С добро проучване и планиране можем да си “организираме” прекрасни мото бюджетни дестинации. Защото разумният порив малко да поикономисаме не е повод да се ограничаваме, нали? Ние от BMM ви предлагаме 4 интересни дестинации – интересни не само от гледна точка на портфейла ни 🙂 .

Грузия

Разстояние от София до Тбилиси – 2285 km (през Турция)

Гамарджоба, генацвале! С този обичаен поздрав ще ни посрещнат навсякъде в Грузия. Означава “Здравей, скъпи!”. Защото в Грузия ние не сме клиенти, ние сме гости.

Пристигнали сме рано сутринта в страната – с мотоциклета. По някакви грозни причини нямаме и стотинка в джоба си. И ни идва да си свалим каската и да почнем да си скубем косите от яд и безизходица… Да не бързаме да СЕ оплешивяваме 🙂 . Това е Грузия, което означава, че само след половин час ще сме получили три покани за обяд и поне една – да пренощуваме. Все пак гостоприемството е типична черта по тези географски ширини.

Грузия е като един миниатюрен континент – всичко е наблизо, ей там зад ъгъла. Само лекичко свиваме и веднага ще открием нещо ново. Страната е малка и за няколко дни можем да видите и морето, и планината. Навсякъде е безопасно да караме, като спазваме знаците, разбира се.

В тази невероятна държава ще се насладим на простичките човешки удоволствия: да пием вода от изворите, да похапнем топъл и вкусен селски хляб, да опитаме разкошното им сирене. И да пийнем чаша вино. Обаче… само една чаша, защото сме с мотоциклет 🙂 .

Най-важното при тукашното пийване са тостовете.

В Грузия те са нещо свято, те са по много и са дълги! Никой няма право да изпие чаша вино, преди да е произнесен подобаващ тост – дали от церамониал-майстора, дали от някой от по-старшите на масата, дали от някой друг…

А, и още нещо – ако не опитаме невероятната грузинска кухня, все едно не сме били в тази страна. Да пробваме хачапури, шашлик, хинкали. Последното се яде с ръце 😉 . Няма нужда точно чрез това ястие да демонстрираме доброто си възпитание, защото с нож и вилица в ръце ще изглеждаме нелепо.

И след като сме похапнали, е добре да видим някоя и друга забележителност 😎 . От BMM препоръчваме разходка по супер съвременния стъклен мост. Или пък 101-метровия храм Цминда Самеба. Можем да се качим на върха на Мтацминда, за да се полюбуваме на зашеметяваща гледка. Или пък да се пошляем из квартала Абанотубани, където ще видим църквата Анчисхат – най-старата градска постройка, доживяла до наши дни.

Накрая малко лексика. На грузински “мама” е “деда”, “татко” – “мама”, “дядо” – “бабуа”. Хайде сега да повторим началния поздрав: Гамарджоба, генацвале!

Армения

Разстояние от София до Ереван – 2308 km (през Турция)

“Най-хубавото месо е на кокал, а най-хубавата земя – на скали”. Тази древна арменска поговорка крие в себе си дълбок смисъл. Защото каменистата почва на Армения е изключително плодородна. И богата. Така, както е богата и историята на тази страна. Богата с великата култура Урарту, чиято писменост и до момента не е разчетена. Богата с гастрономическата си традиция. Богата с наследството си от древна Анатолия. Богата с християнския си дух, защото е първата християнска страна в цял свят. Всичко това е Армения!

Не бива да се подвеждаме от скромните размери на държавата. И тук, както и в Грузия, ще се докоснем до чудни красоти – и природни, и архитектурни, и културни. Безбройните легенди ще ни съпътстват през целия ни престой – арменците ги имат в изобилие. А за каквото нямат легенда, имат почти-достоверен-разказ-гарниран-със-селектирани-факти: Христос е бил арменец; цар Самуил е бил арменец; Ноевият ковчег е на територията на Армения…

Най-доброто време за мото пътешествие е през месеците май, юни и септември. Тогава е топло, но не е горещо. Ако пък ни стане по-топличко, винаги можем да се разхладим с вода. Защото Армения е една от малкото страни, където можем да пием директно от чешмата – водата не само че е безопасна, но е и вкусна. Да пийнем и от фонтанчетата (“пулпулаки”) по улиците и в дворовете на Ереван 😉 .

И като казахме Ереван, нека да припомним, че

градът е считан за един от най-безопасните в света.

По улиците му можем спокойно да се разхождаме дори и късно през нощта. Но! Нека все пак да сме внимателни, защото и тук се срещат джебчии.

