Снимка: InSella.
Знаете ли правилото за 2 секунди? Онези 2 секунди, които могат да са животоспасавящи за нас мотоциклетистите? И да – тези секунди не са някаква панацея. Но със сигурност ще ни помогнат.
Според Закона за движение по пътищата всеки водач на МПС
трябва да спазва безопасна дистанция
от движещото се пред него превозно средство. Обаче – с някакви минималистични изключения – конкретна цифра, отнасяща се до тази дистанция, не се споменава. Законовата формулировка е доста абстрактна – водачът, т.е. всеки един от нас, трябва да спазва такава дистанция от движещото се пред него транспортно средство, която ще му позволи да избегне стълкновение/конфликтна ситуация.
Защо е така? Ами защото въпросното разстояние/дистанция постоянно се променя. И влияние оказват: скоростта, пътните условия, времето, мощността на мотоциклета, натоварването. Плюс нашите бързи рефлекси. Ясно е, че при 30 км/ч на сух път ситуацията е много различна от 130 км/ч в дъжд. Или пък да вземем един съвременен мотоциклет с двойни дискови спирачки + ABS и една 60-годишна дама 😉 с барабанни спирачки – кой ще има предимство според вас?
Казаното по-горе важи и за автомобилите. Но при нас – мотоциклетистите, има допълнителна причина да не се “залепваме” за превозното средство отпред: като оставим пространство, по-добре можем да видим какво се случва пред нас. Ще имаме повече време да забележим дупки, отломки, капаци на шахти, разливи на масло и разни други “бонуси” – все неща, които до последния момент МПС-то пред нас може да скрие от погледа ни.
И тук идва т.нар. правило за 2 секунди.
То е метод за определяне на безопасна дистанция между МПС-тата на пътя при нормални условия. Този критерий се използва в множество наръчници за безопасност на движението по пътищата. Предимството му е, че измерването е във време, а не в метри. А така се улеснява преценката ни – независимо от скоростта на движение.
Определението на това правило е: времето, за което нашият мотоциклет трябва да измине разстоянието до автомобила пред нас, да е поне 2 секунди. Как да го приложим? Докато караме:
– избираме фиксирана точка по пътя – като например пътен знак, дърво или надлез;
– изчакваме превозното средство пред нас да я подмине;
– започваме да отброяваме 2 секунди;
– ако стигнем до същата точка, преди да сме приключили с броенето, значи сме твърде близо.
Откъде дойдоха тези 2 секунди?
Логичен въпрос 😉 . Отдавна е установено, че, за да вземе решение в екстремна ситуация, на средностатистическия водач му трябват 0.8 секунди. Още 0.2 секунди е времето за натискане на спирачката. Остава 1 секунда и тя е резерв за тези, които имат по-бавни реакции.
При 50 км/ч за 2 секунди ние изминаваме приблизително 28 метра, при 90 км/ч – 50 метра, а при 130 км/ч – малко над 72 метра. Но! Това правило е валидно само при суха пътна настилка. При мокра трябва да го увеличим на 3 (или 4) секунди, а при лед, сняг, гъста мъгла, хлъзгави повърхности – на 6 секунди. Същото важи и при: чакъл, мокри листа, мръсен асфалт. Важи и при ниско слънце, което ограничава видимостта. Важи и през нощта. В тъмните часове на денонощието трябва така да се движим, че да имаме възможност да спрем там, където е границата на осветяване от нашите фарове. Защото зад нея (границата) на пътя може да има неподвижен обект – спрял/повреден автомобил, човек, животно и пр.
Камиони и автобуси
Когато пред нас има камион или автобус, допълнителното разстояние между нас и такова едрогабаритно превозно средство е особено важно. Защото размерът на това МПС силно ограничава видимостта ни. Ако сме твърде близо до него, по-трудничко ще разберем какво се случва пред нас. Задръстване, спряло МПС, дупка или нещо на пътното платно – това са все ситуации, които сякаш от нищото могат да ни сюрпризират.
Добре е да избягваме мъртвите зони на тежкотоварните превозни средства. Има едно полезно правило: ако не виждаме огледалата на камиона (автобуса), вероятността шофьорът му да не ни види е много голяма.
Увеличената дистанция ще ни помогне да се предпазим от вдиганите от гумите пръски вода, камъчета и малки отломки.
Как още можем
приблизително да определим безопасната дистанация?
При сух път: най-лесният начин е да разделим на две скоростта, с която се движим. Караме със 100 км/ч – значи безопасното разстояние е 50 метра. При 60 км/ч дистанцията вече е 30 метра и т.н. Този начин не е нов – водачите с опит го знаят от години. Само че мнозина са го позабравили (или пък въобще не знаят за него 😉 ) .
При дъжд коефициентът на сцепление между гумите и пътната настилка намалява 1.5 пъти, а през зимата – 2 пъти. Т.е. ако караме със 100 км/ч по заснежен път, безопасната дистанция е 100 метра. Не по-малко!
И този метод, както правилото за 2 секунди, също има недостатъци. Приблизителен е. А и освен това всеки човек по различен начин определя разстоянието. Някой си мисли, че поддържа дистанция от 50 метра, но в същото време тя е не повече от 30 м. Друг пък решава, че между мотоциклета му и движещия се пред него автомобил има 50 метра, а те са 75.
Дали ще отброяваме 2 секунди, дали ще делим скоростта, дали нищо няма да правим – изборът си е наш. Важно е да помним един много простичък принцип: колкото по-бързи и по-силни сме, толкова по-голямо трябва да бъде разстоянието между мотоциклета ни и движещото се пред нас МПС.
BMM©
Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.
