Колаж: BMM.
Българското правосъдие е особено болна тема за нас мотоциклетистите. И с основание, защото случаите, в които сме му сърбали попарата, са прекалено много.
Още в началото предупреждаваме, че този коментар на BMM няма да се придържа към традиционно обраната ни форма на изказ. Защото следващите ни редове са провокирани от репортаж по NOVA, излъчен в сутрешния блок на 16 февруари 2024 г. Репортажът е озаглавен “Правосъдие на хартия: Защо турски граждани, причинили смърт при катастрофи у нас, са на свобода”.
Да започнем с нещо похвално – все пак (или пък най-после) в една от т.нар. национални телевизии някой реши да се докосне до темата. Тук обаче свършваме с добрите новини. Защото, докато ние от BMM пеехме и продължаваме да пеем тази песен от доста години, националните журналисти мълчаха.
Що така, бе, джанъм? Как така ви хрумна изведнъж? Какъв промисъл ви обзе изневиделица? Как тъй ненадейно си свалихте розовите очилца и си махнахте тапите от ушите? И понеже в живота случайности няма (има среща на поне две закономерности), нека ние от BMM да зададем няколко въпроса – с ясното съзнание, че отговори няма да получим.
Преди броени дни в София показно разстреляха един… консултант, подвизаващ се с прякора “Нотариуса”. И оттогава
българското правосъдие – в частта с прокуратурата и съдилищата, се тресе.
Това ли катализира просветлението ви, уважаеми национални журналисти – че турски граждани, убили в катастрофи наши сънародници, изчезват яко дим от страната ни?
Следващият ни въпрос: как отразихте изчезването на Фарук Бекташ? Да, да – същият онзи, който уби Бойко и Таня? Да ви отговорим, а? Отразихте го, защото в цялата страна се вдигнахме. И за няколко секунди ви бяхме интересни – онези с кожените дрехи, с мотоциклетите, които по принцип си кротуват…
Ами Харун Билен? Същият, който уби колегата ни Ивайло Андреев. Да попитаме какво точно отразихте – нищо, че отново се бяхме вдигнали в цялата страна? Как ви се видя постановеното от русенската прокуратура и потвърждението на Окръжен съд – Русе, че виновен за катастрофата и настъпването на смъртта е… самият Ивайло? Добре, че Апелативният съд във Велико Търново отмени двата предходни акта – на Окръжна прокуратура – Русе и Окръжен съд – Русе. И върна делото за доразследване с указания. Та най-накрая – осем години и половина след смъртта на Иво, сагата приключи с една изстрадана победа.
Хайде пак да се върнем на турския гастарбайтер Бекташ.
Българското правосъдие в лицето на Недялка Николова – тогава съдия в Софийски окръжен съд, услужливо прецени, че убиецът на Бойко и Таня няма да се укрие. Затова го освободи с мярка “домашен арест” с мотивите, че Бекташ е пенсионер, с чисто съдебно минало е и съдейства на разследването. Е, кроткият пенсионер след има-няма 48 часа се изпари от България.
Обаче! Почти две години след смъртта на двамата мотоциклетисти съдия Недялка Николова беше повишена в длъжност. Явно има заслуги дамата. Но защо никой (освен ние от BMM) не попита? Защо никой не се разрови, а?
Защо никой (освен BMM) не каза, че, докато го издирваха от Интерпол, Фарук Бекташ се криеше (или пък си живееше) в родната си Турция?
Спираме с въпросите. На които – сигурни сме – няма да получим отговори. Тъжно е, пошло е, недостойно е да те купят. Да заметат съвестта ти, докато финансово и/или длъжностно те “уважават”. А още по-тъжно, по-пошло и по-недостойно е, когато представляваш българската журналистика. Или пък българското правосъдие.
Повече за Фарук Бекташ и съдия Недялка Николова четете ТУК, ТУК и ТУК.
А за случая с Ивайло Андреев – ТУК и ТУК.
BMM©
Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.
