Снимка: Yasser Abu-Ghdaib (Unsplash)
Пътна хипноза – що е то? Опасна ли е за нас мотоциклетистите? Можем ли да я избегнем? На тези и други въпроси ще се опитаме да дадем отговор в този BMM-ски материал.
Ако все още се чудите какво е това пътна хипноза – ето ви едно примерче. Карате си мотоциклета, карате го от бая часове. В един момент обаче сякаш тялото ви “предава” – като че изключвате от реалността, макар да сте сигурни, че сте будни. Очите ви са отворени, ръцете ви здраво стискат кормилото, но не можете да си спомните последните секунди (или минути) от пътуването си. Е, това състояние се нарича “пътна хипноза” (известно още като “пътен транс” или “магистрална хипноза”).
Бърз исторически преглед
За първи път хипнотичният транс при управление на автомобил е забелязан и отчетен в Германия. През 20-те години на миналия век там се провеждат проучвания за пригодността на шофьорите за военни операции. Специално внимание се обръща на водачи, които, макар и с отворени очи, практически могат да шофират в състояние на сън. Още тогава е отбелязано, че при тези случаи вероятността за пътен инцидент е голяма.
Чак в средата на ХХ век е установен генезисът на този хипнотичен феномен. През 1964 г. е публикувано френско изследване, според което “разсеяното шофиране” се “захранва” от умората на водача, монотонния шум на двигателя, поклащането на превозното средство и др.
Аналогични са резултатите от изследване, проведено сред 3593 американци в САЩ. Анкетираните признават, че са изпитвали пътна хипноза. Те определят действията си зад волана като автоматични и сякаш са изпазнали в транс. Изследователите отбелязват, че в 11% от тези случаи са налице ПТП-та с наранявания на пътници и значителни щети по автомобили. Извеждат се няколко причини за появата на пътна хипноза:
– шофиране сам;
– умора на водача (особено когато спътниците му до него спят, докато той управлява МПС-то);
– шофиране по добре познат магистрален участък;
– гладката пътна настилка.
И за да не прекаряваме с разни изследвания, нека погледнем прагматично на въпроса.
Появава ли се пътна хипноза при мотоциклетистите?
Краткият отговор е “Да!”. А ето и подробностите.
Как се случва?
Представете си, че карате извън града по равна пътна настилка (при състоянието на нашите пътища това точно по-трудно ще си го представим 😉 ). Освен това почти няма други превозни средства, няма остри завои, няма светофари. Т.е. пътят е достатъчно монотонен. В такава ситуация мозъкът не е концентриран, защото получава по-малко нови сигнали. Той минава в режим на автопилот. А мислите ни се реят нейде си… До степен такава, че не помним част от пътя. Е, това е пътна хипноза!
Ако пък сме и уморени, караме мотоциклета си дълго време по прав път (особено през нощта) – то тогава адреналинът ни намалява. Резултатът: можем да изпаднем в състояние, подобно на транс.
Пътната хипноза е опасна и за нас,
и за останалите участници в движението. Защо?
1. Скоростта за реакция е забавена: в състояние на пътна хипноза мозъкът работи по-бавно и може да не забележи потенциална опасност. И/или да реагира твърде късно. Например: пред мотоциклета ни внезапно изскача (някакво) животно. Или се появява (като изневиделица) друго превозно средство. Изследванията показват, че в такова състояние вниманието ни е намалено с 50% и повече, а времето ни за реакция се увеличава.
2. Изпитваме затруднения при следване на пътната лента (или маршрут): при пътна хипноза често можем да се отклоним от пътната лента, да се озовем встрани от пътя или да пресечем двойна непрекъсната линия. И дори да не забележим. Или пък, не дай боже, да забравим къде отиваме. Причината за това е вграденият ни автопилот, който не отчита детайлите.
3. Има риск от микросън: микросънят е краткотрайно безсъзнателно състояние, което продължава от 0.5 до 3 секунди. Активността на мозъка е намалена в онези части, които са отговорни за вниманието и съзнанието ни – префронталната кора и кортикалните области, свързани с визуалната обработка. По време на микросън има краткотрайно потискане на таламуса – това е областта, която предава сензорната информация и ни поддържа будни. Сами помислете: при скорост от 100 км/ч мотоциклетът ни изминава около 28 метра за една секунда!
4. Способността ни да вземаме решения намалява: дори и да не изпаднем в микросън, в състояние на хипноза мозъкът ни не се справя добре при оценяване на рисковете и по-трудно взима решения. Което пък често води до неразумни действия – внезапна смяна на лентата, глупаво/рисково изпреварване и пр.
Пътната хипноза обикновено се появява 2.5 часа след като потеглим. Тя е особено опасна при дъжд, мъгла и през нощта.
Как да се справим с нея?
Ето няколко начина, които могат да ни помогнат да сме концентрирани и фокусирани по време на дълго пътуване:
– на всеки 1.5-2 часа да спрем за 15-30 минути – да се поразтъпчем около мотоциклета + да подишаме чист въздух + да пием чай, кафе, нещо безалкохолно;
– да променим (макар и минимално) маршрута си – така ще ангажираме отново мозъка си;
– да използваме сензорна стимулация (слушане на музика и др.) – така ще поддържаме концентрацията си.
Източници: Hibiny, Gazeta, SportMaster, Dzen и др.
BMM©
Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.
