За мотоциклетите, адреналина и спазването на правилата за движение си поговорихме с Лъчезар Близнаков – главен инспектор от Пътна полиция, ГДНП. Лъчо няма нужда от подробно встъпително представяне. Толкова хо̀ра го познават и го споменават с добро, че няма да сгрешим, ако за него кажем: той е най-известният полицай сред мотоциклетистите и най-известният мотоциклетист сред полицаите 😉 .

BMM: Да започнем отзад напред: какво ще пожелаеш на мотоциклетистите в България, броени часове след официалното откриване на мото сезон 2024?

Лъчезар Близнаков: Това, което всички мотоциклетисти си пожелаваме – колкото сме на откриването, толкова да сме и на закриването. Живи и здрави, без гипс, прави и усмихнати.

BMM: Ние си казваме, че всяка година ни е черна откъм статистика. А ти каза, че за изминалата 2023 г. цифрите са почти същите.

Лъчезар Близнаков: Да, нивото е горе-долу същото. Но пък от началото на тази година забелязваме намаляване на броя на ПТП-тата и на загиналите мотоциклетисти.

BMM: Е, да, ама беше по-студено.

Лъчезар Близнаков: Времето позволява тази година да се управлява мотоциклет. Да, миналата година имаше по-топли дни. Но имаше и по-снежни. Времето със сигурност е оказало влияние върху данните за пътно-транспортния травматизъм. Но, щом като

има намаляване на броя на ПТП-тата и на загиналите,

ние сме щастливи. Надявам се така, както намаляват жертвите при всички други ПТП-та, така тази година и жертвите с мотоциклети и мотопеди да са по-малко.

BMM: Всички на това се надяваме… Пак се връщам към статистиката. По статистически данни в световен мащаб най-често срещаната причина за ПТП-та с мотоциклетисти е под параграф “Не те видях”. Дали ще е нерегламентиран обратен завой, дали ще е внезапно хрумване на водачите на четириколесни да сменят пътната лента… Има ли данни за България?

Лъчезар Близнаков: Да, тук повечето произшествия са свързани точно с такива нарушения от страна на автомобилистите – неосигуряване на предимство, отнемане на предимство при извършване на маневри, обратен или пък на ляв завой и т.н. И да – това са основните причини при тези произшествия. На второ място може би е

несъобразената скорост от страна на мотоциклетистите.

Но при първите, за които споменахме, трябва да сме наясно, че те почти винаги са съпътствани с висока скорост от страна на мотоциклетистите.

BMM: Сигурен си за това?

Лъчезар Близнаков: Сигурен съм! Ако приемем, че скоростта на движение на водача на двуколесно превозно средство е в рамките на органиченията, на допустимото, той винаги би могъл да предотврати настъпването на произшествие.

BMM: А не мислиш ли, че има някакво стигматизиране, заклеймяване на мотоциклетистите?

Лъчезар Близнаков: Има, да. Със сигурност има. Казвал съм го и преди, казвам го и сега: на пътя съм оцелял на две колела, защото

не разчитам на никого да ми осигурява предимство и да ме пази.

Пазя сам себе си, понякога се отпускам да дам газ там, където няма кръстовище. Където няма кой да изскочи и да направи беля. Ако около мене има други хора, не си позволявам волности. И аз се увличам от адреналина, от скоростта, но знам къде и кога да го направя.

BMM: По твое мнение на какво се дължи не-особено-лицеприятният-обществен образ на мотоциклетистите?

Лъчезар Близнаков: …Най-вече на шума.

BMM: Да, де, ама у нас доколко се спазва законовата регламентация за шума?

Лъчезар Близнаков: Изискването е мотоциклетите да са с оригиналните шумозаглушителни уредби – т.е. те не може да се подменят. А знаеш, че почти всички си ги подменяме, слагаме си по-шумни ауспуси.

BMM: Защо?

Лъчезар Близнаков: Защото така ни харесва 😉 . Това са мотоциклетите, това е звукът, това е адреналинът! Но това не се харесва на повечето хо̀ра. Да, на нас ни харесва, но на другите – не. Затова не ни харесват.

От друга страна е лицемерието на водачите на автомобили.

Защото знаеш ли каква е разликата да си полицай на мотоциклет и да си цивилен мотоциклетист? С полицейския мотоциклет почти нямам случай някой да не ми е направил път и да не ме е забелязал. А с цивилния мотоциклет… дори е обратното. Те нарочно ти пречат да минеш, за да не се възползваш от възможността да излезеш първи на светофара. Разликата е огромна.

BMM: Това комплексарщина ли е?

Лъчезар Близнаков: Ами да – комплексарщина е.

При българите комплексарщината е на много високо ниво…

BMM: Т.е. ако приемем, че тази комплексарщина е част от народопсихологията, в обозримо бъдеще няма да можем да се справим с нея (комплексарщината – бел.ред). Така ли е?

Лъчезар Близнаков: Няма да можем. Даже комплексарщината расте, ескалира. Тук, в България, автомобилите/мотоциклетите са средство, с което ти да покажеш своя статус. Да покажеш къде си в обществото. В което няма абсолютно никаква логика.

BMM: И автомобилите, и мотоциклетите са средства за придвижване от точка А до точка В 😉 .

Лъчезар Близнаков: За автомобилите се съгласявам. За мотоциклетите – не чак толкова. Защото мотоциклетът си е мотоциклет.

