Снимка: личен архив.

Пътешествам ли с мотора – дишам! Така озаглавихме изповедта на едно борбено мото момиче. Едно момиче, разделило сякаш живота си на “преди свободата” и “след свободата”. Едно момиче, върнало изгубеното си Аз – благодарение на мотоциклета. Едно мото момиче с послание към всички, които искат да намерят себе си.

“Открих страстта към моторите преди около 7 години. Тогава, на 8-и март, в гаража се появи първият семеен мотоциклет Honda Deauville 600.

Дълги години упорствах и не бях съгласна съпругът ми да кара мотор. Несъгласието ми беше продиктувано от моя страх за безопасността на неговия живот. Но времето показа, че – заради личните си страхове и убеждения – нямам моралното право да пренебрегвам мечтите на хората. Така загърбих страховете си и без повод подарих на съпруга си курс за категория А.

Затова появата у нас на първия мотоциклет беше естествено продължение.

Снимки: личен архив. Колаж: BMM.

Правехме грандиозни планове

за пътешествия по света и у нас. С изминатите километри като пасажер дойде и желанието ми да карам мотор. Вече не ме удовлетворяваше да бъда “задна седалка”.

С всяко следващо пътуване вълнението ми от това, че и аз ще карам мотоциклет се усилваше. Но… устремът ми бързо-бързо беше угасен от съпруга ми. Очаквах подкрепа, а какво получих? Открито неодобрение, подценяване на възможностите ми и присмех. Всичко това – публично оповестено пред приятели, близки, познати и колеги. Постоянно се чувствах унизена…

Аз мълчах и преглъщах огорчението си. В личните ни отношения се появиха и други горчивини. За да угодя на съпруга си, изгубих собствената си идентичност. Бях обезличена, потисната и смачкана от егото му. Бях останала без приятели. Бях загърбила семейството си. И се бях превърнала в мрънкащо и претенциозно същество – вечно сърдито и заядливо.

Това не съм аз!

Как и защо допуснах да изгубя живинката си за щастие, за приключения, за лудории, за усмивки? Кога спрях да преследвам мечтите си? Къде е онова момиче, чиято душа грееше, а сърцето пееше? Да търпя в името на любовта или обичта? Това не е нито обич, нито любов. Това е затвор за личността и духа!

Винаги ще помня онази зимна и сива вечер. Вечер, изпълнена с грозни думи, озлобление, ненавист, обиди и унижение. Но тя беше съдбоносна, защото взех правилното за мене решение. “Разделяме се!!!” Само да знаете какво облекчение изпитах! Сякаш канара падна от плещите ми.

А на сутринта уханието на кафе дойде с посланието “Да знаете накъде сте тръгнали е първата стъпка, за да стигнете там.“. Да, знам накъде съм тръгнала! И много скоро – само с няколко куфара, натоварени в малката ми Nisan Micra, затворих една врата и отворих други. Ехххх, Живот, идвам!

Снимки: личен архив. Колаж: BMM.

“Прави повече от това да мечтаеш. Действай!“

И още как! След броени дни вече бях на полигона с учебния мотор. Падах и ставах. Забих се в телена ограда. Контузих се на бордюр. Потроших учебния мотор.

Всичко това обаче още повече ме стимулираше. Образо̀вах се сама – денонощно гледах видео уроци и клипове, четях статии за техники и стилове на каране и за устройството на мотоциклета.

Мисълта, че скоро ще пътешествам с мотор, ме правеше толкова щастлива! Трудно ми е да намеря думи, с които да опиша състоянието си. А когато човек е щастлив и се чувства свободен, успехите не закъсняват. Проектите и в служебен, и частен план се увенчаха с успехи.

Не очаквах, че толкова скоро след развода ще срещна своята половинка, либето си. Но се случи. В едно свежо пролетно утро закъснявах за полигона и препусках с колата си по софийските улици. И да – ударих един автомобил. Въобще не предполагах, че Борис – собственикът на удареното четириколесно, ще се окаже моята сродна душа. Че този човек ще ме кара да летя, а не да ходя по земята.

Съдбата е сватовница.

Така се роди една вълнуваща тръпка. И пламна любов, която до ден днешен ни топли. Борис е мъжът, който безусловно подкрепя моята страст към мотоциклетите. Който ме следва в почти всички мои луди пътешествия, без той да е моторист. Няколко месеца след запознанството ни този човек ми купи прекрасна машина – за да мога, веднага след като успешно се сдобих с категория А, да карам собствен мотоциклет.

Honda Hornet PC 600 беше моят безценен другар. С него препускахме в “галоп“ от щастие из красивите кътчета на страната (и не само). Бяхме едно цяло. Бяхме неразделни в дъжд, студ, пек, вятър, градушка, мъгла и сняг. Бродехме по асфалтовите и по черните пътища. Катерехме планини и хребети в търсене на спиращи дъха гледки. Надпреварвахме се с времето, за да посрещнем и изпратим слънцето в различни краища на страната. Поставяхме на изпитание силите и възможностите си.

Хорни ми даде глътката живот и свобода, която ме правеше истински жива, успешна и щастлива. Донесе ми духовно спокойствие и отвори очите ми за ценното в заобикалящия ме свят. Всеки път, когато бях на път с мотоциклета, крещях от прилива на адреналин, наречен щастие. И продължавам да крещя!

Снимки: личен архив. Колаж: BMM.

Пътешествам ли с мотора – това е моят свят, в който не допускам никого. Пътищата у нас ми омаляха и бързо ме завладя тръпката за пътешествия по света. С Хорни заедно извървяхме първите планински и крайбрежни фиби в чужбина.

Хората казват, че апетитът идва с яденето 😉 . И са прави, защото аз още и още исках да изследвам света. Осъзнах обаче, че за Хорни това ще е доста трудно. Така се появи новото ми “желязно конче“ – Triumph Tiger XC 800 SE. С дивия тигър (или “котето”, както го наричат приятели) избухнахме! Пътешествията ни са по-смели и предизвикателни. Вече правим сериозни планове за далечни страни като Исландия, Норвегия, Португалия, Иран, Индонезия, Африка… А защо не и по целия свят?!

Пътешествам ли с мотора – дишам. Дишам ли – живея. Живея ли – имам мечти. Имам ли мечти – има за какво да живея. Затова имам лично послание към всички, изгубили се нейде по пътя на живота.

Вие заслужавате духовно спокойствие и щастие!

Но трябва да го потърсите и да се борите за него. Иска се себеоткровение и смелост. Иска се да затворите една врата и да отворите много други – зад тях не знаете какво ви очаква, но трябва да сте готови да посрещнете неизвестното. Иска се разум и борбен дух – за да извървите трънливия път, в края на който ви очаква личностна победа. Победа в името на пълноценен и истински живот, изпълнен със смисъл.

Е, аз бях искрена със себе си! Преборих страховете и неизвестното. И вече 4 години се радвам на неизменната си страст да пътешествам с мотоциклет. Запомнете, че свободата на духа е безценна!

Ваша дишаща, живееща, мечтаеща и пътешестваща,
Ваня Игнатова”

BMM©

Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.