Смъртоносното TT-трасе

Смъртоносното TT-трасе

Снимка: Любезно предоставена на BMM от Евгени Чипев (Evgeni Chipev).

Е, стигнахме и до смъртоносното TT-трасе. “Атмосферата” на първата част на материала – Островът на моторищата, беше доста… въодушевяваща. Сега обаче ще се спра на онова, което отнема животи. Онова, което сякаш омагьосва състезателите. И което ги кара да предизвикат себе си – без значение дали ще излязат живи от това предизвикателство.

Смъртоносното TT-трасе

Снимка: Евгени Чипев (Evgeni Chipev).

Опасното TT-трасе

Вероятно сте забелязали, че никъде не съм използвал думата “писта”. Не е случайно. Направо си е преднамерено. Просто “писти” няма.

Състезанията на остров Ман се провеждат по затворен маршрут от първокласни пътища. Те се затварят за кратък период от време – докато траят надпреварите. След като фестивалът приключи, те отново са съвсем обикновени: достъпни за обикновен междуградски трафик, за обикновени автомобили и обикновени мотоциклети.

И точно този факт прави Isle of Man TT толкова необикновен. Толкова въздействащ, вълнуващ и… зловещ. Няма го перефектният гладък асфалт. Няма го чудесният изглед към следващия познат равен завой с математично построена кривина. Няма зони за сигурност, няма пясък, няма наредени гуми отстрани. Всъщност голяма част от асфалта е обграден от еднометрова ограда от… остри камъни. Това TT-трасе криволичи високо в планината и неразумно се вре между къщите и дворовете на малките селца. То е неравно и опасно. То е смъртоносно, но истинско.

Isle of Man TT

Снимка: Евгени Чипев (Evgeni Chipev).

St John’s short course

Трасето St John ще го спомена само накратко – само за да съм чист пред съвестта си и пред протокола 😉 . Дължината му е 25. 51 км, има 45 завои, а най-доброто време за обиколка е на H. H. Bowen – 17′ 51”. Състезанията там са се провеждали съвсем за кратко – от 1907 г. до 1910 г., в самата зора на Isle of Man TT.

Исторически погледнато първото състезание на Isle of Man TT е точно на този маршрут. И първият победител е Чарлс Ролер. Той развива феноменалните 60 км/ч средна скорост и изминава десетте обиколки за малко повече от 4 часа. От 1911 г. надпреварата се мести на Snaefell Mountain course.

Смъртоносното TT-трасе

Снимка: Евгени Чипев (Evgeni Chipev).

Snaefell Mountain course

Дълго е 60.725 км и има над 200 завои. Най-доброто време за обиколка засега е на Питър Хикман (Peter Hickman): 16′ 42.778” и средна скорост от 217.989 км/ч (Senior TT, 2018 г.).

Планинското TT-трасе Снаефел (Snaefell) или както е по-известно като Планинското трасе (Mountain course) е мястото, където повече от 100 години се провежда надпреварата в Isle of Man. Как да ви го опиша… уникално, величествено. Всички красиви клипове с препускащи мотоциклети, всички онези прелестни панорамни гледки от острова по време на фестивала са именно от това трасе. То се е превърнало в ултимативния символ на мъжество, безпределна дързост и дори лудост. Има всичко – долина и планина, дълги прави и резки завои, открити пространства и тесни улици в малки селца. Скоростният профил варира от 50 до 320 км/ч, дължината на “пистата” е впечатляваща – около 60 км с 219 (!!!) завоя. И да цитирам Гай Мартин – безспорно най-легандарната фигура в цялата история на състезанието: “Snaefell е толкова дълга, че ти отнема няколко години да се запознаеш с нея.” Екстремната дължина на пистата налага и модифицирането на мотоциклетите – те са с уголемени резервоари и по време на състезанието им е нужно поне едно пълно зареждане.

Валентино Роси казва: “Isle of Man e много труден. Ако направиш грешка, това ще е последната ти грешка.” Някои наричат това смъртоносно TT-трасе “Меката на мотоциклетния спорт”, а други – “огромно планинско гробище”. Но мечтата на хиляди (да не кажа милиони) ентусиасти, отдадени на скоростните моторни спортове, е някой ден да могат да го видят. Да стъпят на него. А защо не и да се състезават и спечелят титла точно там.

