете накъде сте тръгнали е първата стъпка, за да стигнете там.“. Да, знам накъде съм тръгнала! И много скоро – само с няколко куфара, натоварени в малката ми Nisan Micra, затворих една врата и отворих други. Ехххх, Живот, идвам!

Пътешествам ли с мотора - дишам!

Снимки: личен архив. Колаж: BMM.

“Прави повече от това да мечтаеш. Действай!“

И още как! След броени дни вече бях на полигона с учебния мотор. Падах и ставах. Забих се в телена ограда. Контузих се на бордюр. Потроших учебния мотор.

Всичко това обаче още повече ме стимулираше. Образо̀вах се сама – денонощно гледах видео уроци и клипове, четях статии за техники и стилове на каране и за устройството на мотоциклета.

Мисълта, че скоро ще пътешествам с мотор, ме правеше толкова щастлива! Трудно ми е да намеря думи, с които да опиша състоянието си. А когато човек е щастлив и се чувства свободен, успехите не закъсняват. Проектите и в служебен, и частен план се увенчаха с успехи.

Не очаквах, че толкова скоро след развода ще срещна своята половинка, либето си. Но се случи. В едно свежо пролетно утро закъснявах за полигона и препусках с колата си по софийските улици. И да – ударих един автомобил. Въобще не предполагах, че Борис – собственикът на удареното четириколесно, ще се окаже моята сродна душа. Че този човек ще ме кара да летя, а не да ходя по земята.

Съдбата е сватовница.

Така се роди една вълнуваща тръпка. И пламна любов, която до ден днешен ни топли. Борис е мъжът, който безусловно подкрепя моята страст към мотоциклетите. Който ме следва в почти всички мои луди пътешествия, без той да е моторист. Няколко месеца след запознанството ни този човек ми купи прекрасна машина – за да мога, веднага след като успешно се сдобих с категория А, да карам собствен мотоциклет.

Honda Hornet PC 600 беше моят безценен другар. С него препускахме в “галоп“ от щастие из красивите кътчета на страната (и не само). Бяхме едно цяло. Бяхме неразделни в дъжд, студ, пек, вятър, градушка, мъгла и сняг. Бродехме по асфалтовите и по черните пътища. Катерехме планини и хребети в търсене на спиращи дъха гледки. Надпреварвахме се с времето, за да посрещнем и изпратим слънцето в различни краища на страната. Поставяхме на изпитание силите и възможностите си.

Хорни ми даде глътката живот и свобода, която ме правеше истински жива, успешна и щастлива. Донесе ми духовно спокойствие и отвори очите ми за ценното в заобикалящия ме свят. Всеки път, когато бях на път с мотоциклета, крещях от прилива на адреналин, наречен щастие. И продължавам да крещя!

Ваня Игнатова

Снимки: личен архив. Колаж: BMM.

Пътешествам ли с мотора – това е моят свят, в който не допускам никого. Пътищата у нас ми омаляха и бързо ме завладя тръпката за пътешествия по света. С Хорни заедно извървяхме първите планински и крайбрежни фиби в чужбина.

Хората казват, че апетитът идва с яденето 😉 . И са прави, защото аз още и още исках да изследвам света. Осъзнах обаче, че за Хорни това ще е доста трудно. Така се появи новото ми “желязно конче“ – Triumph Tiger XC 800 SE. С дивия тигър (или “котето”, както го наричат приятели) избухнахме! Пътешествията ни са по-смели и предизвикателни. Вече правим сериозни планове за далечни страни като Исландия, Норвегия, Португалия, Иран, Индонезия, Африка… А защо не и по целия свят?!

Пътешествам ли с мотора – дишам. Дишам ли – живея. Живея ли – имам мечти. Имам ли мечти – има за какво да живея. Затова имам лично послание към всички, изгубили се нейде по пътя на живота.

Вие заслужавате духовно спокойствие и щастие!

Но трябва да го потърсите и да се борите за него. Иска се себеоткровение и смелост. Иска се да затворите една врата и да отворите много други – зад тях не знаете какво ви очаква, но трябва да сте готови да посрещнете неизвестното. Иска се разум и борбен дух – за да извървите трънливия път, в края на който ви очаква личностна победа. Победа в името на пълноценен и истински живот, изпълнен със смисъл.

Е, аз бях искрена със себе си! Преборих страховете и неизвестното. И вече 4 години се радвам на неизменната си страст да пътешествам с мотоциклет. Запомнете, че свободата на духа е безценна!

Ваша дишаща, живееща, мечтаеща и пътешестваща,
Ваня Игнатова”

BMM©

Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.