Помните ли Ивайло Андреев? Онова усмихнато момче – пътния капитан на (вече бившия русенски мото клуб) The Thunders MC? Онова слънчево момче, чиято смърт постави хиляди въпроси и даде началото на първите масови протести на мото общността в България?
Помните ли стотиците мотористи, блокирали републиканските пътища през 2014 г.? Помните ли протестите пред съдебните палати през 2016 г. и 2017 г.? Помните ли 19.07.2014 г.? На този ден в 18.22 часа спря едно голямо сърце – сърцето на дипломацията в мото обществото на Русе.
Ние го помним!
Помним и битката, водена за справедливостта от неговите близки. Битка, продължила точно осем години и половина!
Помним как нещастието за неговото семейство и неговите приятели постави началото на една единна общност в национален мащаб, за да превърне в традиция дати от календара… И ако преди този ден – 19.07.2014 г., срещите бяха за да “покараме“ заедно, да се повеселим заедно, то една смърт – на Ивайло Андреев, се превърна в кауза. И показа, че мото обществото – когато желае – може да има едно сърце!
И това помним, помнят го и най-близките на Иво!
Днес, 10 години по-късно, всичко от онези протести е само журналистически спомен в интернет.
Днес тежкотоварните превозни средства се движат необезпокоявани – при температури на въздуха над 40°C, със скорост над разрешената, претоварени, изпреварващи се в завои… Сякаш тези протести никога не ги е имало.
Но ги имаше! И трябваше да поставят началото на законодателна промяна, с която да се забрани на тежкотоварни превозни средства да пътуват за времето от петък вечер до неделя вечер – за да си “отдъхнат“ пътуващите граждани, за да се намалят ПТП-тата с товарни автомобили. Хронологията обаче ясно показва, че лобитата имат превес и заповед на Председателя на АПИ лесно се отменя. Затова пък волята за законодателни промени я има само в предизборните обещания. И когато се “докопаме” до парламентарния стол, тази воля сякаш се изпарява и бързо се забравя.
А иначе там – в малката Виена, в Русе – още живее споменът за едно момченце, седнало пред съдебната палата със снимката на баща си в ръце… Още помним това детенце и младата жена, почернени от мъката, болката и загубата – застанали на заснежения площад през февруари 2017-а, заобиколени от приятели и близки от цяла България, за да търсят справедливост.
Онова момченце вече е голямото момче, което много хо̀ра познават. Което толкова прилича на баща си, че чак се стъписваш – със същата усмивка, със същите дяволити очи, със същото чувство за хумор.
Затова Ивайло Андреев няма да бъде забравен!
И искрено се надяваме, че един ден, някой ден… моторджийството у нас няма да е само мото събори, фестове и партита. А ще е сплотена и единна общност – с твърда и ясна позиция. Общност, която ще доживее сбъдването на каузата да бъде въведено ограничение за движение на тежкотоварни превозни средства през почивните дни. Общност, която ще доживее нерегламентираният обратен завой да бъде криминализиран. Общност, която (почти) няма да чува инфантилното “Не те видях!”. За да има по-малко дати като 19.07.2014 г., за да има по-малко разплакани и почернени семейства.
Светло да ти е сред звездите, Иво! Водѝ по светлите пътища на времето звездните си мото братя, приятелю! И не позволявай да бъдат забравени!
За съдебната хронология (или пък сага) по случая с Ивайло Андреев вижте ТУК, ТУК и ТУК.
За изстраданата победа, която няма да върне Иво, но все пак е някакво (макар и минимално) морално удовлетворение вижте ТУК.
А за двойнствения и съдийски, и журналистически стандарт можете да прочетете ТУК.
BMM©
Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.