Смъртоносното TT-трасе

Снимка: Евгени Чипев (Evgeni Chipev).

Наградата

Направи ли ви впечатление, че никъде не споменах за шампионат, сезони, световна титла? От съображения за сигурност Isle of Man TT не е част от нито едно от популярните мото първенства в света. Участието тук няма да ви донесе нито умопомрачителна парична награда, нито точки и класиране, нито ще бъдете част от прайм тайма на Евроспорт. Мъжете, които идват на острова, правят това заради единствена причина: престиж. Или слава. Или лично удовлетворение. Както искате, така го наречете.

Simply the best

На остров Ман се състезават най-добрите от най-добрите от най-добрите. Състезанието е толкова трудно, опасно и смъртоносно (знам, повтарям тази дума за стотен път), че дори най-големите имена в съвременния мото спорт като Валентино Роси, Кейси Стоунър или Хорхе Лоренцо не са стъпвали на трасето на Isle of Man ТТ. Опа! Грешка! През 2009 г. Роси все пак се осмелява да дойде на острова. Но не за да се състезава, а заради феновете да направи кротка парадна обиколка – преди да вземе участие в награждаването. И след това да сподели: ”Направих обиколка на Isle of Mann и разбирам хората защо толкова го обичат. Защото е страхотен, той е невероятен, велик. Но, за жалост, е прекалено опасно. Понякога мотористите са луди.

Isle of Man TT

Снимка: Евгени Чипев (Evgeni Chipev).

Третото признание

А сега стигнахме до третото ми признание. Странно е, но, докато подготвях статията, от яростен противник на Isle of Man ТТ (защото Isle of Man TT e касапница, кой каквото и да ви казва), “отидох” в друга орбита и се… влюбих в това състезание. Не мога да ви го опиша! Все едно вече съм бил на острова. В някой предишен живот, кой знае 😎 . След всички прочетени статии, репортажи, интервюта, след всички изгледани клипове и снимки, реших, че някой ден трябва да стъпя там. Отново.

Хората

Това обаче, което най-много ме впечатли, не беше толкова красотата на острова, нито скоростта, нито динамиката, нито дори (ако искате вярвайте) самите ревящи мотори. Впечатлиха ме състезателите. Имената. Хората. Техните истории. Тяхната страст и мъжество. Майк Хейлууд, Джакомо Агостини, Фил Ред, Майкъл Дънлоп, Джон МакГинес и, разбира се, Гай Мартин… Но за тях, както и за онези, които са оставили живота си (в буквален и преносен смисъл) на този мразовит остров, за историята и развитието на смъртоносното TT-трасе, ще стане въпрос в следващите части на материала за Isle of Man TT.

Автор: Делян Донев
Консултант от мястото на събитието: Стоян Харалампиев

BMM©

Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.

2 коментари

  1. BMM

    Не бързайте със заключенията си, защото имаме още материали по темата 😉 . Както най-вероятно сте видели, това е упоменато в края на настоящата статия.

  2. Юрий Ленев

    Младежо Донев, ТТ състезанието е било част от световният шампионат до 1977, но поради невъзможност за безопасност отпада… Световните мото звезди на писта са се състезавали на него до 1977 г. включително. Световните шампиони от онези времена са класа над днешните…
    Сам пишеш, че най-добрият за всички времена Джакомо Агостини е участвал…
    Участвал е и великолепния Бари Шийн, единственият извъртял всички класове и категории мотокласове, състезавал се заедно с другата легенда Кеди Робъртс.. Трите легенди на ТТ и на света… Испанеца Анхел Нието също е карал през ’60 и ’70 на ТТ един от двамата преки конкуренти на Агостини.. На ТТ караше и съотборника на Агостини – Джони Чекото…
    Големи пропуски имаш в писането си, защото си мислиш, че светът започва от твоето поколение.. А това е голяма грешка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.