След психологическата подготовка и вълнуващата първа среща 😉 , дойде ред и на последната част от изживяването ни, наречено Да си купим мотор на старо. Тук и сега ще запалим за първи път машината, която сме избрали 😎 . И ще видим на какво още трябва да обърнем внимание, когато сме решили да си купим мотор втора ръка.
Фаза V: Първото палене
Идва и моментът, който може би сме чакали най-много – да врътнем ключа! Важно е да не бързаме и да не позволяваме да ни притискат.
– Топъл ли е двигателят? С опакото на ръката си пипаме двигателя. Ако сме се разбрали да направим оглед на студен мотор, а той е видимо топъл, тръгваме си! Или пък настояваме за солидна отбивка от цената! Това са гадни и дребни хитрини. На един оглед продавачът ни излъга, че “едно момче, без да се обади, дошло да го огледа“, та затова моторът е топъл. После се оказа, че мотоциклетът има доста проблеми – компресия, карбуратори и т.н. Прекара година в сервиза, чакайки сегменти от Япония. А най-вероятно, преди да дойдем, е бил припален със спрей за студен старт.
– Хващаме ауспуха (ако и докато е студен!). Проверяваме добре ли е закрепен.
– Сядаме на мотора. Натискаме предната спирачка и “пришпорваме“ с прелестните си задни части 😉 седалката, така че да потъне надолу. Чуваме ли скърцане, скрибуцане? Как се държи самото окачване – потъва ли, отскача ли? Размърдваме дупе. Как усещаме мотора?
– Изправяме се, без да пускаме предната спирачка, и натискаме кормилото също надолу. След това напред. Потъват ли колците, лови ли спирачката?
– Завъртаме на максимум кормилото наляво-надясно.
Усещаме ли някакво съпротивление и трудност?
Ако искаме, след като собственикът запали двигателя, повтаряме тази процедура. Ако, докато въртим кормилото, двигателят изгасне, жилата на газта трябва да бъдат регулирани.
– Припалването. Един читав мотоциклет, държан в гараж, трябва да запали студен от първия, максимум втория път. Предполага се, че сме отишли на оглед пролетта, когато температурите не са арктически. Новите мотоциклети, оборудвани с инжекциони, не би трябвало да имат никакви проблеми.
– Смукачът. По-старите карбураторни машини се нуждаят от дърпане на смукач и, докато загреят, обикновено работят на по-високи обороти. Ако при загрял двигател и прибран смукач моторът гасне или се колебае в празните обороти, трябва да се погледнат карбураторите.
– Звукът. Да не позволяваме на продавача да ни впечатлява като форсира двигателя. Нека да оставим мотора да се успокои, да приберем смукача (ако има такъв) и да се вслушаме в двигателя. Равномерно ли работи на празни обороти? Чува ли се “почукване“, “тракане“ “стържене“ и други нетипични звуци? Ако да, значи трябва да се погледне ангренажната верига, да се проверят бутала и клапани. С други думи, трябва да заведем мотора на доктор.
Интересен факт: имам приятел, който си продаде мотора по… телефона.
Купувачът просто го помоли да послуша минута-две звука на двигателя, след което… директно преведе парите по банков път, а пък моторът му го достави куриер.
– Пушеци и димове. Можем да ги видим, само ако сме решили да купуваме мотор с двутактов двигател, който гори масло. В противен случай не би трябвало да ги има, освен ако продавачът не е сипал дизел. Присъствието на “дим“ при нормална работа говори за много сериозни проблеми с изгарянето на горивото и би трябвало, докато е време, да си тръгнем.
Фаза VI: Пазарлъкът
В България рядко някой ще ни остави да направим “тест драйв“. Ако това се случи, то обикновено е срещу капаро или направо срещу цялата искана сума. За жалост, има предостатъчно случаи на потрошени и откраднати мотори по време на оглед. И почти никой не смее да връчи ключа на случаен човек, пък бил и той потенциален купувач. Ако сме отишли с наш мотоциклет или автомобил, можем да помолим собственика да покараме заедно 5-10 км. Ако него не го е страх да го подкара и тръгне на път, значи има добри шансове машината да е читава.
Лично аз не се наемам да гарантирам кой подход е правилният. Всеки си има собствена “тактика”. Но препоръчвам: да бъдем честни пред себе си и да сме наясно със състоянието на мотора на базата на направения оглед. Харесва ли ни моторът? Искаме ли да го караме? Имаме ли желанието и парите да приемем и отстраним дефектите, които сме забелязали? Готови ли сме да поемем риска? Всичко това трябва да се обмисли наум. Ако трябва на място с калкулатора на телефона да си направим калкулация и да помислим доколко можем да свалим цената.