Ето и няколко задължителни неща, които трябва да направим в Армения. Да се снимаме на фона на легендарния Арарат. Да дегустираме арменски коняк и след това да пием само такъв. Да погледнем в прозрачността на езерото Севан. Да послушаме дудука на Дживан Гаспарян. Да се поинтересуваме кой е Месроб Машдоц и поне мъничко да се научим да четем на арменски. Поне три дни да останем в слънчевия Ереван, който е с 29 години по-стар от Рим. Да видим развалините на древни-древни манастири и крепости, на възраст от по 1700 години. Да опитаме легендарната местна кухня: хоровац, кутап, хаш, долма, кюфту, поч, арганак… – все вкуснотии, които ще запомним за цял живот.

Ако пък, докато сме с мотора си в Армения, вземем та се влюбим, е добре да знаем, че в арменския език фразата “обичам те” се превежда буквално ”вземам твоята болка за себе си”…

Гърция

Разстояние от София до Атина – 790 km

Гърция е страна на богове и на герои. Някои от тях ще срещнем и днес 🙂 . Имаме предвид герои, разбира се 😀 . Най-вече – колеги-мотористи.

Ако спим и се храним на финансово-разумни места в Гърция, това ще е добре и за нас, и за портфейла ни 😉 . Пътищата в южната ни съседка са хубави, плажовете им са чисти, а една от любимите фрази на гърците е σιγά-σιγά, което означава бавно-бавно. Т.е. няма защо и закъде да се бърза – животът е сега и тук.

От изключителна важност е да не забравяме, че всичко е гръцко: кафето, сиренето, млякото, салатата…

И да не обясняваме, че тези неща ги има и у нас.

Иначе рискуваме да си навлечем или презрение, или гняв – тип “μεγάλη Ελλάδα” (велика Гърция).

Затова нека да сме по-спокойни и толерантни 😎 . Ето две печеливши тактики, с които рЕзко ще се издигнем в очите на гърците:

– Да казваме колко са велики историята, културата, въобще цялата им цивилизация. Което си е така, де, само дето днешните гърци (особено гъркините) имат малко общо с древните си прародители.

– Гласно, та дори гръмогласно, да изразяваме възхищението си от островите. Можем да демонстрираме информираност, като вметнем, че от всичките им над 3000 острова само около 200 са населени. Факт е обаче, че, каквото и да кажем за красотата на гръцките острови, то все ще е истина и няма да е достатъчно.

Може да изпъкнем с още няколко интересни факти. Като например, че в страната има над 120 млн. маслинови дръвчета, вкл. и такива, засадени през ХIII-ти век. Или пък че някога Зевс (да, да – онзи Зевс) точто тук е бил баш-мениджърът на света. Т.е. е управлявал света, ама целия свят 😀 .

Най-доброто време да яхнем мотоциклетите си и да отпрашим към Гърция са периодите от края на март до средата на юни и от началото на септември до края на октомври. Но пък всяко едно време е подходящо за гръцкото сиртаки – онова “та-дам… та-дам… та-дари-дари-дам…”. Хайде, да се качваме и да потегляме! И, за да бъде престоят ни наистина незабравим, е добре да спазваме правилата за движение.

Латвия

Разстояние от София до Рига – 2354 km (през Унгария, Чехия и Полша)

Някога, преди много години, имало едно братство – на черните глави. Членовете му били много богати и били известни като най-големите веселяци в града. Организирали страхотни празненства, за които всички говорели. Тези веселяци били от гилдията на неженените немски търговци, а една от “клубните” им къщи се намирала в Рига, Латвия. Можем да я видим и днес 😉 .

В Латвия ще намерим: стари замъци, шедьоври на градската архитектура, истински кехлибар, много езера…

Ще минем по доста прилични пътища,

които – о, щастие!, през активния туристически сезон не са чак толкова натоварени. В тази държава пътните знаци се спазват, а шофьорите (особено в столицата Рига) са спокойни, толерантни и вежливи. Местните твърдят, че преди десетина години латвийците са имали същите екшъни като нашенските – нервни и агресивни водачи, които не пропускали да избият комплексите си. Причината за днешната пътна култура, според тамошните хора, е в това, че все повече жени шофират. А те (жените) са по-внимателни и неагресивни. Може и така да е 😉 .

В криминален аспект Латвия е доста спокойна страна. Можем (почти) безопасно да се шматкаме през малките часове на нощта. Като, естествено, избягваме обичайно заподозрените места – гари, пристанища, разни подозрително изглеждащи сборища…

Добре е да отидем до военната база във Вайнодс – там ще видим автогонките, които са известни дори и зад латвийските граници. А след това да отидем в столицата Рига – Старият град е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. Там някъде, из преплетените улички, ще намерим известната страноприемница, в която д’Артанян и приятелите му са крояли планове как да отмъстят на кардиналите.

И стигаме до кухнята на прибалтийската република. Ако обичаме риба и картофи, това е нашето място! Можем да похапнем балтийска сьомга, разни вкусни запеканки и какво ли още не. Напук на всякакви гурме-канони, можем да полеем сьомгата с вкусна латвийска бира. Само да не забравим, че мотоциклетът ни чака. Полицаите – може би също 😀 .

BMM© 

Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.