И ние имаме различни изисквания към мотоциклетите.

Ако щеш не само колко да са бързи, но и как да изглеждат, колко да са мощни, какво да им е окачването и пр.

BMM: Липсва ли ти времето, когато беше полицай-мотоциклетист?

Лъчезар Близнаков: Със сигурност.

BMM: И кое най-много ти липсва?

Лъчезар Близнаков: Мотоциклетът на първо място.

BMM: Полицейският или по принцип?

Лъчезар Близнаков: Полицейският. Личният си го ползвам много често – все още. Не изпускам възможност да го покарам. Но полицейският мотоциклет… карането заедно с колегите. Знаеш, че дълги години бях част от групата “Ескорт и пилотиране”.

Там спазвахме железни правила, имаше жестока дисциплина.

Там се караше по едни особени правила – на много малко разстояние от основния автомобил. Това са все рискове, опасности, които пак вдигат адреналина. А ние мотоциклетистите постоянно търсим адреналин 😉 .

BMM: На няколко пъти съм припомняла онова паметно интервю с тебе, което взехме преди няколко години. И всеки път се смея на фразата “И глоби, глоби, глоби…”. Та питането ми е: защо една част от хората имат непоносимост към спазването на правилата за движение? Какво е твоето мнение – и като човек, и като служител на органите на реда?

Лъчезар Близнаков: Ниска осъзнатост. Ниска интелигентност може би. Защото трябва да си дадем сметка, че, ако всички спазват правилата, няма да има ранени, няма да има жертви на пътя. И когато не разбираме това – че

правилата са, за да се запазим всички живи и здрави,

тогава си позволяваме да ги нарушаваме. А някои в огромна степен ги нарушават в недопустими норми.

BMM: Като например?

Лъчезар Близнаков: В интервюто, което цитира, казах, че съм си позволявал да подгонвам някои мотоциклетисти. В много случаи съм се отказвал да ги гоня. Защото съм виждал, че те са готови да жертват живота си само и само да могат да избегнат полицейската проверка.

BMM: Нещо като щастливите самоубийци? Или не-толкова-щастливите-самоубийци, а?

Лъчезар Близнаков: Тотални самоубийци!!! Аз съм ги виждал, карал съм след тях, следвал съм ги с цената на собствения си живот.

BMM: Често пъти влизам в… разговор и с мотоциклетисти, и с не-мотоциклетисти. Които много смело и бодряшки ми твърдят, че законът не бил добър. Понятията добро и лошо са субективни. Но моето мнение е, че законът е такъв, какъвто е. И щом като е такъв, трябва да се спазва. Когато го променят, добре – ще имаме следващ закон. Та защо хората не искат да спазват законите? Мислят си, че са безнаказани ли? Мислят си, че са богопомазани ли? Мислят си, че ще им се размине ли? Или?

Лъчезар Близнаков: Може би най-вече последното – мислят си, че ще им се размине. Но, дори и веднъж да им се размине, на втория път най-вероятно няма да им се размине. Пък и дори и на втория да им се размине, на третия път белята е станала. И затова аз съм на мнение, че специално при мотоциклетистите

глобите са си глоби.

Само те могат да ги култивират! Сами виждаме каква е разликата отпреди 10 години и сега. Много трудно можем да срещнем мотоциклетист без каска. Същото е и с табелите – а това за нас беше голям проблем. Те не ги слагаха, криеха ги по всякакъв начин, замазваха ги. И мисля, че до голяма степен се справихме и се движим в правилната посока. Всички заедно – не само ние, а заедно с мотоциклетистите. Получаваме разбиране. Надявам се, че още повече ще узреят. И да не се налага да ги глобяваме.

BMM: Предвиждате ли да има доста повече камери? С тях се ограничава намесата на човешкия фактор – както например е във Великобритания.

Лъчезар Близнаков: Броят на камерите със сигурност се увеличава. Знаеш, че неотдавна закупихме нови камери, вървят и процедури за закупуване на още. Сещам се и за друго: от една-две години през летните месеци специално с техническите средства следим и засилваме контрола по трасетата, по които се движат мотоциклетистите. И ако в повечето случаи камерите снимат отпред, там, където се движат мотоциклетистите, ги разполагаме така, че

да снимат отзад – да се виждат номерата на машините.

Говорим за всичките ни любими мото дестинации и маршрути – със завои, дефилета и пр. Като Кресненското дефиле, пътя към Своге, Петрохан. Обхващаме ги не само с технически средства. Особено в почивните дни разполагаме екипи и, ако случайно не спрат на първия патрул, да нямат изход до втория, където вече да се правят заградителни мероприятия. Така че нека мотоциклетистите да знаят и за тези наши мерки, които сме предприели от няколко години.

BMM: Слушам те и се усмихвам. Подозирам, че част от читателите на BMM ще си кажат: “Абе май е гадничко да имаш колега мотоциклетист в редиците на полицията…” 😀 😀 😀

Лъчезар Близнаков: Гадничко е 😉 .

BMM: Но все пак да завършим с това, че правилата са за това, за да се спазват.

Лъчезар Близнаков: Правилата са, за да се спазват. Не правим нищо тенденциозно срещу мотоциклетистите. Просто искаме правилата да се спазват, за да може да няма ПТП-та. За да няма загинали мотоциклетисти, ранени колеги и почернени семейства.

Интервюто взе Любомира Бончева.

BMM©

Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.