За себе си аз предпочитам директния и мъжки подход. “Моторът ми харесва! Купувам го. Колко пари му искаш последно?“. Ако продавачът види, че сме сериозни, е по-склонен на отстъпка, отколкото ако почнем да му мрънкаме колко зле е мотоциклетът, как за нищо не става и какви дефекти сме открили.
Вариант 1
Продавачът ни дава нова цена, близо до тази, която сме очаквали да свали (с оглед забележките). Не се пазарим за 10, 20 или 50 лв. – няма смисъл. И взимаме машината: “Съгласен съм. Парите са в мен. Отиваме ли при нотариуса?“. Толкова. Той обаче ни отвръща, че: не знае; ще мисли; след нас чака други потенциални купувачи; и пр. И че чак тогава ще ни се обади. Какво правим? Сухо му отговаряме, че тогава офертата ни няма да е същата. И си тръгваме.
Вариант 2
Продавачът не отстъпва или дава цена, която според нас не е справедлива. Да не го упрекваме – той, както казахме, има своите очаквания и разчита на съответен паричен приход. Затова предлагам да не се впускаме в тегави обяснения. Бил съм свидетел на отегчителни пазарлъци от типа “Ама тука имаш един болт, ръждясал, две охлузвания на хрома на ауспуха. Отстрани кормилото ти е с някакви грозни оръфани ресни, дето хич не ми харесват. А тези лепенки – що си ги слагал изобщо? Трябва да ги махам… А ако свалиш музиката и тонколоните, ще го взема“.
По-добре би било да кажем: “Съжалявам! Цената не ме устройва, но ви разбирам.” Ако моторът наистина много, ама много ни харесва, може финално да вкараме последния си коз с думите: “Само да кажа, че парите са в мен. И можем веднага да отидем да го прехвърлим“.
Ако продавачът е на зор (и досега не си го е признал), ще се съгласи и ще преглътне разликата. Време е за сключване на сделката. Ако се дърпа и откаже, значи това не е нашият мотоциклет и определено е надценен.
Автокъщите
Преди да приключим, няколко думи и за тях. Немалка част от моторите, предлагани в България, могат да се купят оттам. Задължително трябва да разпитаме познати или да се поровим в родните форуми и сайтове. Има прекрасни автокъщи с отлични отзиви. Има обаче и откровени мошеници.
Предимства:
– Тези хора си вадят хляба от продажбата на мотоциклети. Това означава отговорно (в повечето случаи) отношение, което включва:
а) внимателен предварителен подбор при внос;
б) диагностика и предварителен ремонт на мотоциклета;
в) обслужване, смяна на консумативи;
г) наличие на всички необходими документи за пред КАТ.
– Повечето продавачи държат на реномето си. И са наясно, че недоволните клиенти винаги могат обратно да ги открият.
– Немалко къщи ни осигуряват опция за лизингово изплащане. Ако искаме да си купим мотор на старо – този, който сме си избрали, това е отличен вариант.
Недостатъци:
– Автокъщите имат за цел да изкарат пари и в това няма нищо лошо. В крайната цена е калкулирана печалбата. Нека не забравяме, че трябва да покриват ежемесечни разходи (поддръжката на офис, служители, данъци и т.н.) и поради това по-трудно са склонни на компромиси в цената.
Фаза VII: Прехвърлянето
Никога, при никакви обстоятелства не трябва да взимаме мотоциклет само с пълномощно. И да не си изкушаваме, че така е по-бързо и по-лесно. Пък и “друг ще му бере гайлето, ако стане нещо”, “няма да ме търсят мене, ако ме хванат с камера”, “няма да му плащам данъците” и пр. Продавачът е наясно с тези дребни тарикатлъци и определено има едно наум, щом е съгласен на такава “схема”. Да не забравяме, че когато караме мотоциклет само с пълномощно, той НЕ Е наш. Тоест ние си даваме парите, взимаме ключовете, талона и останалите документи, но във всеки един момент старият собственик може да си прибере (ако иска) обратно мотора и да прекрати упълномощаването.
Ето защо посещението при нотариус е задължително. Той е запознат с процедурата и изисква всички необходими документи от продавача. Още нещо – ако продавачът е семеен, ще трябва да бъде със съпругата си, за да сложи и тя на място подписа си.
Изводът? Пичове, да си купим мотор, преди да се оженим! Че след това няма как да го продадем и да му вземем едни хубави пари, без жената да разбере 😀 .
Автор: Делян Донев
BMM©
Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.